Решение № 157 от 24.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Благоевград, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20221200501045 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящия въззивен състав се развива след отмяна на Решение №900663 от 14.05.2021 г. по въззивно гражданско дело №401/2020 г. с Решение №50194 от 21.11.2022 г. на ВКС по касационно гражданско дело №4738 по описа за 2021 г. на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от С. Й. Д., ЕГН ****, чрез пълномощника адв. А.Б. против решение № 3177/ 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1341/ 2018 г. по описа на РС - С., с искане за отмяната му в частта, с която съдът се е произнесъл по предоставяне упражняване на родителските права отношение на малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, на майката Г. Ж. Д., ЕГН **********, както и е определил местоживеенето на малолетното дете Й.

С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, при майката Г. Ж. Д., ЕГН **********, гр.Д., ул.“З.З.“ №**** и е определил режим на лични отношения на бащата С. Й. Д., ЕГН ********** с малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч.

1 в петък до 17ч. в неделя с приспиване; четири часа на рождения ден на детето – 27.10; деня на рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през лятото, разделени на два пъти по 10 дни, през време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – 5 дни за Коледните празници и всяка нечетна година – 5 дни за Новогодишните празници по споразумение с майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 22 декември до 17ч. на 27 декември за четните години и съответно от 17ч. на 28 декември до 17ч. на 02 януари за нечетните годни; всяка нечетна година на Великден – от 17ч. на Разпети петък до 17ч. на Великден /неделя/; в училищна възраст относно ученическите ваканции – всяка четна година – първата половина на зимната ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция; половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите постигнат съгласие за това.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че брака е непоправимо и дълбоко разстроен по вина на въззивника, както и че е налице родителски капацитет в майката, което да обуслови предоставянето родителските права върху майката.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3177/ 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1341/ 2018 г. по описа на РС - С., в частта, с която съдът се е произнесъл по предоставяне упражняване на родителските права отношение на малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, на майката Г. Ж. Д., ЕГН **********, както и е определил местоживеенето на малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, при майката Г. Ж. Д., ЕГН **********, гр.Д., ул.“З.З.“ №**** и е определил режим на лични отношения на бащата С. Й. Д., ЕГН ********** с малолетното дете Й. С.ов Д., роден на **** в гр.С., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 17ч. в неделя с приспиване; четири часа на рождения ден на детето – 27.10; деня на рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през лятото, разделени на два пъти по 10 дни, през време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – 5 дни за Коледните празници и всяка 2 нечетна година – 5 дни за Новогодишните празници по споразумение с майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 22 декември до 17ч. на 27 декември за четните години и съответно от 17ч. на 28 декември до 17ч. на 02 януари за нечетните годни; всяка нечетна година на Великден – от 17ч. на Разпети петък до 17ч. на Великден /неделя/; в училищна възраст относно ученическите ваканции – всяка четна година – първата половина на зимната ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция; половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите постигнат съгласие за това.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който жалбата е оспорена като неоснователна.

Поддържа се ,че не са налице сочените в нея пороци на решението на РС – С..

Изложени са доводи и за неоснователност на доказателствените искания на въззивника поради недопустимостта им с оглед настъпила преклузия или неотносимост към предмета на доказване.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, първоинстанционното решение е валидно и допустимо. счита, че

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което препраща към същата. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите 3 си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Производството е инициирано по искова молба, подадена от Г. Ж. Д., ЕГН **********, против С. Й. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с искане за произнасяне относно вината с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, съединен с искове по чл. 59 от СК, чл. 143 от СК и чл. 53 от СК за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на ненавършило пълнолетие дете и относно фамилното име след развода.

В исковата молба се твърди, че ищеца Г. Ж. Д. и ответникът С. Й. Д. са сключили граждански брак на 07.10.2012 г. в гр. С. и от брака си имат едно дете - Й. С.ов Д., роден на *** г. в гр. С.. Ищецът Г. Д. сочи, че от самото начало на съвместното й съжителство с ответника С. Д., което датира от пролетта на 2003 г., двамата са имали периоди на отчуждавания, след което отново са се събирали, но непреодолимите различия между тях проличали, когато се установили да живеят като семейство след сключването на брака им. Тогава двамата съпрузи заживели самостоятелно на третия етаж от жилищна сграда с адрес гр. С. ул. „Г.К.“ **. Отношенията между тях станали изключително обтегнати по време на бременността на ищеца и двамата все по-трудно напасвали характерите си. Ищецът твърди, че със съпруга й имат крайно различни ценностни системи, по различен начин възприемат предизвикателствата в живота и имат много конфликти по отношение на отговорностите в семейството. Сочи, че основният проблем в техните взаимоотношения е трайно установена извънбрачна връзка на ответника с друга жена, датираща от 2014 г., която връзка същият поддържал и към настоящия момент. Твърди, че взаимоотношенията между страните ескалирали, когато ответникът поканил на гости в дома им въпросната жена, когато синът им бил още бебе на 20 дни, и същата жена обитавала спалнята им и живеела с тях в едно домакинство. Твърди още, че през лятото на 2017 г. ответникът завел нея и детето им на море заедно пак със същата жена.

