Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19257 от 08.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10849/2025
Вид
Определение № 19257
Подписан
08.10.2025
В сила
08.10.2025
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19257 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510849 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. срещу определение (с характер на разпореждане) от 21.08.2025 г. на СРС, ГО, 165 състав, постановено по гр. д. № 40296/2020 г., с което е върната исковата молба на ищеца поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба с искане за неговата отмяна.

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба. Според ал.

2, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). За да се приложи, обаче, тази последица, необходимо е дадените от съда указания да са конкретни, ясни и точни. В противен случай не може да се приеме, че за страната е възникнало задължение да извърши съответното действие, поради което и евентуално връщане на исковата молба като нередовна би било незаконосъобразно.

В настоящия случай, с разпореждането от 24.07.2025 г. първоинстанционният съд е цитирал разпоредбата на чл.127, ал.1, ал.2 и ал.4 ГПК и е указал на ищеца да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, искането си към съда и цената на иска, както и да представи доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 4% от цената на иска, като е указал и последиците при тяхното неизпълнение.

Ищецът не е изпълнил указанията, дадени с разпореждането от 24.07.2025 г. в 1 предоставения му срок, вместо това на 25.07.2025 г. и на 04.08.2025 г. е подал молби до председателя на съда с искане за съдействие за насрочване на делото в открито съдебно заседание, както и за отвод на съдебния състав, поради което и на основание чл.129, ал.3 ГПК с обжалваното определение исковата му молба е върната, а производството по делото – прекратено.

Дадените от първоинстанционният съд указания към ищеца с разпореждането от 24.07.2025 г. обаче не са ясни и конкретни съобразно заявеното в исковата молба за да се изведе предметът на делото чрез основанието на иска и петитума, доколкото дори от минималното изложение, направено от ищеца в сезиращия съда документ, може да се приеме, че претенцията му е за обезщетение за претърпени вреди в резултат на нарушения на ответната страна по см. на ЗЗП.

Районният съд не е дал подробни указания за отстраняване на нередовности в обстоятелствената част на исковата молба относно описание на всички факти и обстоятелствата, от които произтича претенцията на ищеца (примерно за описание на извършените от ответника противоправни действия или бездействия, представляващи нарушения по ЗЗП в съответен период, които са му причинили вреда, относно това дали се е развило или не, преди предявяването на иска, производство завършило с влязло в сила решение на ВАС или КЗП за установяване на това нарушение, относно вида и размера на претърпените вреди, респ. относно причинната връзка между деянието и вредата в случай, че липсва влязло в сила решение на ВАС или КЗП за установяване на нарушение), както и указания за обективиране на искане в съответствие с фактическите твърдения, нито е указал на ищеца възможността да ползва правна помощ.

Както бе посочено по –горе, дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи (вж. в този смисъл напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение№ 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О.). Освен това, съобразно константната съдебна практика на ВКС, изразена напр. в определение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 548/2010 г. на ВКС, I. г.о., определение № 175 от 11.03.2015 г. по ч.гр. д. № 1206 описа за 2015 г. на ВКС, IV гр. о., определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч.гр. д. № 580/2010 г., I. г.о., при проверка на редовността на исковата молба съдът е длъжен да съобщи на ищеца, до когото са адресирани указанията за отстраняване в срок на допуснатите нередовности, възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това - задължение на съда изрично предвидено в чл. 129, ал. 2 ГПК. Ето защо, връщайки исковата молба без да даде ясни, пълни и конкретни указания за отстраняване нередовностите на искова молба вх.№ 242925/11.07.2025 г., първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Така мотивиран, Софийският градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 21.08.2025 г. по гр. дело № 40296 по описа за 2025 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 165 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 165 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3