Решение № 207 от 09.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Стара Загора, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000144 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 88/13.02.2025г., постановено по гр.д. № 2747/2023г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените искове от „Е.“ ЕАД против М. Т. Х. за признаване за установено, че М. Т. Х. дължи на „Е.“ ЕАД по издадената Заповед № 1003/03.08.2023 г. по ч. гр.д. № 1768/2023 г. на Районен съд - К. сумите: 719, 87 лв., дължима на осн. чл. 83, ал.

1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 24.02.2022 г. до 23.05.2022 г. по фактура № **********/26.05.2022 г., 73,93 лв., лихва за забава върху сумата 719, 87 лв. за периода от 08.06.2022 г. до 26.05.2023 г. и законната лихва върху главницата от 04.07.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователни.

Въззивникът „Е.“ ЕАД излага съображения за неправилност на обжалваното решение и моли въззивният съд да отмени същото. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от М. Т. Х., с който изцяло се оспорват направените в жалбата оплаквания. Счита решението за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните 1 намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът „Е.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът М. Т. Х. дължи на „Е.” ЕАД по фактура № **********/26.05.2022 г. сумата 719,87 лв., дължима на осн. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 24.02.2022 г. до 23.05.2022 г., лихва за забава върху сумата 719, 87 лв. в общ размер на 73,93 лв. дължима за периода от 08.06.2022 г. до 26.05.2023 г. и законната лихва върху главницата от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. Т. Х. оспорва предявените искове като неоснователни и излага подробни съображения. Претендира разноски.

Видно от представената Заповед № 1802/13.10.2017 г. на кмета на Община П., заповед за настаняване на М. Т. Х. № 2076/20.11.2000 г. е отменена и сключеният въз основа на нея договор за наем от 21.11.2000 г. и членовете на домакинството й за общинско жилище, находящо се в гр. П.**, състоящо се от стая и сервизно помещение /АОС № 6609 от 23.03.2011 г. на Община П./ е ПРЕКРАТЕН.

Със Заповед № 1236/14.07.2021 г. на кмета на Община П., считано от 16.07.2021 г. е прекратено действието на договор за наем, сключен между М.

Т. Х. и „Ж.“ ЕООД, въз основа на Заповед за настаняване № 2076 от 20.11.2000 г., за общинско жилище, находящо се в гр. П., **, състоящо се от стая и сервизно помещение /АОС № 6609 от 23.03.2011 г./, със срок за настаняване – временно, докато работи в бюджетната сфера.

На 27.07.2021 г., видно от представения Протокол-опис за изземване на недвижим имот, комисията назначена със Заповед № 1236/14.07.2021 г. на кмета на Община П. иззела от владението на М. Т. Х. жилището находящо се на адрес: гр. П., **.

На 23.05.2022 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към „Е.” ЕАД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 18085757, обслужващо жилището в гр. П., общ. П., **.

Във връзка с извършената проверка е съставен констативен протокол № 2

2002169/23.05.2022 г. за абонат №2101010100, в който е установено, че при извършване на техническата проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 18085757, обслужващо процесния обект „апартамент“ на ответника в гр. П., общ. П., ** е направено директно присъединяване преди електромера извън таблото от една от захранващите фази на захранващия кабел, с кабел тип ПВВМБ1 2х4 мм2, фаза и нула от нулевия проводник. Това представлява нарушение на схемата на измервателната система.

Присъединението е прекъснато.

Изготвена е справка за преизчислени количества електрическа енергия от 26.05.2022 г., в която е посочено, че в периода от 24.02.2022 г. до 23.05.2022 г. е начислена като корекция дневна енергия 3111 кВ/ч, чиято стойност възлиза на 599, 89 лв. Издадена е фактура № **********/26.05.2022 г. за сумата от 719,87 лева /цена на същото количество ел. енергия с ДДС/. Съставено е писмо с изх. № 1204643422/26.05.2022 г. адресирано до М. Х., което е върнато „непотърсено“.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1768/2023 г. по описа на Районен съд К. в полза на „Е.“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1003/03.08.2023 г., съгласно която М. Т. Х. следва да заплати следните суми: 719, 87 лв. главница; 73,93 лв. - лихва за периода от 08.06.2022 г. до 26.05.2023 г.; законната лихва върху главницата от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането; 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. лв. юрисконсултско възнаграждение за цена на електрическа енергия, доставена за периода от 24.02.2022 г. до 23.05.2022 г. по партидата, с клиентски номер № 2101010100, за обект на потребление: гр. П. с адрес: **.

Срещу издадената заповед, М. Т. Х. е подала възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което „Е.“ ЕАД е предявило искове за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Видно от отговора на „ЕЕ.П.“ ЕАД вх. 03193/20.09.2024 г., към 23.05.2022 г. като лице, регистрирано в клиентската система на „ЕЕ.П.“ ЕАД за обект находящ се в гр. П., общ. П., ** фигурира М. Т. Х.. Видно от направеното в с.з. на 15.10.2024 г. изявление на процесуалния представител на ищеца, ответницата не е собственик на обекта, а взаимоотношението с нея е възникнало в качеството й на негов наемател.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните 3 правни изводи:

Според § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ , "потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно чл. 4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителна мрежа, страни по тези общи условия са "Ч." АД с настоящо наименование "Е." АД и собственикът или титуляр на вещното право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и е приел общите условия или има договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик. В чл. 5, ал. 1 е предвидено, че правата и задълженията на КЛИЕНТ може временно да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред ЕРМ ЗАПАД или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде КЛИЕНТ за определен срок.

В настоящия случай от представените по делото доказателства, безспорно се установява, че ответницата М. Т. Х. никога не е била собственик на обекта или ползвател по смисъла на чл.4, ал.2 от Общите условия.

Ответницата е била наемател на процесния имот до 27.07.2021 г., когато видно от представения Протокол-опис за изземване на недвижим имот достъпът до имота й е бил отнет принудително от собственика на имота. Така към 23.05.2022 г., когато е констатирано нарушението, ответницата вече не е била наемател на процесния имот, включително и за периода, за който е начислено коригиращото количество електрическа енергия – 24.02.2022 г. – 23.05.2022 г.

От представените по делото доказателства се установява единствено, че в "Ч." АД с настоящо наименование "Е." АД има открита партида, със съответен номер, на името на ответника М. Т. Х. за адрес: гр. П., общ. П., **. Фактът, че при ищеца има открита партида на името на М. Т. Х., не означава, че са се осъществили предпоставките, по силата на които същата е придобила качеството на потребител на ел. енергия. Дали едно лице е вписано като потребител по дадена партида, не е достатъчно за установяване, че именно това лице е собственик/ползвател на електроснабдения имот, за който се претендира, че е извършена проверка, констатирано е нарушение и е извършена корекция на количеството ел. енергия. Приетите по делото 4 констативен протокол, както и писмо с обратни разписки във връзка с изготвения констативен протокол, в които като абонат е посочена ответницата не обуславят друг извод. С оглед изложеното въззивният съд намира, че ответницата М. Т. Х. няма качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ, поради което същата не е страна по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия с „Е.“ ЕАД, което прави предявените искове неоснователни.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Процесуалният представител на ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от М. Т. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай, заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно, с оглед материалният интерес, факта, че делото в настоящото производство е протекло в рамките на едно открито съдебно заседание, в което се е явил представител на ищцата.

С оглед изхода на делото „Е.“ ЕАД следва да заплати на М. Т. Х. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/13.02.2025г., постановено по гр.д. № 2747/2023г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.

5

* * да заплати на М. Т. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г.** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв./четиристотин лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6