Решение № 6821 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6821 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100107576 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от Р. Х. А. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск за сумата 120 000лв. на основание чл.2б ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.07.2019г. до изплащането.

Твърденията на ищеца са, че е пострадал от т.нар.“възродителен процес“ проведен от установения тоталитарен режим на БКП в България чрез извършването спрямо личността му на престъпления в периода 1984г.-1987г. по задържане и лишаване от свобода без съд и присъда последователно в лагер „Белене“ и затвора „Бобов дол“, а през 1989г. принудително изселен в Република Турция. След обществено-политическите промени в страната през 1989г. узнал за образуването на 30.01.1991г. на сл.д.№ 1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили срещу висши държавни функционери за търсене на отговорност от виновните лица за извършените престъпления във връзка с „възродителния процес“, впоследствие преобразувано в ДП № II - 048/1999г. по описа на ВОП-София. Това дело е продължило повече от 30 години, въпреки проявената от него и други пострадали активност в упражняване дадените им с НПК процесуални права и постановените няколко съдебни определения, с краен резултат прекратяването му през 2002г. с постановление на прокурора поради настъпилата смърт и на последния обвинен.

Твърди голямата продължителност по разследването да се дължи на бездействието на прокуратурата, като водеща досъдебното производство, поради което бил лишен от 1 възможността да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. В тази връзка твърди от необоснованото забавяне на делото по смисъла на чл.2б ЗОДОВ вр. чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС извън всякакъв разумен срок да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо личността му деяния ще бъдат наказани и ще получи справедливост страданията и разбития си живот; чувствал се безпомощен и излъган, а дългите години на безплодно очакване го направили раздразнителен и емоционално напрегнат.

Ответникът оспорва иска с доводи, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, тъй като делото се отличава с много голяма фактическа и правна сложност. На два пъти е бил внасян обвинителен акт и за времето до връщане на делото в досъдебна фаза ръководството и движението му се осъществява от съда, поради което прокуратурата не би могла да носи отговорност за забавяне. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с наказателното производство, както и заявения размер на обезщетението като прекомерен и несъответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

По делото не е спорно, че ищецът е родом от с.Горно Прахово, общ.Кърджали и по време на т.нар. „възродителен процес“ рождените му турски имена са били принудително променени на български.

Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че поради несъгласие с мероприятията на народната власт по отношение етническите турци в страната в периода 26.12.1984г.-03.04.1987г. бил задържан и лишен от свобода първо в затвора в гр.Белене, после преместен в затвора в гр.Бобов дол, а след това през 1989г. принудително изселен в Република Турция.

След падане на тоталитарния режим и настъпилите обществено-политически промени в страната на 31.01.1991г. е образувано сл.д.№ 1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д. № 780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а по-късно преобразувано в ДП № ІІ-048/1999г. по описа на ВОПСофия, за разследване на извършени през време на възродителния процес престъпления.

Делото е водено срещу няколко лица, заемащи тогава висши държавни длъжности, които с постановления от 1991г. и 1992г. са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпления по чл.162, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.26 НК за това, че в периода 1984г.-1988г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в 2 съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл.387, ал. 2 във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 НК за това, че в същия период при условията на продължавано престъпление злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. През 1993г. и 1997г. срещу тях са били внасяни обвинителни актове, но образуваните съдебни производства са прекратявани съответно през 1994г. и 1998г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото връщано на Прокуратурата за отстраняването им. Не е спорно, че делото е било частично прекратено по отношение някои от обвиняемите, които починали, а през 1999г. и 2002г. спирано за събиране на доказателства по разпит на свидетели в чужбина. В периода от 2001г.2004г. са били установени общо 446 пострадали лица, както и законните наследници на починалите, със събрани свидетелски показания на 312 лица. Ищецът е един от тях, разпитан в качеството на свидетел на 12.11.2001г. /представения протокол за разпит стр.156/, който на 21.05.2018г. подал молба да бъде конституиран по чл.75, ал.3 НПК като пострадал. Впоследствие с постановление от 04.10.2018г. на наблюдаващия прокурор отново е било спряно за съдебна поръчка от Република Турция по установяване и събиране показанията на още свидетели, данни за изпълнението на която липсват.

