Решение № 88 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пазарджик, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500471 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд, рег.№51 от 04.03.2025т. постановено по гр.д.№**********0628 по описа на същия съд за 2024г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Б. И. М. с ЕГН **********, с адрес: с. **** против Г. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, Й. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес: с. **** и И. Л. М. с ЕГН **********, с адрес: с. **** установителен иск за собственост за следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18- 17/25.03.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село ****, общ. Ракитово, обл. Пазарджишка, целият имот с площ от 335 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10 м.), с номер на предходен план: 397, квартал № 29, парцел IX- 397, при съседи: ***; ***; ***:

1

*** и ***, ВЕДНО с построените в поземления имот-сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 49 кв.м., с брой етажи: два и с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор *** по КККР на с. Дорково, с площ от 13 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *** по КККР на с. Дорково, с площ от 34 кв. м., брой етажи - 2, с предназначение - селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор *** по КККР на с. Дорково, с площ от 18 кв. м., брой е етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда, на основание изтекла придобивна давност в резултат на владение от 10.12.2012год. до предявяване на иска на 24.05.2024 год; ОСЪДЕН Е ищецът Б. И. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да плати на Й. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес: с. ***** сумата от 670 лв. представляващи адвокатско възнаграждение по делото.

Решението се обжалва изцяло в срока чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, с вх.№2351 от 01.04.2025г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция Б. И. М., ЕГН-********** от с.***** чрез адвокат Б. Й. от САК, с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се петитума на заявената от ищеца искова претенция-УИС по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС, че е собственик по давностно владение описания в ИМ недвижим имот. Твърди се, че с ИМ е поискано да бъдат допуснати до разпит трима свидетели за доказване необезпокоявано и трайно владение от страна на ищеца върху процесните имоти. Твърди се, че от разпита на доведените свидетели, които са непосредствени съседи на имота, било доказано, че Б. И.

М., с ЕГН ********** е владял изцяло за себе си от 10.12.2012 г. без прекъсване. Твърди се, че нито един от тримата ответници никога не е идвал по какъвто и да е повод в процесния имот повече от 10 години, поради което ищецът Б. М. бил изненадан от показанията на свидетеля Д.. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд не коментирал как свидетелите на ищеца Б. М., които са съседи и живеят точно до имота, не са видели соченото от св.Д. празненство и хора? Оспорват се като неверни показанията на св.К., 2 твърдял, че и ответникът Й. Ш. също имал ключ от къщата, Ищецът Б. М. бил поставен в процесуална изненада от тези свидетелски показания и затова не е извикал трети свидетел, който бил свидетел как през 2012-та година Б. М. търсил ответниците, за да обсъдят доброволна делба на процесния имот, но без интерес от тяхна страна тогава, а сега променят позицията и предявяват самостоятелни права и ангажират гласни доказателства. Според жалбоподателя, исковият съд е следвало за установяване на обективната истина да допусне и трети свидетел на ищеца Б. М., така както е поискано в Исковата молба и че в противен случай остава съмнение за разкриване на обективната истина, още повече, че първоинстанционният съд изобщо не коментирал показанията на двамата свидетели, доведени от ищеца Б. М..

Акцентира, че според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, тоест има качеството на владелец. И че тази презумпция не е била оборена по никакъв начин от свидетелите на ответниците. Жалбоподателят смята, че дори и хипотетично да се предположи, че някога са идвали ответниците в имота и изобщо имали ключове, което не било вярно, съдът не е установил дали не са ги имали само с разрешение на ищеца Б. М., поради което отново счита, че първоинстанционният съд, за установяване на обективната истина, следвало да допусне и трети свидетел, който е поискан. Допълва, че след приключване на съдебното заседание, в което били разпитани свидетели, Б. М. отново се опитал да намери някой от ищците, с което установи, че Г. С. Ш. изобщо не живее в Република България от над 5 години, което, в случай, че по-дълго време е извън България, и може да влезе в противоречие със свидетелските показания. Моли, да се отмени изцяло Решение №51 от 04.03.2025г., постановено по гр.д. №202452101 00628, IV гр. състав, по описа на Районен съд - Велинград, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

И се уважи исковата претенция така както е заявена. Моли, да се допусне до разпит трети свидетел, какъвто първоинстанционният съд не е допуснал, който да установи дали през 2012-та година е Б. М. е търсил ответниците и дали е имало разговор относно процесните имот. Моли, да му се издадено съдебно удостоверение, въз основа на което Б. М. да се сдобие с друго такова от Главна дирекция ”Гранична полиция”, от което да е видно дали има данни кога лицето Г. С. Ш., ЕГН ********** е напускал и е влизал в Република 3

