Решение № 141 от 25.04.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Ловеч, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200128 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Л. В. против наказателно постановление № 25-1762-000585 от 15.01.2026г. на Началника на РУ в ОД на МВР град Ловеч, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро на основание чл.177, ал. 1, т. 3 буква „А“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 102 ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага следното:

На 27.12.2025г. около 15:00 часа управлявал собствения си лек автомобил марка BMW с per. № ** **** **, с десен волан. Пътувал по ул. „ Христо Рускова“ в посока кв. „Продимчец“, като в управляваното от него МПС, освен него били Е. И. и В.Е. И., в автомобила били общо 4 души. Целта на пътуването била, да закара пасажерите в къщи - местността „Калето“.

Слушали силно музика. За първи път забелязал патрулния автомобил, докато чакал на кръстовище № 3504 между улиците „Цар Иван Александър“ и „Подполковник Александър Кусев“ в гр. Ловеч. Забелязал, че патрулният автомобил бил с включени сигнални светлини, като не чул звуков сигнал, поради силната музика в колата. Не е разбрал, че светлинният сигнал се отнася за него, тъй като пред него имало автомобил. Продължи през кръстовището, като полицаите продължили да го следва, и тогава разбрал, че светлинният сигнал се отнася до него. Направил десен завой й спрял.

Забелязал полицаите да тичат към автомобила, видимо агресивни. Излязъл от дясната страна на колата, където е шофьорското място. Запътил се към лявата 1 предна врата, тъй като там седял неговият приятел В.Е. И., който искал да предпази, тъй като виждал, че органите на МВР, ще му посегнат. Единият полицай започнал да го блъска и да му задава въпроси, защо не е спрял.

Обяснил им, че не ги е видял. Предоставил СУМПС и талон за регистрация.

Отново заявил, че е собственик и водач на автомобила. В определен момент са се струпали 5 патрулни автомобили. Съставили му АУАН, че е предоставил лекия си автомобил на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. Отказал да подпише акта, поради обстоятелството, че написаното в него не отговаря на истината.

В открито съдебно заседание въззивникът В., не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна началника на РУ в ОДМВР град Ловеч, не се явява, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ На 27.12.2025г. около 15:00 часа непълнолетният В. И. управлявал автомобил марка BMW с per. № ** **** ** с десен волан, заедно с него на лявата предна седалка стоял собственикът на автомобила жалбоподател. На задните места на автомобила пътували Е. И. и неустановено по делото лице.

На улица „ Христо Русков“ полицейските служители П. Б. и П. Д. забелязали, че лекият автомобил се управлява от лице, което видимо няма необходимата възраст за това. Органите на МВР последвали л.а, като подали звуков и светлинен сигнал да спре, на който водачът не се е подчинил и продължил по посока бул. „Освобождение“. На кръговото движение се отбил на път II – 35 – „Околовръстното“. От там отбили по ул.„ Марко Крачунов“, завили на дясно на кръстовището, където не успял да завие на дясно, и спрял. П. Б. и П. Д. слезли от патрулния автомобил и се запътили към лекия автомобил BMW с per. № ** **** **. В този момент жалбоподателят В. В., стоял на предната лява пасажерска седалка, като се опитал да слезе от автомобила. Органите на МВР му разпоредили да остане в автомобила, на което той не се подчинил, и започнал да бута врата. В същото време и водачът на лекия автомобил се опитал да го напусне. Наложило се полицаите да им попречат да излезе от МПС – то. П. Б. и П. Д. при преследването на автомобила поискали съдействие, като на мястото дошли още полицай. На място са се събрали близки и познати на пътниците. Било установено, че водачът е л.а BMW с per.

№ ** **** ** е на 14 години.

2

2/ На жалбоподателят бил съставен АУАН серия GZ АКР № 1193923 от 27.12.2025г., който жалбоподателят отказал да получи.

Началника на РУ в ОДМВР град Ловеч издал наказателно постановление № 25-1762-000585 от 15.01.2026г. с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро на основание чл.177, ал. 1, т. 3 буква „ А“ отЗДвП за извършено нарушение на чл. 102 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това че на 27.12.2025г. в гр. Ловеч около 15:00 ч.

По ул. „Марко Крачунов“ с посока на движение местн. „Калето“ предоставя за управление собствения си лек автомобил БМВ с регистрационен номер ******** на лицето В. И. ЕГН ********** от гр. Ловеч, като същия не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

3/ Срещу В. Л. В. има издадени и влезли в сила 2 наказателни постановления и 25 фишове за извършени нарушения по ЗДвП.

Съдът прие горната фактическа обстановка, след извършване на следния доказателствен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели, като пълни ясни и непротиворечиви с останалите доказателства.

