Присъда № 14 от 12.06.2024, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14/12.06.2024 г. по НЧХД № 184 от 2023 год.

Подсъдимата В. В. Б.а /Ж./, живуща в ****, с ЕГН **********, е предадена на съд с тъжба от К. Б. Б. за това, че на 01.12.2022 г. в гр.

Айндховен, Кралство Нидерландия, присвоила чужда движима вещ, която владеела – лек автомобил „Лексус“ СТ200Н, 1,8 хибрид, с номер на рамата ******, на стойност 15 945 евро /31 252,20 лв./, собственост на К. Б. Б. – съпруг, и В. Б.а – престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

Повереникът на частния тъжител, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, в което е обвинена.

Защитникът на подсъдимата пледира за оправдаването на последната.

Излага доводи, които смята, че обосновават липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието. В тази насока се сочи, че била налице трансформация на лично имущество на подсъдимата, тъй като била закупила процесния автомобил със собствени средства. Същевременно се сочи и че брат бил дал паричните средства за закупуването на същия автомобил. Отделно от това се твърди, че упражняването на продължителна фактическа власт върху автомобила от страна на подсъдимата било довело до това, че тя считала автомобила за свой собствен, поради което липсвала субективната страна на деянието.

Подсъдимата пледира за оправдаването , излагайки аргументи, че била жертва на домашно насилие и че за бившия съпруг останал другият автомобил, придобит в съпружеска имуществен общност.

Съдът, след като анализира събраните по наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата В. В. Б.а /Ж./ е родена на ********.

Частният тъжител и подсъдимата били съпрузи и живеели заедно с детето си в ****. По време на брака, на 04.11.2021 г. двамата придобили в режим на съпружеска имуществена общност от Автомобилно предприятие „Хартендорп“ за сумата от 15 945,00 евро лек автомобил марка „Лексус“, модел СТ 200Н, 1.8 хибрид, с рег. № GL-018-B, номер на рамата ******. По този повод била издадена фактура № 1003052 от 04.11.2021 г. (л. 8 от НЧХД 518/23 г. СсРС). На 10.11.2021 г. от банковата сметка на частния тъжител били преведени на продавача 4 945 евро (л. 10 от НЧХД 518/23 г. СсРС). С оглед дофинансирането на покупката, на неустановена по делото дата двамата съпрузи и „БНП Париба лични финанси“ сключили „Споразумение за заем“ № 4230990 в размер на 10 878 евро с вписана цел на заема – „автомобил“ (л.

70). След получено одобрение от финансовата институция, сумата била отпусната на 09.11.2021 г. по банковата сметка на подсъдимата Ж. (л. 87 от 1

НЧХД 184/23 ТнРС), след което била платена остатъчната цена за автомобила. Впоследствие, с две плащания от по 5 000 евро, датиращи от 22.04.2022 г. и 23.04.2022 г. и извършени през банковата сметка на частния тъжител, основната част от кредита била погасена (л. 10 и л. 11 от НЧХД 518/23 г. СсРС). По отношение на автомобила била сключена застрахователна полица с валидност от 10.11.2021 г. до 10.12.2022 г., чийто притежател бил частният тъжител. (л. 82 от НЧХД 184/23 ТнРС).

На 01.12.2022 г. братът на подсъдимата – св. И.Ж., пристигнал със самолетен полет от България в *********. В пощенски клон, намиращ се в града, подсъдимата прехвърлила собствеността над процесния автомобил на брат си съгласно действащото законодателство в кралството. На същия ден подсъдимата, заедно със сина си и брат си, се придвижила до България посредством процесния автомобил. В периода от 12.12.2022 г. до 15.12.2022 г. св. Ж. регистрирал успешно МПС на свое име в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра.

Впоследствие бракът между частния тъжител и подсъдимата бил прекратен.

