Определение № 4383 от 03.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4383 гр. София, 03.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002101490 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Л. П. Х., подадена чрез пълномощника му адв.В. Г. САК, срещу въззивното решение № 263049 от 29.09.2022 г. по в. гр. д. № 477/2021 г. на СГС, в следните части : 1/ в частта, в която, в резултат на частична отмяна на първоинстанциноното решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783/2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав, е признато за установено по исковете на Столична община / правоприемник по чл.120 ГПК/отм./на починалия ищец А. Ч./ срещу Л. П. Х. с правно основание чл.108 от ЗС, че Столична община е собственик на основание на чл.16, ал.2 от ЗН по завет по саморъчно завещание от 31.10.2001г. на 1/2 ид.ч. от УПИ * с площ от 1610 кв.м., находящ се в [населено място], отреден за имот пл. № * в кв. 201а по плана Б., и на 1/2 ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ *, кв. 201а по плана [населено място] с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ * в кв. 201а по плана [населено място], като е осъден Л. П. Х. да предаде на Столична община владението на 1/ 2 ид.ч. от първия от тези гореописани имоти, 2/ в частта, в която, в резултат на частично потвърждаване на първоинстанциноното решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783/2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав, е признато за установено по исковете на Столична община /правоприемник по чл.120 ГПК/отм./ на починалия ищец А. Ч./ срещу Л.

П. Х. с правно основание чл. 108 от ЗС, че Столична община е собственик основание чл. 108 от ЗС на останалата 1/ 2 ид.ч. от същите гореописани недвижими имоти, като е осъден Л. П.

Х. да предаде на Столична община владението на другата 1/2 ид.ч. от първия от тези гореописани имоти, и респективно обусловената от този резултат отговорност за разноските в размер на 6843,43лв., които Л. Х. е осъден да заплати на Столична община.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално 1 неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованосткасационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Иска се в тези части въззиното решение да се обезсили и производството по исковете по чл.108 ЗС срещу касатора да се прекрати, евентуално да се отмени в тези части и исковете по чл.108 ЗС срещу касатора да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба – ищец в производството Столична община /СО/ чрез адв.Р. В. – САК, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.

Претендират се разноски.

Третите лица-помагачи на страната на касатора-ответник Л. П. Х., а именно М. П. Д., С. П.

Я., К. П. Я., П. П. Я. / тримата наследници на П. К. Я./, Д. И. Т., и П. Л. Х., не са взели становище по касационната жалба.

Въззивното решение в частите, в които съдът се е произнесъл по исковете за собственост на главно встъпилото в процеса лице Сдружение „Американски универститет в България“, предявени срещу СО и срещу Л. П. Х., за по 1/ 2 ид.ч. същите гореописани недвижими имоти, като ги е отхвърлил, не е било обжалвано с касационна жалба, влязло е в сила (чл.

296, т.2 ГПК) и не е предмет на касационното производство по чл.288 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Съдебното исково производство е образувано по искова молба от 23.02.2006 г. на А. К. Ч., починала в хода на процеса, и на нейно място конституиран по реда на чл.120 ГПК/отм./ наследникът по завет Столична община /СО/, срещу Л. П. Х., с която е поискала от съда на основание на чл.108 от ЗС да осъди ответника да предаде владението върху собствения имот УПИ *, кв. 201а по плана на [населено място] с площ от 1610 кв.м., както и върху реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ *, кв. 201а по плана на [населено място], с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ * в кв. 201а по плана на [населено място], и да бъде отменен нотариален акт № 33/2005г. на основание на чл.431 от ГПК /отм./. Ищцата твърди, че имотите били в местността Т. б. в масив над 250 дка, бивша собственост на майка й, който масив бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС. После собствеността върху този масив била възстановена на наследниците на Е. Ч. по реда на ЗВСОНИ, малка част по реда на ЗСПЗЗ. Наследници на Е. Ч. са децата А. Ч. и И. Ч., последният починал и оставил за единствен наследник сестра си А. Ч.. Твърди още ищцата, че е узнала за извършени разпоредителни сделки с наследственото имущество от пълномощника Г. Ц., като последната не е имала право да се разпорежда с имуществото нито на ищцата, нито с това на брата й. Оспорва ответникът Л. Х. да е собственик на процесните имоти, защото такива не са били неговите праводатели и предходни такива, считано от първата разпоредителна сделка от 1997 г. с продавач Ч. чрез пълномощник Г. Ц..

Твърди, че е нищожна първата сделка с нотариален акт № 155/21.03.1997 г., с която Ц. - като 2 пълномощник на ищцата, е продала на дъщеря си М. Д. 46700/68700 ид.ч., на снаха си Й. Д.

2000/68700 ид.ч., и на Н. Г. 20000/68700 ид.ч. от реална част от празно дворно място в [населено място], съставляващо имот пл. № *, кад.л. №№ А-2-9-А; А -2-9-Б; А-2-10-Б целият с площ 227 815 кв.м. по плана в.з. Б.-И., а само продаваемата част с площ от 68700кв.м. по цена от 1,2 щ.д./кв.м., при цена към този момент от 25 щ.д./кв.м. За тази сделка, аналогично на други такива чрез пълномощник Г. Ц. в периода 1996-1999 г. за разпореждане със собствеността на ищцата и брат й, се твърди да е нищожна поради : липса на съгласие пълномощникът нямал право да се разпорежда с имотите, отделно в пълномощното не било изрично и не можело да служи за продажба, ищцата нямала намерение да продава имоти в „Т. б.”, поради противоречие със закона - накърнен принципа на еквивалентност на престациите, изискуема с оглед на принципа за добросъвестност, поради противоречие с добрите нрави - Г. Ц. договаряла със свои близки с цел да ги облагодетелства за сметка на А.

