Решение № 578 от 04.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело № 20211100513107 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 11660 от 11.10.2021г. на „Е.-**“ЕАД, подадена по изпълнително дело № 20218390400550 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ.

Жалбата е срещу постановление за разноски с изх. № 12659/30.09.2021г. на частния съдебен изпълнител, с което са били определени за плащане разноски от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на взискателя „ЕВН Б.Е.“ ЕАД по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 288 лева такси и разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, от които 20 лева такса за образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 20 лева такса за изготвяне на призовка за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 50 лева такса за цялостно имуществено проучване (т. 2 от ТТРЗЧСИ), 10 лева такса съобщение до НАП по чл. 191 от ДОПК, вр. т. 4 от ТТРЗЧСИ, 30 лева такса за 2 броя запорни съобщения по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 40 лева пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 60 лева такса за 3 броя съобщения при прекратяване на делото, 2 броя съобщения за вдигане на запор и 1 съобщение до длъжника за приключване на делото по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 46 лева ДДС върху начислените такси и 12 лева допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно изложеното в жалбата юрисконсултското възнаграждение е следвало да бъде определено на 50 лева, тъй като от процесуалния представител на взискателя по делото 1 единствено е била подадена молба за образуване на изпълнителното дело, както и е следвало да бъдат намалени останалите такси, които надвишават главницата – не е имало връчване на призовка за доброволно изпълнение, а изпращане на документа по електронна поща на дружеството; такса за изпращане на съобщение до НАП не се дължи; не се дължи такса за вдигане на запорите; няма издадени документи за таксите, както и те не са били платени авансово от взискателя.

Страната претендира направените по делото разноски.

Взискателят не е дал отговор на жалбата.

В мотиви частният съдебен изпълнител е потвърдил дължимостта на начислените такси и разноски. Изложил е, че е спазено изискването за съразмерност на всички такси по изпълнението по чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК. Материалният интерес по делото е 300 лева и максимално допустимият от закона размер на изпълнителните такси е 325 лева, което е спазено – сборът на таксите е 288 лева.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство срещу жалбоподателя е било образувано по молба от 14.09.2021г. на „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.03.2021г. от Административен съд – София град, ІІІ отделение, 36 състав, по адм.дело № 1863/2019г., за сума от 300 лева, дължима от „Е.-**“ ЕАД.

С молбата е било поискано включително налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и събиране на направените разноски в изпълнителното производство, от които и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева за процесуалното представителство от юрисконсулт на дружеството - взискател.

Към молбата от 14.09.2021г. е бил приложен документ за платени авансови такси от 108 лева.

По делото от частния съдебен изпълнител е била изготвена справка за банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лице с искане на данни за длъжника от ТД на НАП. Поискано е било и удостоверение по чл. 191 от ДОПК.

Въз основа на получените данни по справката за банковите сметки на длъжника са били изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД за сума от 688 лева.

В резултат на наложения запор от „УниКредит Булбанк“ АД е бил получен превод на сумата от общо 688 лева съгласно платежно нареждане за кредитен превод в лева от 21.09.2021г.

2

Сумата е била формирана от 300 лева неолихвяема сума по изпълнителния лист, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 288 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ, определена като дължима и по поканата за доброволно изпълнение, междувременно изпратена до длъжника по електронна поща (15.09.2021г.).

След постъпилото плащане на сумата от 688 лева наложените запори са били вдигнати, а изпълнителното производство – приключено (сметката в „ПИБ“ АД е била специална).

Длъжникът не е имал публични задължения, които да бъдат присъединявани за събиране, съгласно удостоверение от 28.09.2021г. на Национална агенция за приходите.

При възражение от длъжника от 29.09.2021г. по определените за плащане разноски е било постановено изрично постановление за разноските с изх. № 12659/30.09.2021г., оспорвано в настоящото частно въззивно производство.

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – срещу разноските по изпълнението.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата неоснователна.

Възнаграждението за процесуално представителство от юрисконсулт на взискателя е в рамките на посоченото по чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакцията преди изм. ДВ, бр. 74/2021г., в сила от 01.10.2021г. Дължимата за юрисконсултско възнаграждение сума е по субективна преценка на лицето, което я определя с оглед всички обстоятелства – в случая на частния съдебен изпълнител в образуваното изпълнително производство, и няма основание за отмяна на размера на възнаграждението в производството по чл. 435 от ГПК, щом то е в рамките на предвидената в Наредбата за заплащането на правната помощ максимална сума, така както към наредбата препращат ЗПП и ГПК. Липсва разпоредба, аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК относно юрисконсултското възнаграждение, нито то се конкретизира като такова за образуване и водене на изпълнителното дело при конкретен материален интерес, както е уредбата по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а има единствено долна и горна граница на плащането, което след изм. ДВ, бр. 74/2021г., в сила от 01.10.2021г., непосредствено след определянето на възнаграждението по изпълнителното дело, е и завишено в горната си граница.

Установява се дължимост и на всички останали определени от частния съдебен изпълнител такси и разноски по т. 1, 2, 4, 5, 9 и 26 от Тарифа за таксите и разноските към 3

ЗЧСИ, общо 276 лева с ДДС, съгласно регистрацията по ЗДДС на частния съдебен изпълнител. Таксите и разноските са по ТТРЗЧСИ – за образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ, за изготвяне на призовка за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, при която няма разграничение дали е изпратена по електронна поща, за цялостно имуществено проучване по т. 2 от ТТРЗЧСИ, за изготвяне на съобщение до НАП по чл. 191 от ДОПК, за което също няма предвиждане да не се събира такса, при възможното присъединяване на държавата като взискател (т. 4 от ТТРЗЧСИ), за две запорни съобщения по т. 9 от ТТРЗЧСИ, съответно за вдигане на запорите, и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за частния съдебен изпълнител като гратификация за събраните суми – 300 лева по изпълнителния лист и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Отделно са били събрани разноски и за съобщенията при прекратяване на делото, съответно съобщение до длъжника за приключването му по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Направени са били и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ от 12 лева, или общо 288 лева.

Размерът на разноските е в съответствие с чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК и оплакването на жалбоподателят за прекомерност при размера на сумата по изпълнителния лист е неоснователно. Таксите са достатъчно индивидуализирани както в поканата за доброволно изпълнение, така и в оспорваното от самия жалбоподател постановление за разноските. Без значение кои разноски от взискателя са били платени авансово, тъй като спорът по делото е какви разноски дължи длъжникът, а не взискателят.

Тъй като оплакванията на жалбоподателя срещу определените за плащане такси и разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ са неоснователни, както и няма основание за намаляване на юрисконсултското възнаграждение за взискателя, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

По разноските

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

4

ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 11660 от 11.10.2021г. на „Е.-**“ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“, ж.к.“****, срещу постановление за разноски с изх. № 12659/30.09.2021г. по изпълнително дело № 20218390400550 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5