Акт от 29.09.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 250 град Велико Търново, 29.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело №

275/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Същото е образувано по искова молба, подадена от С.Х.С., с адрес ***, чрез *** К. А., срещу Служба „Военна полиция“ гр. София. С молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение общо в размер на 2344,14 лв. за претърпени вреди от Заповед № ВП-5409/12.10.2018 г. на директора на Служба „Военна полиция“, отменена с влязло сила решение № 557/18.12.2018 г. по адм. дело № 816/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, както следва: неимуществени вреди, изразяващи се в значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца – 2000 лв.; имуществени вреди – 79,34 лв. – причинени вреди по заплатена, но осуетена нощувка в хотел „Олимп“, КК Боровец, 240 лв. – пропуснати ползи, представляващи разликата между изплатената парична награда за 2018 г. от 300 лв. и пълния размер на следващата се такава от 540 лв., изплатена на служители, заемащи сходна и/или идентична длъжност във Военна полиция, 24 лв. – заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заверени преписи от решения по воденото дело, 6,20 лв. – пощенски разходи от водена кореспонденция на ищеца с ответника и МО във връзка със събирането на присъдените съдебни разноски.

Претендира се и законната лихва върху присъдените суми, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

По отношение на неимуществените вреди фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че изпълнявал с гордост и усърдие служебните си задължения, за което свидетелствали получените поощрения за постигнати високи резултати в службата, при което развил силно чувство за чест и справедливост. След незаконосъобразното дисциплинарно наказание с посочената заповед С. изпитал дълбоко чувство на възмущение, гняв и обида. В ищеца се явило чувство на страх, че могат да последват и други дисциплинарни наказания, в т.ч. и уволнение, като последвалите събития показали, че тези опасения са основателни. Честта и достойнството на ищеца били накърнени, той се срамувал от себе си и се затворил, чувствал срам и неудобство от необходимостта да обяснява, че е неправилно наказан. Наложеното наказание създало страх у ищеца, че е с накърнен авторитет пред децата и че те вече нямат същото отношение към него, като му тежало, че те растат с неговите проблеми, свързани с воденето на съдебното дело. Заради участието в съдебно заседание ищецът прекратил предсрочно семейна почивка в КК „Боровец“, което причинило емоционално неудобство на ищеца и семейството му, като на С. се наложило да обяснява на децата си причините за това, което допълнително го травмирало. Вследствие на наложеното наказание месечното възнаграждение на С. било намалено на 50 % от полагащото му се такова, при което е изпитвал притеснения от това, че не е в състояние да задоволи режийните нужди на семейството си.

По отношение на претендираните имуществени вреди излага следното: вследствие на прекратената семейна почивка в КК „Боровец“ ищецът е претърпял имуществени вреди на стойност 73,94 лв., като сумата представлява стойността на една нощувка в хотел „Олимп“ съгласно направената резервация. Сумата е платена, но ищецът не се е възползвал от услугата, поради обстоятелството, че е следвало да се яви в съдебно заседание по образуваното дело.

На следващо място се твърди, че ищецът поради наложеното му дисциплинарно наказание не е получил парична награда за 2018 г., а впоследствие изплатената му сума била от 300 лв., докато на останалите служители в РС „Военна полиция“ – Плевен на идентични длъжности била изплатена награда в размер на 240 лв., при което последната сума представлявала претърпяна имуществена вреда – пропусната полза.

Претендират се също така имуществени вреди в размер на 24 лв., представляващи заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заверени преписи от решения по воденото дело, както и в размер на 6,20 лв. – пощенски разходи от водена кореспонденция на ищеца с ответника и МО във връзка със събирането на присъдените съдебни разноски. Тези съображения се поддържат от *** К. А. в хода на устните състезания и от ищеца в представената по делото писмена защита. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Служба „Военна полиция“ гр. София, чрез процесуалния си представител, в представен по делото отговор на исковата молба оспорва исковите претенции, като излага доводи за тяхната неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните задължения и за добро име, като сочи, че същите били субективна преценка, а не факт. Счита, че нямало причина човек да се срамува от нещо, което знае, че не е извършил, а също така не изглеждало достоверно ищецът да е ангажирал с факта на наложеното наказание приятелите и децата си. Излага доводи, че ищецът е можело да отложи съдебното заседание, както и изобщо да не присъства на него. Не били представени доказателства за имотното състояние на ищеца, а удръжките във връзка с наложеното наказание били възстановени, като същите били върху допълнителното възнаграждение на ищеца по Наредба Н-16/30.06.2016 г., а не от цялото месечно възнаграждение. Мотивира се, че ищецът като военнослужещ преди приемането му в армията е преминал през съответните психологични изследвания и това не предполагало такава чувствителност, която да бъде сериозно поразена от събитие с такъв характер. По отношение на претендираните имуществени вреди заявява, че признава иска в частта му относно направените разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и за сумата от 1,55 лв. – разходи за пощенски услуги, като в останалата част искът се оспорва като неоснователен поради липсата на пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед.

