Решение № 51 от 01.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110201154 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е жалба от С. Д. от гр. *** против НП № 8235/16.06.2023 г. на Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 2500 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление – неправилно приложение на материалния закон, като се претендира неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява по пълномощие от адвокат. Пълномощникът му поддържа жалбата и доразвива доводите си с претенция за цялостна отмяна на атакуваното НП, като при условията на алтернативност претендира намаляване размера на наложената санкция и сторените в производство разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ-София, оспорват жалбата чрез процесуалния си представител, с претенция оспореното НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена. Развива подробни аргументи в тази посока, включително и в депозирано писмено становище.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, пред компетентния да я разгледа съд и от активно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

На 22.05.2023 г. по път I-5, км. 101, в посока гр. П. Тръмбеш - гр. В. Търново, жалбоподателят управлявал съчленено ППС с пет оси: - МПС с две оси, марка Скания с peг.

№ А 7954 РВ и полуремарке с три оси с peг. № СТ 4891 ЕН, като извършвал превоз на пшеница. В 14:00 часа на отбивка, в близост до с. Самоводене, общ. В. Търново и бенизностанция, бил спрян за проверка от екип на АПИ - св. Н. А. и св. В. Г., които освен, че установили Д. като водач на спряното съчленено ППС, констатирали и че превозното средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

В хода на проверката било извършено измерване с техническо средство ролетка за 5 метра с № 1313/18/5 и електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване, при което било констатирано, че са нарушени някои от нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измереното натоварване на /3-та, 4-та, 5-та/ ос на ППС е 30.210 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, при измерено разС.ие между осите от 1.31 метра. В този смисъл приели, че претоварването на 3та, 4та, 5та ос е с 6.210 тона.

Също така било измерено и натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС, а именно - 11.965 тона, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. В този смисъл превишаването на 2-та /единична/ натоварваща ос е с 0.465 т. Констатирано било надвишаване на нормите.

Съставен бил АУАН № 0009685/22.05.2023 г. в присъствието на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения собственоръчно отразил „не“, т.е. не е направил такива. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били направени възражения пред административно наказващия орган.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал оспореното НП № 8235/16.06.2023 г. на Началник отдел "Контрол по Републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"София, с което на жалбоподателя било вменено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – 2 свидетелските показания на Н. М. А. и В. М. Г., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приети в хода на съдебното следствие, по подробно представен опис от наказващия орган, включително и разписка за връчен АУАН, копия на СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС; копие на Пътен лист; копие на документ за самоличност; заповеди на А“ПИ“ /Заповеди № РД-11247/31.03.2022 г. и Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г на Председателя на УС на А“ПИ“ л.

33 до л. 35 вкл. и други писмени доказателства от л. 21 до л. 33 вкл. от делото, както и от ответника по жалбата - писмени доказателства – Заявление за проверка на електронна везна тип DFW-KR № 118807 от 24.04.2023 г., ведно с Приложение № 1 към заявлението и Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за джобна ролетка 1313/18/5м/; копие на Декларация за съответствие на джобни ролетки от л. 45 до л. 50 от делото.

Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни длъжностни лица, установено от приетите по делото заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на АУАН в същия ден, като в графата бележки и възражения, както бе споделено по-горе, не направил такива, включително и в предоставената му законова възможност по ЗАНН. Посочени са правилно всички данни, касаещи индивидуализацията на нарушителя.

Настоящата инстанция намира, че независимо от обстоятелството, че оспореното НП съдържа всички необходими реквизити по ЗАНН, същото се явява незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. При изготвянето и съставянето на АУАН, съответно пренесено в оспореното НП, е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, касаещо описанието на нарушението и посочването на неговата правна /юридическа/ квалификация.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП сочи, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. С тази бланкетна норма, наказващият орган е направил привръзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но при пълно несъответствие на същите към установените фактически констатации наказващият орган е приел правна квалификация, несъответстващата на установените фактически констатации.

Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно/нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато 3 товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата, а съобразно чл. 5, ал. 1 от същата наредба - извънгабаритни ППС са тези, с допустими максимални размери на широчина и височина.

В настоящият случай обаче не касае извънгабаритно ППС, което по своята конструкция да надхвърля допустимите максимални размери на широчина и височина.

Установеното и констатирано претоварване, отразено в АУАН и НП, а именно: „Измереното натоварване на /3-та, 4-та, 5-та/ ос на ППС-то е 30.210 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, при измерено разС.ие между осите от 1.31 метра или превишаването е с 6.210 тона и „Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 11.965 тона, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал.

1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като превишаването е с 0.465 т“, не попадат в обхвата и приложението на посочената хипотеза на чл. 8, ал. 1, вр . чл. 5, ал. 1 от Наредбата, така както е отразено в АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Съответно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е неприложима и неотносима в настоящия казус, поради което се явява и несъответната правна норма /неправилно приложение на материалния закон/. Съобразно същата „Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.

14, ал. 3 от същата наредба."

В този смисъл настоящите констатации, отразени в АУАН и НП, попадат в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, което обаче от своя страна запълва състава на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2, но не и пр. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ както е посочено в атакуваното НП. В случая не е изискуемо движението да се извършва с разрешително, както е отразено в оспореното НП, което респективно не представлява административно нарушение.

В настоящия случай - измереното натоварване на ос не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по Раздел II от Наредбата - задвижващата 2-ра единична ос на ППС-то е констатирано, че е 11.965 т, при максимално допустимо натоварване 11.500 т, като превишаването е с 0.465 т. При измереното разС.ие между осите 1.31 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос, е 30.210 т, при максимално допустимо натоварване 24 т, като превишаването е с 6.210 т. Предвид това констатациите, попадат в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, според която тежките ППС-та, които могат да се движат само след заплащане на дължимата такса, са онези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални 4 натоварвания на ос по Раздел II от същата. Поради това измерванията попадат в рамките на допустимите 30% - за задвижващата ос при допустимо натоварване 11.500 тона, допустимите 30% превишаване са 3.450 тона, а фактичеси констатираното и измерено превишаване е 0.465 тона, респективно за тройната ос - допустимите 30% превишаване са 7.200 тона, а фактически констатираното и измерено превишаване е 6.210 тона.

Предвид изложеното безспорно установено се явява, че процесното ППС, управлявано от жалбоподателя, не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по Раздел II от Наредбата № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Движението на процесното ППС по републиканската пътна мрежа е допустимо и не е забранено. Допустимо е само след заплащане на дължимата такса, като за същите /такива в конкретния случай/ не е необходимо издаване на писмено разрешително по реда на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Раздел IV „Ред за издаване на разрешителни" на същата Наредба.