Решение № 376 от 17.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600548 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 30.10.2023 г. СРС, НО, по нохд № 3886/ 2022г. състав признал подсъдимия А. Г. С. за виновен в това, че на 12.05.2021г. , около15:30 часа в близост до ТЦ „Скай сити мол“, на улица „Коста Лулчев“ се е заканил на другиго – на П. Н. Т. с убийство, както казал „Ще те убия и ще те лежа“ и това заканване би могло да възбуди основателен стра за осъществяването му у Т.престъпление по чл. 144, ал.3 , пр.1 вр. с ал.1 от НК, поради което на осн. чл. чл. 144, ал.3 , пр.1 вр. с ал.1 от НКи чл. 54 от НК съдът наложил наказание лишаване от свобода за срок 7 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, отложил с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение престъплението да е извършено при условията на домашно насилие, т.е. по квалификацията на престъплението по чл. 144, ал.3 пр.3 вр. с ал.1 и вр. с чл. 93, т.31 от НК .

В постъпила въззивна жалба, адв. В. П., упълномощен защитник на подсъдимия, изтъква, че присъдата е незаконосъобразна и се настоява за отмяната й . Твърди недоказаност на Д.ието; допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствените източници – свидетелски показания, както и отсъстващо цялостно обсъждане на доказателства, а извършено такова само на тези в подкрепа на обвинението. Сочи, че СППЕ не е установила св. П. Т. да е изпитвала основателен страх и дали той не се дължи на други страхове / фобии при нея. Изтъква, че в становищата на вещите лица има противоречия.

Наказанието на подсъдимия се определя като явно несправедливо. В депозираното допълнение към въззивна жалба защитникът развива подробни съображения в подкрепа на изтъкнатите доводи.

Въззивният съд, по реда на чл.327 НПК прецени, че искането е неоснователно и го остави без уважение.

В съдебните прения представителят на СГП сочи, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди, а въззивната жалба да се отхвърли. Повереникът на частния обвинител - П. Т. настоява, че поведението на подсъдимия осъществява обективни и субективни признаци на състава на престъплението, за което е предаден на съд.

Защитникът на подсъдимия акцентира на

1 допуснати в съществени нарушения на процесуалните правила и моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимият А. С. поддържа доводите на защитника си и смята, че е невинен. В право на последна дума моли да бъде признат за невиновен и оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, и след като в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактическата установка, установена от първият съд, се възприема изцяло, като същата се изразява в следното:

Подсъдимият А. Г.

С. и св. П. Н. Т., имали връзка, която през периода 2019 г. 2021 г. била неколкократно прекратявана и подновявана. През времето, през което тази връзка съществувала, те не живеели на семейни начала или в общо домакинство. Нямали общи деца. През време на връзката им частната обвинителка гостувала на подсъдимия, като отивала в дома му, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост – 1“, бл. **** късно вечер и си тръгвала рано сутрин, поради което не се засичала с майка му, с която той живеел. Двамата пътували през уикенди, излизали на вечери. През периода 2019 г. - 2021 г. често възниквали неразбирателства по между им. Когато се разделяли, подсъдимият ставал особено настоятелен. Често звънял по телефона на П. Т. и нейни близки, преследвал я. Веднъж по повод възникнал спор подсъдимият взел чантата с документите и телефона на П. Т. и тя успяла само да си вземе ключовете от дома . През месец февруари 2020 г. подсъдимият посетил работното място на П. Т., ударил я няколко пъти, тя паднала на земята, той продължил да я рита, пръскал я с вода. На следващия ден били нарязани гумите на колата на П. Т., по повод на което тя инициирала гражданско дело срещу подсъдимия, но го загубила. Т. подавала жалби и сигнали по повод проявите на подсъдимия към нея, но когато оправяли взаимоотношенията си, ги оттегляла. По повод честите ескалации на напрежение П. Т. имала инсталирано приложение на телефона си, посредством което дъщеря й – св. А. Т., можела да проследява нейното местоположение. Към 12.05.2021 г. П. Т. и подсъдимият А. С. били разделени.

На 12.05.2021 г., около 15:30 часа, частната обвинителка П. Т. се прибирала към дома на дъщеря си, в който в този момент живеела, на ул. „Коста Лулчев“, малко преди да достигне МОЛ „Скай Сити“ видяла в далечината колата на подсъдимия. Той се приближил, спрял до нейната кола и слязъл. Св. П. Т. отворила прозореца на колата си. Подсъдимият А. С. казал, че иска да поговорят спокойно, като заявил желание да прехвърлят телевизията, която била на негово име. Тъй като П.

Т. заявила, че няма лична карта и няма как това да стане на момента, между двамата възникнали пререкания. Подсъдимият А. С. се пресегнал през прозореца на колата на П. Т. и изгасил двигателя. Хванал я за бузите и казал: „ще те убия и ще те лежа“. П. Т. се опитала няколко пъти да го избута и накрая успяла, запалила колата и потеглила, като междувременно набрала номера на дъщеря си – св. А. Т., като и съобщила, че А. С. я е намерил в ж.к. „Редута“. П. Т. погледнала през огледалото за обратно виждане и видяла, че той вече е влязъл в колата си и кара след нея. Когато получила обаждането на майка си, св. А. Т. била в дома си със своя приятел - св. Н.С., като двамата веднага се запътили да пресрещнат П. Т.. Последната преминала с автомобила си край Зала Универсиада, като през цялото време разговаряла с дъщеря си. Помислила, че е избягала от подсъдимия, но когато се качила на главния път видяла, че той е след нея. В ж.к. „Редута“, на ул.