Представителят на

Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Иванова, поддържа мотивирано становище, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание, но завишен по размер. Относно иска за имуществени вреди излага доводи, че липсва пряка причина връзка между отменения акт и вредите, изразяващи се в разходите за една нощувка и увеличението в допълнителното възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното и правна страна:

Не се спори между страните, а се установява и от вложеното по настоящото дело адм.д. № 816/2018 г. по описа на АСВТ, че със Заповед № ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба „Военна полиция“ на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ на *** С.Х.С. – инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в регионална служба „Военна полиция“ гр. Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. С решение № 557/18.12.2018 г. на АСВТ посочената заповед е отменена като незаконосъобразна, като това решение е влязло в сила на 17.10.2019 г., след като касационната жалба на директора на Служба „Военна полиция“ срещу него е била оставена без разглеждане от ВАС с Определение № 3943/19.03.2019 г. по адм. дело № 1545/2019 г., оставено в сила с Определение № 13843/17.10.2019 г. на 5-членен състав по адм. дело № 10951/2019 г.

На съда /както и на страните/ е служебно известно, че след въпросното наказание на ищеца са наложени и други дисциплинарни наказания, а именно „Предупреждение за уволнение“ със Заповед от 09.01.2019 г., която е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение от 14.06.2019 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 45/2019 г. и „Уволнение“, наложено със Заповед от 03.07.2019 г., която е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение от 18.03.2020г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 402/2019 г.

От ищеца са представени писмени доказателства – грамоти, атестационен формуляр, карта за почивка, пл. нареждане, квитанции към ПКО, кореспонденция с МО и известия за доставяне, и др. По негово искане са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А.С.К.-С., Й.С. Й. и Б.Б.П..

Св. А.С. – ***, заявява, че го познава от 2004 г., като човек с чувство за хумор, поради тази причина търсен от приятели и познати, отговорен и дисциплиниран. Обичал много работата си и изпълнявал стриктно задълженията си.

Наказанието дошло като шок, след него в началото на ноември 2018 г. ищецът започнал да се оплаква от главоболие и безсъние, нямал възможност да обръща внимание към децата, усещало се превъзбуда и напрежение. Ищецът бил много обиден, но продължил упорито да изпълнява задълженията си. Имало затруднения от материално естество, тъй като заплатата на С. била намалена вследствие на наказанието. Почивката на Боровец не била пълноценна и се е наложило да си тръгнат един ден по-рано, тъй като ищецът държал да се яви пред съда и да отстоява позицията си.

Свидетелят Б.П. заявява, че познава ищеца от 2012 г. в качеството на негов началник. Ищецът е показал отлични резултати в работата, не е виждал трудности при изпълнение на служебните си задължения, за което и оценките, които са му давани, са били винаги високи, почти отлични. Ищецът е бил честен, отзивчив, внимателен, поддържал колегиални отношения с другите в сектора и в отдела, не е влизал в конфликти. След наказанието ищецът е станал по-затворен, започнал да „варди гърба си“, опасявал се от последващи наказания. Свидетелят сочи, че като началник отдел на него му е била определена сума за допълнителни възнаграждения, която е следвало да разпредели между служителите в отдела, след което е следвало да докладва на директора на Регионалната служба за своето решение. Всички, с изключение на ищеца, са получили допълнително възнаграждение, което е било определяно според длъжността.

Св. Й. Й. – втори братовчед на ищеца, го познава като много честен, лъчезарен, весел, отзивчив, душата на компанията, отдаден на работата. Есента споделил за наложеното наказание „Строго мъмрене“, след което започнал да отказва да ходят на лов, станал затворен, споделил, че вследствие на това наказание имал главоболие и безсъние.

От ответника са представени копия на заповеди, писма и присъда.

По искане на страните са приобщени материали, представляващи класифицирана информация, приложени в обособен съгласно закона том към настоящото дело. Същите касаят дейността на ищеца преди налагане на отмененото дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, поради което са неотносими към иска, предмет на настоящото производство и не следва да се обсъждат.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл.

203 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът намира, че исковете за репариране на претърпени неимуществени и имуществени вреди са допустими. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд.