Решение № 784 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330200123 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 799640 – F688379/ 29.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „ИЙСТ КОМЕРС 77” ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като ангажира становище за неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 - дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри: „При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.09.2022г. се установи, че ИЙСТ КОМЕРС 77 ЕООД с БУЛСТАТ *********, 1 регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. до 14.09.2022 г., включително.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя С., които съдът кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях. От страна на жалбоподателя не се представят доказателства, установяващи изпълнението на задължението му, а от справката от ПП СУП за подадени справки-декларации по ЗДДС (л. 47) е видно, че такава не е била подавана.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му. Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т. 2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, тъй като АУАН е връчен на 14.11.2024 г. на представителя на дружеството.

Актът е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в първата хипотеза - когато нарушителят е известен, но не може да се намери. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във връзка с горното и съответствието на случая с процесуалните правила, съдът намира за необходимо да направи следното отбелязване: Срокът за издаване на НП тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и 2 нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административно наказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН са три: АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието “щателно издирване”, поради което на основание чл.

84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл.

269, ал. 3, т. 2 от НПК. “Щателно издирване” представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай по преписката е наличен категоричен доказателствен масив за извършено щателно издирване. След като е бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, поради това, че е търсен, но не е намерен, същият е изпратен за връчване на дружеството. Представени са множество доказателства – покани и обратни разписки за това, че дружеството - жалбоподател е било търсено, за да бъде поканено за съставяне на АУАН - на адреса на седалището му, както и на адресите на управителя му, като в повечето от документите не е намерен никой и пратките са върнати. По делото са налични и пет протокола (от представените 6 протокола един протокол се дублира - №**********/08.02.2023г), обективиращи действията на контролните органи във връзка с връчване на съставения процесен АУАН – като търсенето е от различни дати, отново различни часови диапазон и различни адреси, вкл. този по седалището на търговеца – ***** и адресите по местоживеене и обитаване на управителя – ****** и *****. При тях не е намерено дружеството, управителят му или упълномощено лице за връчване.

Същевременно, видно от върнатата разписка на л. 27 от съдебното производство, Покана изх. № 70-00-11740-94/20.12.2022г. за връчване на АУАН е била получена от управителя А. на 05.01.2023г., но същият не се е явил лично за получаване на АУАН, като при последвалото издирване на същия от февруари същата година, той отново не е могъл да бъде открит при посещенията на известните адреси, вкл. и на адреса, на който е бил открит за връчване на известието за доставяне – *****.

При това положение е изготвен доклад от актосъставителя св. С. до директор на ТД на Н АП - Пловдив в качеството му на АНО. Издадено е Разпореждане № 696950-F688379/22.03.2023 г. от директорa на ТД на НАП Пловдив, за спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

Впоследствие производството е възобновено, считано от 14.11.2024г., който факт е отбелязан с подпис и печат.

Въпросът тук е спазена ли е процедурата по спиране и възобновяване на административнонаказателното производство, от което всъщност зависи дали е изтекъл или не 6-месечният срок на издаденото обжалвано наказателно постановление. Тук следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е регламентирано кой е компетентният да спре производството 3 орган. Не е регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството. Издаването на акта за спиране не от актосъставителя, а в случая от административнонаказващия орган, трудно може да се възприеме като някакво процесуално нарушение, а още по-малко и като съществено такова. Наказващият орган в административнонаказателното производство е „dominus litis“ на извънсъдебната фаза. Компетентността на наказващия орган се разпростира и върху действия, които са необходими преди налагането на наказанието, включително и проверката дали АУАН е законосъобразен, дали сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени, като в тези правомощия е включена и възможността да се връща акта на актосъставителя. Така и върху преценката на необходимостта производството да бъде спряно. Още повече, че в случая актосъставителят не само е бил запознат с извършените контролни действия, но е и сезирал директора да предприеме действия по преценка за спиране на производството посредством наличния по делото доклад, вследствие, от което е издадено изричното разпореждане на директора дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Пловдив за спиране на производството, което действие е извършено с отбелязване върху АУАН-а Предвид посоченото се налага заключението, че при съставянето и предявяването на АУАН и при издаването на НП не е допуснато никакво процесуално нарушение, още по-малко такова, което да е ограничило или по какъвто и да е начин осеутило правото на защита на санкционираното дружество, след като управителят му е бил редовно поканен за връчване на АУАН, не се е явил и впоследствие при проведените допълнителни действия по издирване не е бил намерен.

Следователно спирането на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН е правомерно, а срокът по смисъла на чл. 34, ал.3 от ЗАНН е спрял да тече на 22.03.2023 г., след което е бил възобновен на 14.11.2024 г.

След възобновяването на производството, НП е издадено в съответствие и с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН – при безспорно установяване самоличността на нарушителя, неговата вина, както и извършеното нарушение. Така атакуваното НП е издадено на 29.11.2024 година, преди да е изтекъл преклузивният 6-месечния срок, считано от издаването на АУАН от 08.12.2022 година. В този смисъл е актуалната съдебна практика, в постановено Решение № 11218 от 19.12.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

№ 2114/2024 г., Решение № 2402 от 21.12.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2333/2023 г.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС. С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица за всеки данъчен период да подават справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Обстоятелството, че дружеството - жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото, включително от показанията на актосъставителя, изцяло оценени с доверие от съда. Също така то не е и 4 спорно между страните. Следователно жалбоподателят е адресат на задължението за подаване на отчетните регистри и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП.

Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът е нормативно предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.09.2022 г. е била работен ден (сряда), поради което срокът е изтекъл именно на тази дата, когато е бил последния момент в който жалбоподателят е могъл правомерно да подаде справката декларация, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.