Решение № 503 от 05.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Бургас, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500229 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№46587/13.12.2022г., подадена от ,,ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕАД, EИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“ №3, сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от изпълнителния директор- инж.Г.Й.Т., чрез юрисконсулт Д. З., срещу Решение №2698/24.11.2022г., постановено по гр.д.№724/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД против ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от кмета Д.Н., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 26, искове за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми: 599, 27 лева – равностойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Б*****, с абонатен № ******, по издадени в периода о т 25.11.2019 г. до 25.02.2020 г. фактури, с отчетен период от 19.10.2019 г. до 21.02.2020г.; 114, 08 лева – обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 26.12.2019 г. до 15.11.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г., до 1 окончателното изплащане на главницата, з а които суми е издадена заповед № 3284 от 19.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8074/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С цитираното решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцовото дружество да заплати на ОБЩИНА БУРГАС, сумата от общо 250 лева за разноски по делото.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилност и необоснованост и се иска неговата отмяна.

На първо място се излага становище във връзка с извода на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция. Подчертава се, че договорното правоотношение при Общи условия /ОУ/ за доставка на ВиК услуги възниквало по силата на закона.

Посочва се, че въззиваемият имал качеството ,,потребител на ВиК услуги“ по смисъла на §1,ал.1,т.2, б.,,а“ и ,,б“ от ДР на ЗРВКУ.

Твърди се, че за периода от 22.08.2019г. до 13.05.2020г., Община Бургас се явявала собственик на процесния имот.

Навеждат се доводи, че в случая се касаело за държане на имота, което послужило като основание за разкриване на пъртидата на името на физическо лице(държател), от когото не следвало да се търси отговорност за стойността на услугите. Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика на окръжните и районни съдилища (Решение №961/18.10.2022г. по в.гр.д.№990/2022г. по описа на БОС; Решение №977/21.10.2022г. по в.гр.д.№843/2022г. по описа на БОС; Решение №934/11.10.2022г. по в.гр.д.№850/2022г.; Решение №2365/26.10.2022г. по в.гр.д.№529/2022г. по описа на БОС).

Излагат се аргументи, че между страните по делото било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което за длъжника възниквало задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставени услуги.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.9а от Наредбата, потребител на ВиК услуги били само титулярите на вещни права.

Твърди се, че по делото категорично се установило, че Община Бургас е собственик на водоснабдения имот, поради което имала качеството потребител.

Заявява се, че обстоятелството на чие име са издадени фактурите било без значение, тъй като от посочения счетоводен документ се установявало единствено задължението за плащане (индиция за наличие на правна връзка). Жалбоподателят счита, че собственикът на имот, съгласил се с откриването на лична партида на държателя, е приел да се грижи чрез представител за интересите си съгласно разпоредбата на чл.8, ал.7 от Наредбата. Излагат се аргументи, като се цитира съдебна практика на БОС(Решение№216 от 16.07.2021г. по гр.д.

№396/2021г. по описа на БОС).

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените 2 пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна Община Бургас, чрез Г. С.- гл. юрисконсулт ОП ,,Общински имоти“, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Посочва се в отговора на въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства, се установило, че между Община Бургас и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД не съществувала валидна облигационна връзка, както и че въззиваемото дружество нямало качеството потребител по партида с аб.№.******, ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр.Бургас и сграда ******.1 по ККР на гр.Бургас, за имот с адрес: гр.Б***** Пояснява се, че титуляр на процесната партида винаги е бил М.Р.К.(справка от 27.01.2022г. от публичната електронна страница на ВиК- Бургас). Твърди се, че срещу посоченото лице било образувано изп.д.№*****/2021г. по описа на ЧСИ И.Б. и издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение от 03.05.2015г. по ч.гр.д.№,3798/2012г. по описа н Районен съд—Бургас, за сумата от 330.32 лева за незаплатени задължения по фактури за ползвани ВиК услуги.

Подчертава се, че в първоинстанционното производство се установило безспорно, че към момента на извършения оглед -13.06.2022г., процесната сграда не съществувала, а партидата била открита преди 2000г. в базата данни на въззивното дружество, на името на М.Р.К..

Навеждат се доводи, че в случая приложение следвало да намери и нормативната уредба преди 2000г. за регулиране обществените отношения по повод предоставяне на ВиК услуги.

Посочва се, че съгласно чл.3,ал.1 от Наредба№9 от 14.09.1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и заустването на отпадъчни води в канализационните системи, се извършвало въз основа на сключен договор между експлоатационните предприятия ,,В и К“ и абонатите- юридически лица и търговци физически лица.

Излага се становище във връзка с приложение на горепосочената правна уредба.

Цитира се съдебна практика на БОС по идентични случаи – Решение №63/19.01.2023г. по в.гр.д.№1797/2022г. по описа на БОС; Решение №1208/30.11.2022г. по в.гр.д.№747/2022г. по описа на БОС; Решение №323/15.04.2022г. по в..гр.д.№236/2022г.по описа на БОС. Решение №1326/15.12.2022г. по в-гр.д.№1800/2022г. по описа на БОС; Решение №992/24.10.2022г. по в.гр.с.д.№1174/2022г. по описа на БОС; Решение №ІІІ-139 от 12.11.2015г. по в.гр.д.

