Решение № 7780 от 08.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7780 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110167464 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване на установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 4010,95 лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016 г., както и 1002,76 лв., представляваща лихвa, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел I X за периода от 01.05.2020 г. до 30.0 7.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 45303/2021г. на СРС, 35 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2021 г.

Ищецът „фирма“ АД твърди, че между него и ответника АС. М. М. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне на кредитен лимит от 21.10.2016 г., по силата на който на последния е предоставен кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 4 000 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС.

Поддържа, че с протокол от 04.04.2019 г. е удостоверено получаването на кредитната карта от картодържателя, ведно със запечатан плик, в който е ПИН кодът за картата, поради което считано от този момент кредитният лимит по нея е бил на негово разположение и същият е могъл да разполага с него.

С договора било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва в размер на 19 %, при условия, че до датата на падежа на съответния отчетен период, е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период бил всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоена част от кредитния лимит, съгласно т. 10. 1 от общите условия или е бил задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква „и“ на т.1. 1 от Общите условия и т. 6 от договора, 1 освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите.

Поддържа, че по силата на договора картодържателят е следвало да погасява минимални месечни погасителни вноски в размер на 5 % от размера на задълженията по него, формирани към последния ден на отчетния период, ведно с всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. Сочи, че на основание чл. 8 от договора и т.

11.1 от общите условия към него, в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, ответникът дължи наказателна лихва върху непогасената част от нея, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие. Тврди, че наказателната лихва е в размер на сбора от договорената между страните годишна лихва и наказателна надбавка от 6 процентни пункта. Излага, че договорните отношения с ответника датират от 10.10.2008 г., когато за първи път по изрично негово искане е предоставена кредитна карта „D. Cl.“. През годините, поради изтичане на валидността, пластиката е преиздавана периодично и последната получена от ответника, съобразно приложен приемо-предавателен протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код, е получена на 04.04.2019 г.

Поддържа, че видно от приложени извлечения, кредитната карта, макар и с периодични закъснения и пропуски на уговорената падежна дата, е обслужвана до м.02.2020 г., като след това липсвали погасявания от падежа, като изобщо вноски не били постъпвали.

Видно от представено извлечение № (номер) от (дата) г., минималната погасителна вноска била в размер на 75,63 лв., която била дължима до 15.06.2020 г., а повече погасителни вноски изобщо не били извършвани. Съгласно т. 13.2.1 от Общите условия кредитът ставал автоматично изцяло и предсрочно изискуем без да се уведомява титулярът на картата, когато било налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо. Считано от 15.06.2020 г. кредитът станал изцяло и предсрочно изискуем.

С допълнителна молба от 09.05.2022 г., в изпълнение на дадените му от съда указания, е уточнил, че претендираната лихва в общ размер от 1002,76 лв., представлява общия сбор на редовна револвираща лихва по т. 7 в размер на 786,52 лв. и наказателната лихва по т.8, която се начислявала само върху сбора на непогасените минимални месечни вноски в размер на 216,24 лв.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, както и че са налице неравноправни договорни клаузи и такива от общите условия. Поддържа, че липсва уговорка за размер на БЛП, както и условия и методика за начина на формирането й. Оспорва размера на предявените искове. Счита, че поради наличието на неравноправни клаузи в договора размерът на главницата следвало да бъде в по-малък размер. Поддържа, че е налице нищожност на уговорката за лихва. Счита, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45303/2021г. на СРС, 35 с-в изцяло не съвпадат. Твърди изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от представения в заверен препис договор от 21.10.2016 г. се установява сключването на същия с предмет „издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.” и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт)“, по силата на който „фирма“ АД, в качеството на „издател“, е предоставил на ответника АС. М.

М., в качеството на „титуляр“ револвиращ кредит в размер до 4 000 лв. със срок на ползване на кредитния лимит – до 31.10.2017 г., като договорът се сключва при Общи условия, с които титулярът писмено е декларирал, че се е запознал. Съгласно чл. 3 срокът на договора 2 може да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на заемателя, а съгласно т. 18.1 от същите срокът за ползване на кредитния лимит се удължава автоматично за още една година при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.

