Решение № 5036 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5036 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100506210 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 10006363 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 25033/2020 г. по описа на СРС, 91-ви състав е определен режим на лични отношения на Ц. П. Н. и Д. П. А. – баба и дядо по бащина линия на малолетното дете М.П.А., както следва: същите да виждат и взимат детето при себе си на територията на Република България:

- за период от 6 месеца, считано от влизане на решението в сила, всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 17,00 часа до 20,00 часа на същия ден без преспИ.е;

- за времето след изтичане на 6 месеца от влизане в сила на решението: всяка първа и трета седмица за времето от 17,00 часа в петък до събота в 10,00 часа с преспИ.е, както и по 3 дни през зимната и пролетната ваканция, както и 15 дни през лятото, който не съвпадат с годишния отпуск на майката.

Срещу Решението е подадена въззивна жалба от Й. С. Ц. – майка на детето М.П.А..

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че същото е немотивирано, тъй като не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, като делото не е изяснено от фактическа страна и не са изследвани и установени интересите на детето. Сочи се, че провежданите срещи имат негативен ефект върху психиката на детето, че постановеният режим на лични контакти между М. и дядо и баба по бащина линия не е адекватен на нуждите. Твърди се, че в производството пред първата инстанция майката на детето, поради раждане на второто си дете и поради извънредната епидемиологична обстановка, не е успяла да ангажира защита и е подценила сложността и отражението върху психиката на дъщеря М. А.а постановения с първоинстанционното решение режим на лични отношения без да бъде чуто мнението на детето. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, евентуално за промяна на режима на контакт на бабата и дядото с детето, съобразен с 1 нуждите на малолетната М. и капацитета на бабата и дядото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от ищците Д. А. и Ц. Н., чрез процесуалния им представител адв. И. И.. Изложени са съображения за нейната неоснователност. Решението било правилно, законосъобразно и мотивирано. Оспорват се фактическите твърдения, изложени във въззивната жалба. Сочи се, че направените оспорвания, възражения и доказателствени искания се явяват преклудирани, тъй като са могли да бъдат направени още пред първоинстанционния съд. Прави се искане за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

От ответника П. Д. А., баща на детето М., становище по въззивната жалба не е подадено.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивника Й. Ц. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, като бъде съобразено становището на вещото лице по изготвената и приета във въззивното производство съдебнопсихологична експертиза. Претендира разноски.

Пред въззивния съд въззиваемите Д. А. и Ц. Н. чрез процесуалния им представител оспорват въззивната жалба и отправят искане решението на районния съд да бъде потвърдено. Не се противопоставят да бъде определен първоначален адаптивен период от 6 месеца, през който срещите с детето М. да бъдат осъществявани в присъствието и с участието на трето лице специалист, тъй като страните са загубили контакт с внучето си и са се отчуждили. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 128, ал. 1 СК, предявен от Д. А. и Ц. Н. баба и дядо по бащина линия на М.П.А., родена на **** г.. Ищците сочат, че родителите на М. А.а са се разделили през 2017 г., до който момент те поддържали връзка с внучка си – водили я на море през 2015 г., отглеждали я на вилата им в гр. Долна Баня дълъг период от време. Твърдели, че имали изградена емоционална и доверителна връзка с внучка си и тя се чувствала щастлива с тях, но след раздялата на родителите ѝ майката заживяла с друг мъж, и постепенно техните контакти с внучка им били ограничени. Посочват, че М. А.а е единствената им внучка, с която те искат да поддържат връзка и да участват в нейното възпитание и образование.

Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде определен режим на контакти с внучката им М. А.а съгласно СК.

Ответникът П. Д. А. – баща на М. А.а, не е оспорил иска. Заявил е чрез процесуалния си представител, че на прародителите на детето му следва да бъде предоставена възможност да осъществяват контакт с нея като бъде определен подходящ режим на лични отношения.

Ответникът Й. С. Ц. не взима становище в първоинстанционното производство.

В първоинстанционното производство е прието Решение № 22986 от 25.01.2019 г. по гр. д. № № 12801/2018 г. по описа на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 19.02.2019 г., по силата на което упражняването на родителски права по отношение на детето М.П.А., родена на **** г., е предоставено на майката Й. С. М.нова, като е постановено детето да живее при майката. С Решението е определен режим на лични отношения с бащата П. Д. А., както следва – да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспИ.е, както и 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и по четири дни от зимната и пролетната ваканция.

Не е било спорно пред районния съд, че Д. А. и Ц. Н. са баба и дядо по бащина линия на М.П.А., родена на **** г., както и че дето живее е при майка си, която полагала грижи за 2 нейното непосредствено отглеждане и възпитание.

В хода на съдебното дирене пред районния съд е бил разпитан един свидетел Н.Н. – председател на Асоциацията на бащите в България към дата на разпита му (15.12.2021 г.).

Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля Н.. Същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице.

Свидетелят споделя, че през 2019 г. въззиваемите ищци са го потърсили за съдействие, тъй като контактите с внучка им били ограничени и преустановени. По отношение на твърденията, че майката не спазва определения режим на лични отношения на бащата с детето въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда показанията, доколкото предметът на настоящото дело е друг.

В хода на въззивното производство е приет Акт за сключен граждански брак на 07.03.2020 г. между Й. С. Ц. и Д. К.Ц..

По делото е прието Удостоверение за раждане на К.Д.Ц., роден на 30.03.2020 г. с майка Й. С. Ц. и баща Д. К.Ц..

Във въззивната инстанция са изготвени и предоставени социални доклади от компетентните Д„СП“ „Лозенец“ от 30.06.2023 г. и 20.10.2022 г. относно майката и детето.

В актуалния социален доклад на Д„СП“ „Лозенец“ се съдържа информация, че основни грижи за детето се полагат от майката Й. Ц., при която то живее, заедно с новия съпруг на майка – Д. Ц.. Посочено е, че през учебната 2023/2024 г. М. ще бъде ученик в 6-ти клас на 22 ОУ „Г. Раковски“, като дето се справяло добре с учебния материал. Ходи на плуване три пъти седмично и възнамеряват да я записват на народни танци. Посочва се, че базисните потребности на детето от подходящи битови условия, храна, материална издръжка са задоволени, като се наблюдава и силна емоционална връзка между майката и детето. Дадена е препоръка за защита интересите на детето М. то да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между родителите и близките им, като за правилното развитие е необходимо да има връзка и с двамата си родители и разширените им семейства, а контактите следва да бъдат съобразени с желанията и потребностите на детето и да се осъществяват по сигурен и безопасен начин.

Във въззивното производство е приет социален доклад, изготвен от Д„СП“ „Слатина“ от 28.06.2023 г. относно бабата и дядото по бащина линия. В доклада е посочено, че по данни на бабата Ц. А.а бащата на детето се намира на територията на Кралство Дания, където пребивава основно, и се връща два пъти в годината. Посочено е, че основните грижи за детето М. се осъществяват от нейната майка. В доклада е посочено, че жилището, намиращо се на адрес гр. София, ж.к. **** се състои от кухня, спалня, детска стая, коридор, отделна баня, тоалетна и мокро помещение. В детската стая има гардероб, детско легло, снимки и рисунки на детето М.. Имало и всички необходими битови електроуреди за едно домакинство. Посочено е, че в жилището никой не живее, като в него бабата и дядото идват по поводи, тъй като живеят в гр. Стара Загора, а през лятото пребивавали във собствена вила, находяща се в гр. Долна баня. В социалния доклад е отбелязано, че бащата П. А. идва в България два пъти в годината, като отсяда или в жилището в гр. София, кв. „Дружба“, или в жилището в гр. Стара Загора. От социалния доклад се установява, че въззиваемите ищци разполагат с жилище на територията на гр. София с необходимите битови условия за живеене.

В хода на въззивното производство е изслушано заключение на СПЕ, което не е оспорено от страните и въззивният съд го кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че в контекста а взаимоотношения между М. и нейните баба и дядо по бащина линия се възпроизвежда модел на комуникация (наблюдаван лично от експерта и по време на експертното изследване), който разстройва детето емоционално и който може да провокира поведение на нежелание или отказ от контакт с тях. Вещото лице е заключило, без да поставя под въпрос капацитета на Д. и Ц. А.и 3

(интелектуале, личностен, емоционале, морален и др.), че бабата не проявява достатъчно чувствителност към преживяванията на детето, не отчита неговите емоции и желания и действа мотивирана от лични преживявания (на обида, огорчение, възможни други лични дълбоки мотиви и преживявания). Експертът посочва, че дядото мълчаливо съучаства и позволява детето да бъде назидавано, засрамвано и поставяно в конфликт на лоялност.

Експертът е категоричен, че ако характерът на комуникацията между детето М. и бабата и дядото по бащина линия се промени, общуването с тях би могло да бъде полезно за нея.

Вещото лице застъпва становище, че е подходящо първоначално контактът между М. и нейните баба и дядо да се мониторира от трето независимо лице, специалист (например в контактен център), който ще има роля на охраняващ интересите на детето, ще насочва, подпомага и при нужда директно ще инструктира бабата и дядото за подходящ формат на комуникация. Посочена е и алтернативна възможност за първоначално краткосрочно консултиране и психообучение на Д. и Ц. А.и относно подходящи/неподходящи форми на общуване, след което да провеждат срещи насаме след първоначален кратък период на присъствие на трето доверено на детето лице.

По делото в двете инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.

При разглеждането на делото във въззивната инстанция е изслушано детето М. А.а, която споделя, че за последно се е видяла с баба си и дядо си по бащина линия при интервюто с вещото лице психолог, а преди това на тяхната вила в гр. Долна баня. Споделя, че по време на този престой баба е споделила неприятни за майка неща и за новия съпруг, когото тя нарича „Митко“, откогато не желаела много да се вижда с нея. Споделя, че може би иска да се вижда два пъти седмично с баба си и дядо си по бащина линия. Посочва, че е ученик в 22-ро училище и когато е втора смяна приключва с учебните занятия найкъсно в 19:10 часа.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.