Ч., поради наличие и на порока по чл. 40 ЗЗД - цените по сделките били в пъти по-ниски от пазарните и очевидно пълномощникът се договорил във вреда на упълномощителя.

Последващите други разпоредителни сделки не били проявили вещно-транслативен ефект и така ищцата била единствения собственик на процесните имоти към момента, а ответникът ги владеел имота без основание. Конкретно за процесните имоти е описана и хронологията на последвалите първата разпоредителна сделка от 1997 г. други такива сделки и разпореждания, вкл. и променения нов регулационен статут на имотите, която поредица сделки сочи ответника Л. П. като последен приобретател. СО като правоприемник, е поддържала иска и направените от първоначалната ищца твърдение и възражения.

Ответникът Л. П. Х. оспорва иска, като възразява, че е придобил процесните имоти на правно основание, евентуално по давност, започнала да тече от първата сделка от 1997 г., като присъединява към своето владение и това на своите праводатели и на техните праводатели (според направеното уточнение пред въззивния съд с молба от 08.02.2021 г.).

Оспорва да упражнява фактическа власт върху процесната част от 96 кв.м., попадащи под улица. Привлякъл е в процеса трети лица-помагачи, а именно М. П. Д., П. К. Я. /починал и заместен от наследниците си С. П. Я., К. П. Я., П. П. Я. /, Д. И. Т., и П. Л. Х..

С въззивното решение, в обжалваните пред касационната инстанция части, е потвърдено решение № 90989/18.05.2020 г. по гр.д. № 4783/2006 г. на СРС, в частите, с които е признато за установено по предявените от А. К. Ч., починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл.120 от ГПК (отм.) от СО срещу Л. П. Х., искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че СО е собственик на 1/ 2 ид.ч. от УПИ * с площ от 1610 кв.м. находящ се в [населено място], отреден за имот пл. № * в кв. 201а по плана на [населено място], при съседи: улица, УПИ * /отреден за имот пл. № */, УПИ * /отреден за имот пл. № *, УПИ * /отреден за имот пл. № */ парцел *, отреден за саниториални сгради и УПИ *, и на 1/2 ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ *, кв. 201а по плана [населено място] с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ * в кв. 201а по плана [населено място], при граници: от три страни улици и УПИ *, като Л. П. Х. е осъден да предаде на СО владението върху 1/2 ид.ч. от първия от горепосочените имоти и е отхвърлено искането за предаване владението на 1/ 2 ид.ч. от втория от горепосочените 3 имоти. Също така, в резултат на отмяна на първоинстанционното решение по исковете на ищеца по чл.108 ЗС за останалите по 1/2 ид.ч. от същите тези два гореописани имота, като за втория имот само в установителната част на иска, и като последица от отхвърляне на исковете на главно встъпилото лице по чл.108 ЗС за същите тези по 1/ 2 ид.ч., е признато за установено, че СО, конституирана по реда на чл. 120 ГПК/отм./ на мястото на починалата А.

К. Ч., е собственик по силата на завет по чл. 16, ал. 2 ЗН по саморъчно завещание от 31.01.2001 г. на останалата по 1/ 2 ид.ч. от същите тези два недвижими имота, като е осъден ответника Л. П. Х. да предаде на СО владението върху 1/2 ид.ч. от първия, а именно от УПИ * с площ от 1610 кв.м. находящ се в [населено място], отреден за имот пл. № * в кв. 201а по плана на [населено място]. Съответно е осъден ответника Х. да заплати на ищеца 6843,43 лв. разноски за двете съдебни инстанции.

Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и новите такива, подробно описани всички в установителната част на въззивното решение - писмени доказателства, свидетелски показания, съдебно-техническа експертиза, съдът е формирал правните си изводи по предмета на делото. Прието е, че процесните имоти (като част от поголям имот), са били в патримониума на Е. Ч. по дарение от 1941 г., отчуждени от нея след това по ЗОЕГПНС, към влизане в сила на чл.1 ЗВСОНИ са били налице предпоставките за реституцията им, в резултат на което към 25.02.1992 г. Е. Ч. се легитимира като техен собственик по реституция, а след смъртта й на 12.02.1995 г. собствеността е преминала към законните й наследници-деца А. и И. Ч.. Даденото от А. Ч. на Г. Ц. пълномощно с нотариална заверка на подписа от 15.08.1995 г., при тълкуване на изразената в него воля на упълномощителя, в съответствие и с решението по т.1 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е счетено да овластява надлежно Г. Ц. да продава от името на упълномощителя имотите й в [населено място], вкл. и процесните, при избрани от Г. Ц. купувачи и условия. Не е уважено твърденията на ищцата за пороци при упълномощаването, относими към знание за какво точно се дава представителна власт. Прието е, обаче, че И. Ч. не е упълномощил нито сестра си А. Ч., нито Г. Ц., да се разпореждат си възстановените му имоти, вкл. и тези, предмет на процесната сделка по нотариален акт № 155/21.03.1997 г., тъй като даденото от него пълномощно за сестра му А. Ч. изх.№ 646/28.03.1995 г. не включвало разпореждане с правата му, а представеното при процесната сделка пълномощно изх.№ 214022.09.1995 г. от И. Ч. в полза на сестра му, със заверка на консулската служба в П., не било изготвено в предписаната от закона форма- заверката на подписа не била направена от лице с възложени консулски функции. Така Г. Ц. при процесната сделка по нотариален акт № 155/21.03.1997 г. не се легитимира като пълномощник и на И. Ч..