Съгласно договора и приложимите към него общи условия картодържателят погасява задълженията си на месечни вноски в размер не по-малък от минималната погасителна вноска, посочена в ежемесечните извлечения, на датата на падежа, като при изцяло или непълно погасяване на месечната вноска върху непогасените суми се начислява годишна лихва съгласно Тарифата на издателя за таксите, комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти „D. Cl.”. Съгласно чл. 8 от договора във вр. чл. 11.1 от Общите условия, ответникът е приел при просрочие на падежа, да се начислява и наказателна лихва в размер на 19 % плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, като годишният процент на разходите по кредита е в размер на 22,34 %, а общата дължима сума от титуляра на картата е в размер на 4887,12 лв. Между страните е уговорено, че в случай на забава от над 150 дни на кредитополучателя за погасяване на задълженията му предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да се уведомява титуляра на кредитната карта, считано от падежа на просроченото задължение.

По делото са представени Общи условия за издаване и ползване на кредитни карти и Тарифа на „фирма“ АД, установяващи стойността на всяка предоставена услуга и такса по кредитната карта.

Представено е удостоверение от „фирма”АД, от което е видно, че към 15.07.2021г. дължимите и непогасени от АС. М. М. суми по договора са в общ размер от 5013,71 лева, от които 4010,95 лв. -главница по т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х и т.11.2 от Раздел XI на Общите условия и сумата от 1002,76 лв.- лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г.

С протокол от 15.11.2016 г. ответникът АС. М. М. е удостоверил получаването на кредитната карта ведно с ПИН-кода към нея, като изрично същият е декларирал, че е запознат с Общите условия и Тарифата и приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията между него и „фирма“ АД.

Представени са още 56 броя месечни извлечения /л. 16- л. 44 от делото/ по процесната кредитна карта, отнасящи се за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2021 г.

С протокол от 04.04.2019 г. ответникът АС. М. М. е удостоверил получаването на кредитната карта, ведно с ПИН-кода към нея, като изрично същият е декларирал, че е запознат с Общите условия и Тарифата и приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията между него и „фирма“ АД.

От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че общата стойност на извършените плащания от ответника по Договор за издаване на револвираща международна карта „D. Cl.” и предоставяне на кредитен лимит от 21.10.2016 г. за периода от 05.10.2009 г. до 15.07.2021 г. са на обща стойност 50 957,93 лв. Общата стойност на фактурираните разходи за периода от 10.11.2005 г. до 01.08.2021 г. е размер на 56 071,91 лв. В сумата е включена съдебна такса от 100,27 лв. в извлечение № (номер) от (дата) г. /лист 44 от делото/. Към 30.07.2021 г.

/датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ дължимите и непогасени суми, съгласно договор за издаване на револвираща международна карта „D. Cl.” и предоставяне на кредитен лимит от 21.10.2016 г. са в общ размер на 5013,71 лв., от които главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел X и Раздел XI на Общите условия - 4010,95 лв. /4000 лв. лимит по предоставената кредитна карта и 10,95 лв. – надвишен кредитен лимит/, както и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г. – 1002,76 лв.

Двата компонента на лихвата са: револвираща лихва – 741,83 лв. и наказателна лихва – 3

260,93 лв. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза е обективно и компетентно изготвено, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и чл. 415 ГПК вр. чл.

430, ал. 2 ТЗ.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи възникване и съществуване на валидно облигационно правоотношение по силата на твърдения договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016 г.; изпълнение на задълженията на кредитополучателя по него, изразяващи се в отпускане на уговорения кредитен лимит и предоставяне на картата за ползване от картодържателя; наличието на валидно постигната договорка за заплащане на лихва в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на минимална месечна погасителна вноска; настъпване на изискуемостта на процесните суми и техния размер.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 21.10.2016 г., изпълнението на който се урежда от Общите условия и Тарифата към него, с които кредитополучателят АС. М. М. писмено е декларирал, че е запознат и ги приема – арг. чл. 17 от договора и протокол от 15.11.2016 г. и протокол от 04.04.2019 г., удостоверяващи получаването на кредитната карта, ведно с ПИН-кода към нея. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма. Срокът за ползване на овърдрафта е до 31.10.2017 г., като с оглед уговореното от страните, същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на заемодателя, като при липсата на отправено от кредитополучателя писмено предизвестие за прекратяването му, каквито данни по делото не са налице, срокът му се продължава автоматично. На следващо място, въз основа на представените извлечения от електронната система на „фирма“ АД, които не са оспорени по делото, както и от изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че ответникът М. е усвоявал суми по процесния договор посредством теглене в брой и извършване на плащания Ето защо, следва да се направи извод, че заемодателят е изпълнил задължението си за представяне на заемната сума на заемополучателя, още повече, че с отговора на исковата молба не е релевирано оспорване в тази насока, поради което за същия е възникнало и насрещното задължение да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорен в договора и Общите условия.