Решение № 199 от 28.05.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. гр.Велинград, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245210100125 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД от Д. С. Д. против Г. К. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 343,33 лева, дадена на отпаднало основание- едностранно развален неформален договор за поръчка за придобиване на МПС-лек автомобил Honda CR-V 2007 НО 2000, бензин от Г. К. Г. за сметка на Д. С. Д., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че през 2021 г. решил да закупи автомобил от Германия Honda CR- V 2007 HQ 2000, бензин от сайт за продажба на автомобилиmobile.de. Тъй като в обявата нямало обявен телефон за контакт, а само имейл, на 28.06.2021 г. се свързвал с ответника Г. К. Г., с когото се познавали от 2020 г., покрай идеята им за създаване на общ бизнес в Германия.

Ответникът предложил да му съдейства, като Д. му изпрати пари за закупуване на автомобила от обявата, а той да го закупи и да му го докара в България. Обещал на ищеца да договори добра цена с продавача срещу сумата от 50 евро комисионна за него.

Излага, че скоро след това ответникът му съобщил, че е договорил закупуването на автомобила на цена от 3 200 евро и поискал сумата да му бъде изпратена заедно с обещаната комисионна в размер на 50 евро. Тъй като ищецът не разполагал с цялата сума, изпратил три вноски- първата на 30.06.2021 г. в размер на 1000 евро /левова равностойност 1955,83 лева/, втората на 05.07.2021 г. в размер на 1170 лева и третата на 14.07.2021 г., в размер на 3217,50 лева. Като основание за преведените суми в общ размер на 1

6 343,33 лв. по банковата сметка на ответника в „Юробанк България“ АД, било посочено „Покупка на автомобил Honda SRV 2007“.

Сочи, че първоначално страните се уговорили ответникът да докара лично автомобила на ход от Германия до България, но след като получил цялата сума за автомобила, Г. започнал да отлага докарването му. В разговор между двамата в приложението „Месинджър“ на 10.08.2021 г. ответникът заявил, че Д. трябва да отиде до Германия, за да си вземе автомобила оттам. В проведен разговор на 01.09.2021 г. по същото приложение казал, че се връща от почивка и тогава може да го потърси, за да си вземе автомобила от него.

През месец септември 2021 г. неколкократно Д. опитвал да осъществи контакт с Г., но телефонът му постоянно бил изключен, а неговият акаун в „Месинджър“ бил блокиран.

На 18.09.2021 година установил контакт с ответника, но на запитването какво става с автомобила и искането да му бъдат представени документи за закупения автомобил, ответникът започнал да се държи арогантно и прекратил разговора.

След този разговор, този път Г. се обадил на ищеца, като му казал, че е бил възпрепятстван поради заболяване от Ковид 19, но колата е закупена и е оставена на адрес 49632 Есен, Германия, Shulstrasse 1 на съхранение.

Документи за закупуване на автомобила и доказателства затова, че колата се намира на този адрес обаче отново не били представени. Тъй като нямало представени доказателства от ответника, че автомобилът е закупен, ищецът не отпътувал за Германия.

В началото на декември 2021 г. ответникът уведомил ищеца, че след 10.01.2022 г. ще бъде в Германия и може да му предаде автомобила. На 05.01.2022 година сутринта ищецът му писал, че на 11.01.2022 г ще лети с полет от град Варна до Дортмунд, но не получил отговор от ответника. На 10.01.2022 г. се свързал с Г., който му писал, че не е получавал съобщение, а на запитването на Д. за изпращане документите на автомобила или снимка на същия, му било отговорено, че като отиде в Германия ще му се даде всичко.

Същевременно ищецът видял, че обявата на автомобила в интернет била актуална и че все още се продавал от първоначалния собственик. Затова предположил, че ответникът изобщо не е закупил автомобила, както му е възложено и на 13.01.2022 г. подал жалба срещу ответника до Районна прокуратура град Варна. Наказателното производството било прекратено от прокуратурата.

На 14.10.2022 г отново се свързал с ответника, за да го попита, дали автомобилът все още се съхранява на посочения адрес. Г. му отговори, че не е в Германия, но може да избере една от датите: 03.12.2022 г., 10.12.2022 г или 17.12.2022 г. за предаване на автомобила. Двамата се уговорили предаването да стане на 10.12.2022 г. в 14 часа на посочения първоначално адрес в 49632 Есен, Германия, Shulstrase. След това провели нови разговор, дали уговорката им остава, при което ответникът заявил, че ако жалбата срещу него до 2 прокуратурата не бъде оттеглена „ще върне парите, но няма да предаде колата“.

Счита, че с това ответникът заявил намерение да не изпълни задължението си по договора за поръчка да предаде автомобила, който ищецът му възложил да закупи, а предлагал връщане на получената от него сума.

Поддържа, че до настоящия момент преведените суми не били върнати.

С оглед на гореизложеното на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД заявява, че с предявяване на настоящия иск разваля сключения между страните договор за поръчка за закупуване на автомобил и кани ответника да му върне сума в размер на 6343, 33 лева за закупуване на автомобил Honda CR-V 2007 HQ 2000, бензин.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявения иск.

Не отрича, че между страните е сключен неформален договор за поръчка, по силата на който ищецът Д. Д. му е възложил да придобие за негова сметка на МПС / Honda CR-V 2007 НО 2000, бензин/ за сумата от 3 200 евро.

Не отрича, че доверителят му е изпратил сумата за придобиване на вещта, която е получил.

Поддържа, че е закупил автомобила за 3200 евро от гр. Капелн, Република Германия, от доктор Олан Юстесен, на 30.06.2021г.

Излага, че автомобилът бил дерегистриран от предишния му собственик и същият се съхранявал от ответника в обект, който ползвал под наем в град Есен, ул.“Шулштрасе“ № 1.

