Решение № 1277 от 04.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Русе, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Мирослава В. Монова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520101697 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Русе“ АД ЕИК: 117005106 твърди, че ответника е купувач на доставената от дружество- ищец топлинна енергия в имот в гр.

Русе находящ се на бул. ***, с абонатен номер ***. За периода от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г., в този имот дружеството е доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 292,71 лв. по 16 бр. фактури, която енергия не била заплатена от него. Твърди се, че ответника дължи лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни, след периода на доставка до 21.01.2024 г. в размер на 18.85 лв. Твърди, че по ч.г.д. *** г. по описа на РС-Русе е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Г. И. М., за дължими суми, лихви и разноски.

Твърди, че в ответното дружество е постъпило плащане от длъжника на обща стойност за сумата от 320 лв. на 05.02.2024 г., като с постъпилата сума са погасени задължения както следва: 4,12 лв. - законна лихва от завеждане на делото до деня на плащането; 27,20 лв. – разноски за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение; 50,00 лв. – юрис. възнаграждение; 18,85 1 лв. – мораторна лихва; 219, 83 лв. – частично главница. Твърди, се че е неплатена сумата от 72,88 лв. представляваща главница ведно със законната лихва върху нея от дата 05.02.2024 г. Поради изложеното моли съда да признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 72,88 лв. главница, за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по 16 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от упълномощения адв. П. М.. Оспорва предявеният иск. Заявява, че длъжникът е добросъвестен и коректен, тъй като е заплатил сумите преди да бъде уведомен, за предприетите спрямо него действия. Оспорва фактическото твърдение, че е останала незаплатена сума в размер на 72,88 лв., тази сума всъщност представлявала държавна такса по частното гражданско дело и дължимото юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че в процесния период ( 21.01.2023 до 24.11.2023 г.) ответникът е бил във влошено здравословно състояние, поради увредено зрение, като след оперативното лечение е бил в процес на възстановяване. Сочи, че е заплащал задълженията си към дружеството на каса на Изипей и по банков път, след като му е било казвано от служители в съответния офис, колко са дължимите суми. Заявява, че претендираните в исковата молба суми представляват суми за разноски по заповедното производство. Призовката по образуваното ч. гр. д. е била връчена на ответника на 06.02.2024 г., а плащането е било направено от него ден преди това - 05.02.2024 г. При това положение счита, че суми за разноски не се дължат от него. В този смисъл, моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковата молба. Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание, ответника се представлява от адв. М., която поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски, за което представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

2

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:

На 22.01.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника. Било образувано ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд Русе, по което е издадена заповед *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С нея е разпоредено длъжникът – Г. И. М., ЕГН:********** да заплати на ищцовото дружество сумите 292,71 лева (двеста деветдесет и два лева и 71 стотинки), представляваща главница за период от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по 16 бр. фактури, ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, 18,85лева (осемнадесет лева и 85 стотинки), представляваща лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024г., както и държавна такса в размер на 27,20 лева (двадесет и седем лева и 20 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 06.02.2024г., който в указания срок по чл.414 от ГПК заявил, че няма непогасени задължения към заявителя. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е доставена топлинна енергия. От ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено безспорно, че към исковия период сградата, в която е разположен имотът на ответника е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата "Дялово разпределение"/"топлинно счетоводство"/ е извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД, което е извършвало вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки.

Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Русе" ЕАД на потребители, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Русе.

3

Ищецът е представил справка за потреблението по партида № *** на името на ответника за периода 22.01.2023 г. – 24.11.2023 г. – главница и лихва.

Съгласно доказателствата по делото, за имота, собственост на ответника е открита партида с аб. № ***, по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. По делото наред със справка за реализираната топлоенергия за периода 22.01.2023 г. – 24.11.2023 г. на абонат № *** на името на ответника, са представени и 16 бр.фактури, издадени в посочения период, включващи начислени суми за топлоенергия по различните компоненти. Не се спори, че общата стойност на дължимата топлинна енергия от ответника е в общ размер на 292,71 лева – главница и 18,85 лева лихва за забава за периода от падежа на всяка една фактура до завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК. Не се спори, че на 05.02.2024г. е постъпило плащане от длъжника в размер на 320 лева. Безспорно е и че към момента на плащане на длъжника, лихвата за забава от завеждане на делото по чл.410 от ГПК -22.01.2024 г. до датата на плащане – 05.02.2024 г. е в размер на 4,12 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

Искът с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 е предявен по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника, в качеството му на длъжник на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК *** г. по ч.гр.д. *** г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това искът е допустим.

В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на реалното извършване на услугите за посочения период, както и размера на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.

В настоящия случай спорът на страните не се свежда до това дали ответника има качеството потребител на топлинни услуги, както и дали има задължение към ищцовото дружество и в какъв размер, макар с отговора на исковата молба ответника да сочи бланкетно, че оспорва иска по основание и размер. В случая ответника заявява, че е погасил задължението си ден преди 4 да получи издадената от съда заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК *** г. по ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд –Русе, като ищеца неправилно претендира главница, доколкото в действителност претендира разноски в заповедното производство.

За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 320 лева, съдът съобрази мотивите по т. 1 от ТР *** г. по тълк. д. *** г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието следното: Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.

76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че 5 разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената пократка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.