По делото са представени доказателства за учредяване на сдружение с наименование „За справедливост, права, култура, и солидарност на Балканите“, в което ищецът участва. Една от основните му цели е възстановяване правата и обезпечаване причинените материални и нематериални вреди на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

Сдружението било особено активно във връзка с наказателното производство с подавани множество молби, петиции и искания до прокуратурата и различни институции. Отделно от това през 2018г. ищецът подал молба по реда на чл.368 НПК с искане за определяне на мерки за ускоряване на наказателното производство, по която образувано НЧД № 3176/2018г. по описа на СГС, по което с определение от 19.07.2018г. съдът определил едномесечен срок за произнасяне от прокурора съобразно правомощията му по чл.242, ал.1 НПК, което не е било направено. Множество идентични искания са били отправени и от други пострадали, по които съдът се е произнасял по същия начин.

С постановление от 31.05.2022г. на прокурор при ВОП досъдебното производство № II-048/1999г. е прекратено поради настъпилата смърт и на последния 3 обвиняем. Срещу това постановление ищецът и други пострадали лица подали жалба с образувано НЧД № 2337/2022г. по описа на СГС, по което с определение от 20.06.2022г. постановлението потвърдено, но с определение от 22.12.2022г. по ВЧНД № 821/2022г. на САС отменено и делото върнато на ВОП за продължаване на процесуално-следствените действия.

Разпитаните по делото свидетели С.Й. и Ш. М. сочат, че ищецът се интересувал от делото и следил развитието му. В разговори споделял, че поради изтеклия голям период от време изгубил надежда за наказване на виновниците, че е изгубил вяра и разочарование от властите в страната.

При тези фактически обстоятелства, съдът обоснова от правна страна следното:

Претенцията на ищеца е основана на чл.2б ЗОДОВ, постановяваща отговорност на държавата за вредите причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧ. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е уредено специално вътрешноправно средство за защита на признатото от чл.6, §1 от Конвенцията право за ангажиране отговорността на държавата да обезщети вредите, настъпили вследствие нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Материалната легитимация принадлежи на всеки, който е носител на признати от националното право права, които са засегнати от неоправданото забавяне на наказателното производство и изходът му има решаващо значение за тези права. Затова право да претендира обезщетение има не само този, срещу когото се води делото, но и лицето, което има качеството на пострадал. Ищецът е именно такъв, защото личността му е засегната от общественоопасните последици на деянията по престъпленията, за които е повдигнато обвинение по чл.387, ал.2 вр. ал.1 НК-нарушаване на основни права на етническа принадлежност, право на име, на свободно придвижване, право на труд и др. Качеството на пострадал е придобил от момента на образуване на досъдебното производство, който е и началният момент за определяне продължителността, съответно разумността на срока за разследване /Решение № 72/18.05.2017 г. по гр.д.№ 3619/2016г. на ВКС/.

Съгласно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ при разглеждане на иска съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Процесното сл.д.№ 1/1991г. е образувано на 30.01.1991г. и след повече от 30 години не е приключило, като понастоящем е на фаза досъдебно производство.

Действително фактите, обосноваващи обвиненията са многобройни-множество деяния, представляващи репресивни мерки спрямо огромен брой лица по време на т.

4 нар. "възродителен процес", повдигнатите обвинения са срещу няколко лица и за извършването на отделни деяния, което предполага и извършване на множество процесуално-следствени действия, включително в чужбина. Но тази фактическа сложност не може да оправдае продължилото повече от 30 години разследване, поради което е налице нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията, което се дължи на действията на органите на досъдебното производство. Не се установяват причини от обективно естество, които да наложат изключително дългата продължителност на делото.

Неоснователно е възражението на ответника, че от общата продължителност на наказателното производство следва да бъде приспаднато времето, в което делото е било в съдебна фаза. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство, като безспорно задължението е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове. Съдебните дела по внЕ.ите два обвинителни акта последователно са били прекратявани още след образуването им по причина допуснати съществени процесуални нарушения, а те се дължат на несвоевременно изпълнение от прокуратурата и разследващите органи на задължението за пълно и всестранно разследване. Не е била създадена организация за приключване на разследването в разумни срокове, не е извършена необходимата оперативно-издирвателна работа по установяване на лицата, пострадали от престъпленията, които са и очевидци на инкриминираните деяния, както и не са предприети в предвидените в закона срокове дължимата преценка за относимостта и необходимостта от събиране на всички тези гласни доказателствени средства за разкриване на обективната истина и целите на разследването. Наказателно дело с обща продължителност над 30 години, каквато и да е фактическата и правната му сложност, каквито и обяснения да има за забавянето му, не може да е проведено с дължимата грижа /Cominggersoll SA v Portugal 2000, така и решение № 306/22.10.2019 г. по гр.д.