№1535/2015г. по описа ан БОС; Решение №І-68 от 16.06.2011г. по в.гр.д.№738/2011г. по описа на БОС.

Заявява се, че лицето - титуляр на откритата партида и сключен договор с ВиК оператора било задължено да заплаща потребените ВиК услуги (Реишение №І-68 от 16.06.2011г. по в.гр.д.№738/2011г. по описа на БОС; Решение №63/19.01.2023г. по в.гр.д.№1797/2022г. по описа на БОС), предоставяни по нормативно установени изисквания, за изпълнение на които се съставяли писмени документи. Твърди се, че въззивникът не представил по делото 3 изисканите по реда на чл.190 от ГПК документи за откриване на процесната партида.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на съдебно – деловодни разноски за юрисконсултсксо възнаграждение в размер на 150 лева. С отговора на въззивната жалба са направени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.422 ГПК. Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. "Победа", ул. "Ген. Владимир Вазов" № 3, представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника Община Бургас, ЕИК 000056814, адрес в гр. Бургас, ул. "Александровска" № 26, представлявана от кмета Д.Н., че дължи на ищеца следните суми: 599.27 лева – равностойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Б*****, с абонатен № ******, по издадени в периода от 25.11.2019 г. до 20.02.2020 г. фактури, с отчетен период от 19.10.2019 г. до 21.02.2020 г.; 114.08 лева – обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 26.12.2019 г. до 15.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед № 3284 от 19.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8074/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на общински терен и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги за водоснабдяван имот с адрес гр. Б*****, със заведена партида в базата данни с абонатен № ******, с титуляр на партидата М.Р.К.. Поддържа се, че за ответната община е възникнало качеството „потребител на В и К услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдявания обект съгласно чл. 3, ал.

1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи се, че за процесния отчетен период ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимата цена за доставена, отведена и пречистена вода по издадените фактури и е изпаднал в забава с изтичането на 30- дневен срок от издаването им. За посочените вземания се сочи, че е издадена заповед № 3284 от 19.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8074/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът е 4 депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Ответникът оспорва предявените искове с твърдението, че не е страна по валидно възникнало облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за водоснабдени обекти и няма качеството на потребител на ВиК услуга. Твърди се и това, че на Община Бургас не е открита и не е водена партида с абонатен № ****** и не е ползвател на услуги по този абонатен номер, поради което и не дължи търсените суми. Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Представена е от ищцовата страна справка – извлечение за показания на водомер, отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера гр. Б*****, с титуляр на партидата М.Р.К. и потребителски номер. Видно от представената справка за отчетния период е изразходвано количеството от 151 куб. м. Представени са от ищцовата страна 3 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.11.2019 г. до 25.02.2020 г., за водоснабден имот в гр. Б*****. Като титуляр на партидата за водоснабдения имот е посочена М.Р.К.. Приет като доказателство по делото е Акт за частна общинска собственост № 1629/06.12.1999 г., от съдържанието на който става ясно, че имот с площ от 410 кв. м., находящ се в гр. Б*****, кв. *****, е собственост на Община Бургас. По делото не е спорно, че имотът е идентичен с поземлен имот с идентификатор *******, както и че в имота е имало построена едноетажна къща с идентификатор *******.2 и административен адрес гр. Б*****, като това обстоятелство се установява и от приложената на л. 85 от първоинстанционното производство извадка от КАИС. Приложено е и удостоверение с изх. № 11-00-28961-13.07.2022 г. от Община Бургас, представено заедно с извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, от което се установява, че за процесния недвижим имот не е подадена декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси и не са заплащани данъци. Установява се също така, че в посочения ПИ е имало построена сграда с идентификатор *******.2, собственост на М.Р.К.. Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, е констатирало, че отчитането на изразходваното количество вода по партида с абонатен номер ****** е извършвано с водомер, като отчитането на същия е с мобилно устройство и не се изисквало полагане на подпис от абоната или представител на Община Бургас. Посочено е, че титуляр на партида с абонатен номер ****** е М.Р.К., като партидата е открита преди 2000 г. и други данни не се съхранявали във „ВиК“ ЕАД – гр. Бургас. На Община Бургас не били изпращани приложените данъчни фактури към исковата молба. Последно плащане е направено от лицето на 12.11.2021 г. и било на стойност 7,56 лв. Вещото лице описва подробно водоснабдения обект, като сочи, че към настоящия момент сградата не съществува /изгоряла по данни на съпругата на титуляра/. Установило е, че поземленият имот е присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа на ВиК оператор гр. Бургас. Предоставена е ВиК услуга – доставяне на вода на потребители, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. Към момента измервателното устройство било демонтирано /преустановено е водоподаването на 12.02.2020г./ и се съхранявало от ищцовото дружество.

Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f67228b5-a396-4b53-9e7a-35869c4bd954