България от 2012 г. до настоящия момент.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Доказателствените искания на въззивника са оставени без уважение от въззивната инстанция като преклудирани по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК доколкото касаят факти и обстоятелства, които не са въведени като предмет на спора нито с исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство при липса на твърдения от страна на ищеца за наличие на обективна невъзможност да бъдат заявени в производството пред първата инстанция за установяване на посочените с въззивната жалба факти, включително и чрез разпит на трети свидетел предвид и на знанието на ищеца за заявените от насрещната страна оспорвания и поради липсата на служебно задължение на съдът да ги установява, доколкото в процеса е спазен чл.9 от ГПК за осигурено от съда равно участие на страните в процеса и възможност да упражняват правата си.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца Б. И. М., ЕГН-**********, с вх.№2351 от 01.04.2025г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС –искове за установяване право на собственост върху недвижим имот настъпила в резултат на изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

В исковата си молба, с вх.№3762 от 27.05.2024г. /гр.д.№********** 00628 по описа на Велинградски районен съд/ подадена против ответниците Г. С. Ш., ЕГН-********** от с.*****, област Бургас, Й. С. Ш., ЕГН-7103263484 от с.****, обл.Пазарджик и И. Л. М., от с.*****, обл.Пазарджик, ищецът Б. И.

М., ЕГН-**********, от с.****, твърди, че на 26 декември 1984г. пред нотариус Н. Д., с район на действие Велинградски районен съд е изповядана покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, нот. Акт №103, том II, дело №713 от 26.XII.1984 г., вписан в Службата по вписване с вх.рег. №618, том 53, стр.618, чрез който И. Л. М. от село Дорково продава собствения си парцел IX планоснимачен № 397, в 4 квартал №29 по плана на село Дорково, целия състоящ се от 323 кв.м., ведно с построената върху същия едноетажна къща с 40 кв.м., при съседи: от две страни улици и Т. Л. М., на сина си Л. И. М., срещу задължението за гледане лично на него и на съпругата му Кръстана Г.а М., като им предоставя пожизненото ползване на една стая. Твърди се, че така закупеният недвижим имот със задължение за гледане на баща си и майка си е придобит от Л. И. М., по времето на което е бил в брак с Й. Й. М., ЕГН **********. Поддържа, че Й. М. е починала на 17.01.2010 г., като е оставила наследници: 1. Л. И. М. съпруг; 2. Г. С. Ш. - син; 3. Й. С. Ш. - син; 4. И. Л. М. - дъщеря и 5. В. Л. М. – син, и че всеки един от тях е получил от процесния имот следните идеални части: Л. И. М.: 6/10; Г. С. Ш.: 1/10; Й. С. Ш. 1/10; И. Л. М.: 1/10 ; В. Л. М.:

1/10. Поддържа, че на 10.12.2012г. пред нотариус Г. К. Х., с №156 по регистъра на нотариалната камера, с район на действие Районен съд Велинград е изповядан нотариален акт за дарение на недвижим имот №123, том II. рег.

1884 по нот. дело № 319/10.12.2012г., вписан в Службата по вписванията с Вх.

Рег. №1761 от 10.12.2012г., акт №43, том 6, дело №933/2012г., по силата на който: Л. И. М., ЕГН ********** и В. Л. М., ЕГН ********** даряват на ищеца Б. И. М., ЕГН ********** следния недвижим имот, а именно: 7/10 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно издадена скица № 843/14.02.2012г., презаверена на 20.11.2012г., по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед PД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село Дорково, ул. ”Матей Преображенски” № 14, общ.

Ракитово, обл. Пазарджишка, целият имот с площ от 335кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10 м.), с номер на предходен план: 397, квартал №29, п а р ц е л IX- 397, при съседи: ***; ***; ***;

*** и ***, ведно със 7/10 идеални части от сграда с идентификатор ***, съгласно издадена скица-№2247/05.04.2012г., презаверена на 20.11.2012 г., по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село *****, обл. Пазарджишка, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 49 кв.м., с брой етажи: два и с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна. Твърди се още, че Л. И. М. е дарил своята идеална 5 част, която е 6/10, както и синът му В. Л. М. е дарил своята идеална част, която е 1/10 на ищеца Б. М. и последния се сдобива общо с 7/10 идеални части от целия имот. Ищецът сочи, че негови съсобственици се явяват: 1. Г. С. Ш. с 1/10 ид.част; 2. Й. С. Ш. с 1/10 ид.част и 3. И. Л. М. с 1/10 ид.част. Посочва, че тримата ответници Г. С. Ш., Й. С. Ш. и И. Л. М. никога не са живели в процесния имот, като Г. Ш. живее в с.Равда, обл.Бургас; Й. Ш. живее в с.Синитово, обл.Пазарджик, а И. М., живее в с.Паталеница, обл. Пазарджик.

Ищецът твърди още, че има правен интерес да предяви положителен установителен иск за собственост по отношение на процесния имот, като смята, че същият произтича от позоваването му на придобивна давност при осъществен фактически състав по чл. 79, ал. 1 от ЗС за периода: от 10.12.2012г. до деня на подаване на исковата молба-27.05.2024г.Посочва, че той е владял процесния имот като свой минимум 10 години, владението му има траен характер, непрекъснато е, спокойно, явно, несъмнено, необезпокоявано и това обстоятелство било известно на ответниците.