Ищецът сочи, че този начин на живот, който продължавал вече три години, я унижава и я е изтощил напълно. В резултат на натрупалото се през годините отчуждение и негодувание между страните, бракът им изцяло е загубил своя смисъл, като съпружеските връзки на взаимност, привързаност, доверие и 4 обич окончателно са се разрушили и към настоящия момент бракът им съществувал формално и не изпълнявал своето предназначение.

Ответникът С. Й. Д. в отговор на исковата молба твърди, че ако съществува дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то същото е настъпило по вина и на двамата съпрузи, като виновното поведение на ищеца било свързано с несподелянето на семейните ценности и брачни нарушения на съпругата, която и преди подаване на исковата молба и по време на бракоразводния процес поддържала извънбрачни връзки с други мъже.

Ответникът от своя страна претендира родителските права върху детето да бъдат предоставени на него, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че той е по-отговорният родител и предвид силната емоционална връзка между него и детето.

От фактическа страна, не е спорно, че Г. Ж. Д. и ответникът С. Й. Д. са сключили граждански брак на 07.10.2012 г. в гр. С., видно от Удостоверение за сключен граждански брак №0000395839/ 07.10.2012 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0134/ 07.10.2012 г. От брака си страните имат едно дете - Й. С.ов Д., роден на *** г. в гр. С., ЕГН **********.

Отношенията между ищеца и ответника датират от 2003 г. по времето, когато били студенти в гр. С.. През този период двамата са имали и периоди на отчуждение и неколкократно са се разделяли, след което отново са се събирали. След завършване на висшето им образование през 2008 г., ответникът С. Д. се върнал да живее в родния си град С. заедно с ищеца Г. Д., установявайки се в самостоятелно жилище, собственост на родителите на ответника, находящо се на адрес гр. С. ул. „Г.К.“ **, ет. 3, а на друг етаж живеели родителите на ответника.

След сключването на брака съпрузите пожелали да имат дете, като опитите за забременяване продължили около две години, през който период ищеца имала здравословни проблеми, претърпяла друкратна хистероскопия, хормонална терапия. През този период ответникът бил до своята съпруга и я подкрепял във всяко отношение в стремежа си да имат свое дете.

Придружавал я до С. за всички изследвания и медицински процедури и участвал в поемане на разходите по същите. В началото на 2012 г. ищеца успяла да забременее. Малко след това ответникът започнал да се отчуждава 5 от своята съпруга и преустановил всякакви отношения на интимност с нея. По това време пътувал често в командировки и по време на тези пътувания започнал извънбрачна връзка с друга жена на име И.С., която живеела във В.Т.. Няколко дни след раждането на сина им, С. Д. признал на съпругата си Г. Д., че поддържа връзка с друга жена. Обяснил на съпругата си, че има нужда от време, за да преосмисли чувствата и отношенията си с двете и да вземе решение с коя от тях желае да бъде. Ответникът поканил въпросната жена на гости в дома им, за да й покаже бебето. Междувременно С. Д. уверявал съпругата си, че нещата ще се оправят, че пак ще бъдат семейство.

Въпреки това С. Д. продължил да пътува в командировки, като признавал на съпругата си, че отива да се види с приятелката си във В.Т., отсъствайки по няколко дни от дома. Между двамата съпрузи напълно изчезнали интимността и обичта и двамата спрели да поддържат нормални съпружески отношения. С. Д. не криел извънбрачната си връзка, като през ноември 2017г. поканил приятелката си да му гостува в дома му в гр.С., като двамата обитавали спалнята. Това се случило след като през лятото на 2017г. двамата съпрузи, детето и И.С. отишли заедно на почивка в Г.. През всичките тези години С. Д. уверявал жена си, че иска да си запази семейството, че му трябва време да се раздели с въпросната жена, твърдял, че дори няколко пъти е правил такива опити. За празника по повод рождения ден на детето Й. Д. през есента на 2017г. им гостували родителите на Г. Д.. Тогава тя им споделила, че отношенията между нея и съпруга й не вървят, тъй като той има връзка с друга жена. Родителите на Г. Д. поставили въпроса пред С. Д. в присъствието на неговите родители. Той признал, че има връзка с друга жена, която обича, заявил, че вече не обича Г. и я обвинил, че преди него тя е имала връзка с мъж. Казал, че му трябва време да избере с коя от двете иска да бъде. През февруари 2018г. С. Д. отново поканил И.С. в дома им, като възнамерявал тя да остане около месец. Няколко дни след пристигането й, Г. Д. се противопоставила, поради което И.С. си тръгнала. По това време двамата съпрузи спрели да си говорят. През есента на 2018г. Г. Д. окончателно взела решение да се разведе със С. Д. и подала молба за развод. Това допълнително влошило отношенията между съпрузите и на 3 март 2019г. Г. Д. напуснала семейното жилище заедно с детето и се установила да живее в дома на своите родители в гр.Д..