Поддържа, че през юли месец 2021 г. между страните не било постигнато съгласие за начина, по който автомобилът да бъде доставен от Германия. Първоначално ответникът имал намерение да го откара в Република България, но тъй като свободното му време било ограничено, казал на ищеца, че той трябва да намери начин, за да дойде да си го вземе. През август 2021г. доверителят му съобщил, че не може да намери транспорт и най-вероятно ще трябва да я вземе на ход и да я откара в България.

Твърди, че през септември 2021г. цялото семейство на Г. боледувало от Ковид 19 и в продължение на месец прекратил почти всякакви контакти с външния свят, включително и през социалните мрежи.

В началото на октомври 2021г., и по точно на 12.10.2021г., поканил ищеца в срок от един месец да дойде до Република Германия, за да му предаде процесния автомобил. В дадения му срок той не се явил, без да сочи основателна причина.

На 05.01.2022г. ищецът го информирал, че на 11.01.2022г. ще пристигне 3 с полет до Германия, за да вземе автомобила. Между 05.01- 10.01.2022г. страните не са контактували помежду си, а на 10.01.2022г. в 22.01ч. Д. попитал Г. в социалните мрежи дали е в Германия, казал му, че му е писал на 6 и 7 януари, но Месинджъра му бил изключен, на което Г. отговорил, че е там.

Оспорва твърдението, че е бил търсен от ищеца по Месинджър, като недоказано от приложените към исковата молба разпечатки.

Сочи, че ищецът не се явил в град Есен, ул.“Шулштрасе“ № 1, за да получи автомобила нито на 11.01.2022г., нито на следващия ден, нито на последващия.

Поддържа, че автомобилът на 05.03.2023г. е бил преместен на наказателен паркинг от Флеббе - фирма извършваща преместване на автомобили без регистрация, с изтекли застраховки или изоставени.

Наказателния паркинг се намирал в град Брамше, на около 30 км. от град Есен, но на този етап не знаел какво се случва с него.

Счита, че не следва да носи отговорност, тъй като е изпълнил задължението си по договора за поръчка да сключи договор за закупуване на автомобила, като причината, поради която ищецът не го е получил се дължи на неговото поведение. В едномесечния срок, който ответникът му предоставил, считано от 12.10.2021г., не се явил, за да вземе автомобила. На 11.01.2022г. отново не се явил.

Оспорва, че е получил сумата на отпаднало основание, с доводи, че е изпълнил поръчката, като е придобил собствеността върху автомобила, но ищецът не е изпълнил своето, да получи владението в дадения му едномесечен срок и след това, за което не са съществували пречки.

Счита, че за доверителя не е възникнало потестативното право да развали договора за поръчка, тъй като не довереникът е неизправна страна по него, а доверителят.

Настоява искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна с представените доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото разпечатки от месинджър съобщения помежду им и три преводни нареждания от 30.06.2021г. за сумата 1 000 евро, от 05.07.2021г. за сумата 1170 лв. и от 14.07.2021г. за сумата от 3217 лева, се установява, че Д. С. Д. и Г. К. Г. са сключили договор за поръчка, по силата на който Г. Г. се е задължил да сключи от свое име, но за сметка на Д. Д. договор за покупко-продажба на МПС- автомобил Honda CR-V 2007 НО 2000, бензин, както и че Г. Г. е получил от Д. Д. сумата от 3 200 евро /левовата равностойност на 6343,33 лева/, с която да заплати неговата цена.

4

В изпълнение на задължението си по договора, Г. е сключил с Олан Юстесен договор за покупко-продажба на лек автомобил Хонда ЦРВ, година на производство 2007г. Автомобилът е предаден от продавача на купувача и е бил в неговата фактическа власт, видно от показанията на свидетеля Бисер Карталов, който е виждал процесния автомобил и пред когото ответникът е твърдял, че е закупил за негов приятел, както и от изпратеното от Г. до Д. съобщение по месинджър на 12.08.2021г., че автомобилът се намира на адрес 149632, Еssen Schulstrasse № 1.

Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – полученото от трети лица и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й. В случая довереникът е следвало да прехвърли собствеността на лекия автомобил на доверителя и да му предаде владението на вещта.

Престацията на довереника е извършването на определени действия. В този случай, ако не следва друго от договора, от естеството на задължението или от закона, задължението е следвало да бъде изпълнено в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението, съгласно чл. 68, б. „в“ ЗЗД. Видно от приложените, като доказателство по делото от ищеца разпечатки от водената електронна кореспонденция по между страните, автомобилът е следвало да бъде предаден на доверителя във Федерална Република Германия, гр. Еssen 49632, Schulstrasse № 1, близо до гр. Дортмунд, на който адрес ответникът е посочил, че се намира.

Между страните не е уговорен срок за изпълнение на задължението, поради което длъжникът може да предложи изпълнение по всяко време, доколкото не следва друго от естеството на задължението. На 12.10.2021г., Г. е определил едномесечен срок, в който Д. Д. е следвало да се яви на адреса в гр. Есен, за да му предаде полученото в изпълнение на поръчката. В определения от довереника срок, доверителят не се явил на мястото на изпълнението. След това страните са се уговорили предаването да стане на 11.01.2022г., на която дата отново ищецът не се явил, за да получи автомобила.

Действително ищецът не е оказал необходимото съдействие на ответника, за да изпълни задължението по отчетната сделка, като два пъти не се е явил на мястото, където довереникът е следвало да изпълни задължението си по нея. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от изпълнение на задължението, освен ако изпълнението му е станало изцяло обективно невъзможно. При забава на кредитора длъжникът има правото да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, съгласно чл. 98 ЗЗД.