Решение № 4239 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4239 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110145860 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 3465,97 лв.

(1772,12 евро) незаплатена цена за топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № **** за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 709,43 лв. (362,73 евро) обезщетение за забава върху главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 27.08.2025 г., сумата 11,98 лв. (6,13 евро) неплатена цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,98 лв. (1,52 евро) обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.04.2023 г. до 27.08.2025 г.

Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до имота на ответника, находящ се на адрес: гр. София, ****, и за който е открита партида с аб. № ****. Посочва, че ответникът като купувач, не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 3465,97 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия до 1 имота му за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2024 г., както възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. до 30.04.2024г. в размер на 11,98 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 709,43 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 27.08.2025 г., а върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,98 лв. за периода от 15.04.2023 г. до 27.08.2025 г. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след изтичането му до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В проведеното открито съдебно заседание ответникът признава, че дължи претендираните суми, като сочи, че голяма част от тях са заплатени в хода на делото. Изразява желание за сключване на споразумение с ищцовото дружестно.

Ищцовото дружество не оспорва постъпилите плащания, като сочи, че постъпилата сума са погасени текущи задължения, които не са предмет на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от **** , том XXV, дело № *** г., издаден въз основа на договор за покупко-продажба от Софийски градски народен съвет, с който *** *** С.а със саморъчно завещание от дата 03.02.1999 г. е завещала на сина си – ответника Н. Г. С. притежавания от нея апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници изх. № 929/12.10.2009 г. на Столична община – район „Младост“, *** С.а е починала на 26.08.2009 г. като вдовица и е оставила за наследници И. Г. С. (син) и ответника Н. Г. С. (син).

Видно от приложеното Удостоверение за наследници изх. № *** г. на Столична община – район „Младост“, **** е починала на 21.01.1990 г. и е оставил за наследник ответника Н. Г. С. (син).

Видно от приложеното Удостоверение за наследници изх. № **** г. на Столична община – район „Младост“, И. Г. С. е починал на 28.11.2019 г. и е оставил единствен наследник ответника Н. Г. С. (брат).

По делото е представен констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., съгласно който в сградата на адрес: гр. София, ж.к. **** не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.

По делото са представени обща фактура № ****0165/31.07.2022 г. с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. след годишното изравнение и приспадане на извършени плащания в размер на 750,25 лв., обща фактура № 1025689267/31.07.2023 г. с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. след годишното изравнение и приспадане на извършени плащания в размер на 171,33 лв., обща фактура № 1032343367/30.06.2024 г. с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. след годишното изравнение и приспадане на извършени плащания в размер на 235,39 лв., счетоводна справка за дължимите суми за дялово разпределение и суми по изравнителни сметки за същия период, както и изравнителни сметки и талони за отчет за същия период, изготвени от ищцовото дружество.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото е представена разписка № 0400028547497898/17.02.2026 г., видно от която на посочената дата ответникът е заплатил сума в общ размер на 1436,72 евро (2809,98 лв.) за погасяване на задължения по фактури, издавани в периода от 01.05.2024 г. – 30.06.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното и като съобрази, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, съдът приема, че по делото е доказано през процесния период да е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до процесния имот между страните по делото.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са 3 влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.