„Атанас Узунов“ свидетелите А. Т. и Н.С. пресрещнали П. Т.. Малко след това се появил и подсъдимият. Свидетелите му направи сигнал да спре и всички спрели автомобилите си, за да се разберат. П. Т. разказала, че подсъдимият я е стиснал за бузите и е казал, че ще я убие и ще я излежи, при което той отвърнал, че и това ще стане и няма да се откаже. Свидетелката А. Т. му казала „чакай, чакай да извикам хора да го повториш и пред тях“. Същата вечер свидетелката П.

Т., заедно със свидетелите А. Т. и Н.С., отишли в 01 РУ - СДВР, но тъй като било вече късно, лица, намиращи се там, им казали, че трябва да отидат в СРП и там пострадалата да пусне жалба.

На следващия ден – 13.05.2021 г. П. Т. подала сигнал в СРП за случая. След този случай П. Т. се стремяла да не се придвижва сама или да говори с някого по телефона, когато се придвижвала навън, оглеждала се непрекъснато, за да провери дали подсъдимият не я следи, изпитвала ситуативен страх, породен от отправената закана. Възприетите от Т. закани възбудили у нея преживяване на страх за живота и сигурността в условията на системен тормоз от страна на С..

На първо място

2 въззивният съд, следва да отдаде предимство в произнасянето си по доводите на защитата за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд при решаване на делото е бил предубеден, и основания за това да се коренят, в това че при постановяване на присъдата и мотивите първият съд се е опрял на твърденията на частната обвинителка и свидетелите – нейни родственици. Правилно се изтъква от въззинния жалбоподател, че безпристрастност на съда е налице когато същият не е предубеден по отношение на решенията, които той взема, не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната зала, от обществени нагласи или какъвто и да било натиск, а да основава съдебния си акт с фактите, установени по време на процеса. Вярно е още и това, че конкретен съдия може да бъде приет за пристрастен, ако поведението и изказванията или мотивите са такива, че сочат на явно предубеждение спрямо страна или характера на спора, както и още че личната пристрастност може да се изведе от отношението му проявено в процеса или от съдържанието на съдебното решение. В конкретният случай, съдържанието на диспозитива на присъдата и мотивите не показват пристрастност и предубеденост спрямо подсъдимия по делото. Този съдебен състав не констатира СРС да е отдал необоснован, немотивиран превес на обвинителните доказателства и да е игнорирал такива в подкрепа на защитна теза. В съдебния акт са обсъдени събраните по делото доказателства и такива, които са пренебрегнати не се установяват; извършен е аргументиран анализ по какви причини се кредитират показанията на частната обвинителка, а и на останалите свидетели, като от подхода на съда и от материализираните актове не се създава каквото и да е впечатление за тенденциозност и необективност при прочита на доказателствата. В допълнение следва да се посочи, че предприетите от първият съд действия по ръководство на съдебното заседание и събиране на доказателства, също очертават обективност на съда. Същият уважил част от доказателствените искания на жалбоподателя, а там, където е постановил отказ подробно е мотивирал това решение ; волята му е ясно проследима, а действията остават в пределите на предмета на производството, очертан в чл. 102 от НПК и процесуалните изисквания за извършването им.

Неоснователно се настоява от защитата, че първият съд следвало да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, с оглед факта, че целият доказателствен материал в д.п. бил за дата на твърдяно Д.ие 05.05.2021г., а в съдебна фаза, обвинението за дата на извършване на Д.ието е изменено на 12.05.2021г. В конкретното дело, с оглед разкритите обстоятелства в съдебното производство, като централна фаза на наказателния процес, прокурорът е използвал законова възможност да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК и съдът се е произнесъл по измененото обвинение, като с това е изпълнено и изискването за предоставяне на достатъчна информация на подсъдимия относно значимите за престъплението параметри. От друга страна, процесуална възможност за връщане делото на прокурора, НПК в такава хипотеза не предвижда. Така, въззивният съд не констатира нито съществени нарушения на основните принципи в наказателното производство, сред които и на чл. 11 НПК, 12 НПК , чл.13 НПК, чл. 14 НПК, нито се установява нарушение на 29, ал.2 от НПК чрез участие на предубеден или заинтересован съдебен състав. Не се установява и ограничаване процесуалните права на подсъдимия, в т. ч. правото му на справедлив съдебен процес, прогласено от чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ.

При установяване на фактическата обстановка, първият съд е обсъдил всички доказателствени източници, според точното им съдържание, не е отдал приоритет на някои от тях, нито пък е игнорирал други.

Несъмнено единствен пряк източник на информация относно инкриминираното поведение на подсъдимия са показанията на П. Т., които и настоящият състав намира за подробни, еднопосочни, без вътрешни противоречия с ясно изложение и при устойчивост на твърдените обстоятелства и в двете фаза на наказателното производство. Същите се възприемат за стабилна основа за извода за доказаност на извършеното от подсъдимия. Единственото съществено разминаване в показанията на свидетелката е констатирано по отношение на датата на инкриминираното Д.ие, твърдяна в с.з. – 12.05.21г. , а в д.п. – 05.05.2021г. При използване на процесуалната техника на чл.281 от НПК, показанията на свидетелката от д.п., са приобщени, но св. П. Терзиева не ги поддържа и настоява, че датата е тази, която заявява в съдебно заседание. Кореспондиращи са твърденията на св. А. Т. и св. Н.С., които еднопосочно в двете фази на производството, очертават датата на Д.ието 12.05.21г. Отделно първият съд е съпоставил и твърденията на последните двама свидетели относно датата на подаване на сигнала до полицията с обективно отразената такава в посочения документ, наличен по делото и въз основа на това е направил несъмнен извод, че датата на 3