Решение № 310 от 31.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Дупница, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.189, ал.8 ЗДвП вр.чл.58д и сл. ЗАНН.

Н. К. К., от гр. Д., ул."Б." № ***, с ЕГН **********, е обжалвал електронен фиш Серия К № 9056902 на ОД на МВР гр. Кюстендил, с което му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400.00 (четиристотин) лв. на основание чл.182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за констатирано нарушение на чл. 21, ал. 1 и на основание 189, ал.

4 от ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, в писмена молба юрк. Б. е взела становище по допустимостта и основателността на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че ЕФ бъде отменен. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. К. К. спрямо която е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. По преписката не са приложени доказателства, от които да е видно кога е връчен екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което, съэдэт приема, че жалбата е подадена в срокът предвиден в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и същата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:

1

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.04.2024 г. в 13:55 часа в обл. Кюстендил, по ПП 1 Е-79, км 334+470, в с.

Джерман, с посока на движение София, при ограничение 50 км/ч, за населено място, с лек автомобил марка и модел “Опел Астра Стейшън Вагон“, с рег.№ ****** е извършено нарушение за скорост, като нарушението е установено и заснето с техническо средство 11743c6, като установената такава е 82 км/ч с приспадната максимално допустим толеранс от 3 % в полза на водача. Превишаване на скоростта с 32 км/ч. Нарушението е установено с ATCC ARH CAM S1. За извършеното нарушение на жалбоподателя е съставен акт на основание чл.21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от З

Д в

П

.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег.№ ******, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 140-СГ- ИСИС/01.11.2023 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1 се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка от 27.10.2023 г. до 01.11.2023 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил марка и модел “Опел Астра Стейшън Вагон“, с рег.№ ******, с рег.№ ******, е Н. К. К..

От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег.№ ****** е била 85 км/ч, като заснемането е било извършено на 21.04.2023 г. в 13:55 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – ПП 1 Е-79, км 334+470, в с. Джерман, с посока на движение Софияу датата – 21.04.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – в 13:55 ч.; регистрационният номер на МПС – КН 5844 ВС; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – Н. К. К.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за населено място, 82км/ч при ограничение от 50 км/ч, за населено място; нарушената разпоредба – чл.

2

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.

Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.

Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност.

Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 21.04.2024г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.

Настоящият съдебен състав напълно споделя наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ не съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие 3 или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег.

КН 5844 ВС е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.

Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип, на който е посочен номер 0077755, заснет на 21.04.2023 г., в 13:55:41 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. КН 5844 ВС е била 85 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 82 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 32 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице първата хипотеза – измерената скорост е 85 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 3 км, с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 82 км/час.

Протоколът, обаче, по чл. 10 от Наредбата не съдържа всички реквизити, предвидени в нормативния акт, с което настоящия съдебен състав счита, че деянието не е доказано по безспорен начин. Действително в конкретния случай е попълнена графата касаеща като е посочен номера на първо статично изображение и часа, и края на работата като също е посочен номер на последното статично изображение, което е № 0077772, с край на работа 15:30 ч, но видно от приложения клип нарушението е заснето в 15:14:14 ч., а клипът е с н о м е р 0077755, т.е. номера на клипа не съвпада с нито един от номерата посочени в протокола по чл. 10 от Наредбата. Дори да се приеме, че в случая е написана една седмица в повече на протокола, то изображението като номер е с три последващи номера, което не е отразено в протокола.

В приложения по преписката протокол са посочени вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването му, точното 4 местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, като е посочено, че посоката на движение е в двете посоки, неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута, поради която причина и поради обстоятелството, че на приложения по преписката клип се разминава номера и часа на установяване на нарушението, за да може да бъде доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършил нарушението. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, какъвто е настоящия случай. ( вж. Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм. д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София).