Съгласно заключението по изготвената Съдебно-ценова експертиза, стойността на процесния автомобил към 01.12.2022 г. се равнява на 29 000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът извежда от показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата и приетите писмени доказателства: фактура за закупуване на лек автомобил от 04.11.2021 г.; данни за превозното средство; преводни документи за изплащане на покупна цена; обява в сайт за продажба на леки автомобили; постановление на РП – Силистра, ТО – Тутракан за отказ да се образува ДП; Договор за прехвърляне № 2200951 в превод от нидерландски; извлечение от търговския регистър на Търговската камара на Нидерландия в превод от нидерландски; разпечатка на съобщения от мобилен телефон на хартиен носител; Договор за ипотечен кредит № 1010945 от 08.08.2021 г. с длъжник И. В. Ж.; преписка по регистрацията на процесния лек автомобил; Споразумение за заем със страни „БНП Париба лични финанси“ и В. В. Б.а и К. Б. Б. в превод от нидерландски език; справка за превозни средства, регистрирани на името на К. Б. от 30.11.2023 г. в превод от нидерландски език; извлечение от разплащателна сметка в превод от нидерландски; международна карта за автомобилно застраховане в превод от нидерландски; Подробна информация за плащане от 09.11.2021 г. по Договор № 4230990 в превод от нидерландски; справка за одобрение за плащането на заем по договор № 4230990 в превод от нидерландски; Договор за прехвърляне № 2200951 в превод от нидерландски; з. к. на Решение № 80/16.05.2024 г. по в. гр. д. № 147/2024 г. на СсОС.

Съдът кредитира показанията на св. И.Ж. единствено в частта, в която потвърждава, че е придобил процесния лек автомобил от сестра си в пощенски клон в Нидерландия. В останалата им част – това, че бил теглил ипотечен кредит от 40 000 лв. в средата на 2021 г., после предоставил ¾ от него на сестра си, за да му закупи автомобил от чужбина, който година и 2 половина след това придобива, само за да го обяви за продажба с цел печалба от 2000 лв., съдът ги счита за неправдоподобни. Изводът следва както от липсата на житейска логика в тях, така и от обстоятелството, че не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност. Отделно от това, налице са и предпоставки за предубедеността на свидетеля, доколкото е близък роднина на подсъдимата.

На показанията на св. З. Б. съдът придава ниска доказателствена стойност, тъй като в голямата си част те не пресъздават собствени възприятия на свидетеля, а на неговия брат – частния тъжител, като отделно от това те не съдържат съществена информация, касаеща предмета на делото. Следва да се подчертае, че както и при св. Ж., и при св. Б. са налице предпоставки за предубедеността му, доколкото е близък роднина на частния тъжител.

Обясненията на подсъдимата съдът възприема двояко. От една страна, те са надлежно доказателствено средство, доколкото се подкрепят от обективните находки по делото – напр. това, че на 04.11.2021 г. заедно с тогавашния си съпруг са закупили процесния автомобил, че се е „водил на нейно име“ и че се е разпоредила с него в полза на брат си на 01.12.2021 г. в гр. Айндховен, Нидерландия. От друга страна, съдът възприема по-голямата част от обясненията като защитна версия, която или не се потвърждава от останалата доказателствена съвкупност (напр. че св. Ж. бил дал 30 000 лв. за закупуване на автомобил), или директно противоречи (напр. твърдението на подс. Ж., че двете плащания от по 5 000 евро, датиращи от 22-23.04.2022 г., изходящи от банковата сметка на бившия съпруг, били по друг кредит, а не по този за автомобила, което явно противоречи на изписания номер в представения документ – 4230990, кореспондиращ с номера на кредита).

Предвид горното, а и вземайки под внимание обективността на представените писмени доказателства, съдът основава анализа си предимно на тях, оставяйки на заден план гласните доказателствени средства, за които се посочи, че в една или друга степен съдът дискредитира.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата В. Ж. е наказателно отговорно лице и като такава представлява надлежен субект на престъплението, в извършването на което е обвинена.

От обективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението обсебване, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази. Според чл. 206, ал. 2 от НК обсебване е налице и когато част от вещта принадлежи на дееца – т.е. престъпното деяние се ограничава до тази част, която не принадлежи нему.

Изпълнителното деяние се изразява в действия, обективиращи собственическо отношение към чужда (съсобствена) движима вещ. В настоящия случай то се свежда до разпореждането (продаването) на процесния автомобил от страна на подсъдимата, като приобретател по сделката е нейният брат – св. Ж. (т.е. външно за съсобствеността лице).

3

Обстоятелството, че впоследствие последният успешно е регистрирал МПС в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра сочи недвусмислено за настъпването на вещно-прехвърлителният ефект със сключването на сделката на територията на Нидерландия.

Противозаконността на разпоредителното действие, част от обективната страна на престъпния състав, се извежда от нарушаването на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс, според която разпореждането с вещи в режим на СИО се извършва съвместно от двамата съпрузи.

Предмет на престъплението е чужда движима вещ (чуждата част в условията на чл. 206, ал. 2 от НК), която се владее или пази от дееца.

Безспорно процесният автомобил представлява движима вещ, която е била във владение на подсъдимата на валидно правно основание, доколкото същата е негов съсобственик. Твърденията на подсъдимата, че процесното МПС било нейно лично имущество, тъй като било придобито изцяло с нейни лични средства (чл. 23, ал. 1 от СК), съдът счита за недоказано, тъй като не са представени никакви доказателства, които да го подкрепят. Същото важи и за изложената от защитата версия, че автомобилът бил закупен с парични средства, предоставени от св. Ж.. Обратно, обстоятелството, че автомобилът е бил СИО, съдът счита за доказано по несъмнен начин. Изводът се базира на сключения съвместно от двамата бивши съпрузи договор за кредит, целящ да финансира по-голямата част от покупната цена, както и на това, че поголямата част от същия е била погасена от частния тъжител (който, в противовес на подсъдимата, не твърди, че МПС е негово лично имущество).

Въз основа на това, а и поради обстоятелството, че не са представени доказателства за успешно предявен иск по чл. 21, ал. 4 от СК (за липса на съвместен принос при покупката на МПС), то настоящият съдебен състав смята за несъмнено, че предметът на престъплението е придобит по време на брака и то в резултат на съвместния принос на всеки един от бившите съпрузи (чл. 21, ал. 1 от СК). От това следва, че същият е бил съпружеска имуществена общност. На основание чл. 24, ал. 1, изр. 1-во от СК съдът приема, че бившите вече съпрузи са имали равни права върху процесния автомобил – по ½ ид. ч., въпреки че теоретично СИО се третира като бездялова съсобственост до момента, в който същата се прекрати.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че подсъдимата е осъществила всички обективно съставомерни признаци на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

От субективна страна, подсъдимата е действала в условията на пряк умисъл. Изводът се подкрепя от цялостния доказателствен материал, а и от логиката на събитията, чиято цел е била: собствеността върху автомобила е прехвърлена в Нидерландия, за да не бъде необходимо съдействието на частния тъжител, от една страна, а от друга – за да може св. Ж. да регистрира същия (като придобит възмездно в чужбина) безпрепятствено в България.

Изложеното сочи както че подсъдимата е съзнавала обществената опасност на деянието си, така и че е предвиждала и желаела настъпването на обществено опасните негови последици (да накърни правото на собственост върху общата движима вещ).

4

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че престъплението по чл. 206, ал. 1 вр. ал. 2 от НК е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Предвид обстоятелството, че е невъзможно обсебване на собствена вещ (или частта от съсобствена такава, принадлежаща на дееца), съдът намира за непрецизно предявеното срещу подсъдимата обвинение за обсебване на целия автомобил, като счита, че то следва да се ограничи до частта, принадлежаща на частния тъжител.