Пункт 1 се установи от показанията на свидетелите П. Ц. Б., П. Х. Д. и П. И. А.. При проведения им разпит същите последователно, ясно и непротиворечиво излагат приетите фактически данни.

Пункт 2 се доказа от: АУАН серия G Z АКР № 1193923 /л.17/ и наказателно постановление № 25-1762-000585 от 15.01.2026г. /л.16/ Пункт 3 се доказа от справка за нарушенията на В. Л. В. /л. 19 и 20 лице и гръб/

Съдът не прима за доказани твърденията на жалбоподателя, че той е управлявал лекия автомобил. От една страна няма нито едно доказателство, което да подкрепя това твърдение. От друга страна са налице и противоречия в него. Ако беше управлявал МПС – то, би следвало да забележи патрулния автомобил много по – рано, предвид времето което е карал зад него. За продължителността на преследването свидетелства и това, че полицейските служите са поиска съдействие при осъществяването му. Не е логично да не е разбрал, че светлинният сигнал не се отнася за него, тъй като патрулният автомобил се е намира за него, и не се е пробвал да го изпревари. Ако В. В. си е мислил, че органите на МВР преследват движещото пред него МСП, би следвало да намали скоростта, за да може да бъде изпреварен. Не е спрял веднага след като е забелязал патрулния автомобил, а е завил на дясно, което подкрепя показанията на свидетелите, че преследваният автомобил не е можал да вземе завоя. Последното от своя страна още веднъж подкрепя това, че лекият автомобил е управляван от неправоспособно лице. Не представлява и разумно обяснение, че е сляза от автомобила за да предпази приятеля си В. И..

Същото по скоро свидетелства, че непълнолетното лице се пробвало да се смени с В..

3

ПО ПРАВОТО:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Относно акта за установяване на административното нарушение:

Съставен от материално компетентен орган полицай изрично оправомощен със № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 295з – 1569/ 23.05.2025г.

Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 буква „В“ от ЗАНН – нарушението е открито на 27.12.2025г. АУАН е постановен на същата дата. Съставен е в присъствието на свидетели. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Жалбоподателят е отказал да го получи, което е удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Относно наказателното постановление:

Издаден е от материално и териториално компетентен орган - началника на РУ в ОДМВР град Ловеч ,оправомощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. чл. 51 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Тука е място да се отбележи, че в наказателното постановление е посочено само, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.

102 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като не е отразено кое точно приложени в точката е нарушено.

В случая непълната цифрова квалификация, не представлява съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП са посочени всички съставомерни признаци от фактическия състав на правната норма и изрично е отбелязано, че В. е предоставил собствения си л.а на лице което не притежава свидетелство за управление на МПС, тоест жалбоподателят е разбрал за какво е обвинен. В този смисъл - Решение № 501 от 20.03.2025 г. по к. адм. н. д. № 551 / 2024 г. на II състав на Административен съд – Ловеч и Решение № 46 от 26.02.2015 г. по н. д. № 19 / 2015 г. на Административен съд – Ловеч.

По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

4

Съгласно чл. 102 ал. 1, т. 1 от ЗДвП водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство, на лице което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В случая безспорно се доказва, че В. В. е осъществил признаците на описаното по горе нарушение.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е предоставил на непълнолетното лице В. И. (който поради малката си възраст няма как да притежава свидетелство за управление на МПС) собствения си автомобил марка BMW с per. № ** **** **.

От това, че В. В. е стоял до непълнолетния водач на собственото му МПС, може да се направи категоричния извод, че е действал умишлено, съзнавал е, че предоставя собствения си лек автомобил на лице което не е правоспособен водач, предвиждал е обществено опасните последици от това си действие, и е искал тяхното настъпване.

По отношение на наказанието глоба в размер на 153,39 евро на основание чл.177, ал. 1, т. 3 буква „ А“ от ЗДвП, съдът счита същата за правилно и законосъобразно наложена, тъй като нейният размер е абсолютно определен от законодателя.

Настоящият съдебен състав намира, че случая не е маловажен, и не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, който дава възможност да не се наложи наказание. Нарушението не се отличава от другите подобни такива.

Предоставянето на управление на автомобил на 14 годишно дете в градски условия, създава значителна обществена опасност, представлява предпоставка за настъпване на ПТП. Препятства за определяне на случая като маловажен и множеството наложени административни наказания на жалбоподателя за нарушения на ЗДвП.

С оглед на всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Такива не се претендира от правоимащия да му се присъдят АНО.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН наказателно постановление № 25-1762-000585 от 15.01.2026г. на Началника на РУ в ОДМВР град Ловеч, с което на В. Л. В., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ул. „П.У.“ №* ** ** ** е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/ сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента/ на основание чл.177, ал. 1, т. 3 буква „ А“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за 5 извършено нарушение на чл. 102 ал. 1, т. 1 от ЗДвП.