Решение № 3650 от 24.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4037/2022
- Вид
- Решение № 3650
- Подписан
- 24.11.2022
- В сила
- 21.12.2022
- Състав
- Светослав Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал.2, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 8, ал.3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3650 гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. Т. при участието на секретаря Х. И. като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20223110104037 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. П. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, чрез пълномощника адв. С. Й. – АК ***срещу ***, с административен адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на счупване на дясна гривнена става, контузия на главата и рана на дясната вежда, както и психически стрес, емоционален дискомфорт и ограничен жизнен капацитет, получени в резултат на препъване на 05.11.2021г. в необезопасена и необозначена вдлъбнатина, образувана от разместени и стърчащи плочки от тротоарната повърхност на *** в посока от изток на запад, на около 25 метра преди спирка „***“ в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – 05.11.2021г. до окончателно плащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 05.11.2021г. около 18:00 часа в гр.***, по тъмно, вървейки по тротоара на ***“ в посока от изток на запад, на около 25 м. преди спирка „***“, ищцата с десния си крак стъпила във вдлъбнатината между две разместени и стърчащи (неподравнени) плочки (6-та и 7-ма, считано от пътното платно към тревните площи) от тротоарната повърхност, необезопасени и необозначени като препятствие. Ищцата паднала на дясната си страна, при 1 което ударила главата си в тротоара и контузила дясната си ръка. Придружаващата я нейна приятелка веднага позвънила на сина на пострадалата, който пристигнал на мястото на инцидента и с обща помощ я завели у дома.
По-малко от час по-късно ръката в областта на китката се подула и ищцата започнала да изпитва силни болки. Веднага я закарали в спешното отделение на МБАЛ „Св.
Анна“ АД, където били установени травма на главата, рана в областта на дясната вежда и счупване на дясната гривнена става. Ищцата била гипсирана от пръстите до лакътя за период от 31 дни.
Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневие. През първите десетина дни ищцата изпитвала много силни болки в областта на счупената ръка, което правело съня през първите 2-3 нощи невъзможен, а през следващите – накъсан и неспокоен. Не можела да си служи с работещата дясна ръка, което предизвиквало дискомфорт при къпане, ходене до тоалетна, събличане, обличане и хранене. Синът , с когото живеела в едно домакинство, ходел на работа и по цял ден ищцата прекарвала сама и потисната вкъщи. Бързо станало ясно, че не може сама да се справя с ежедневните си битови потребности, поради което се наложило външен човек – нейна приятелка, с която били заедно по време на инцидента, да я посещава всеки ден, за да помага за неотложните нужди.
Възстановителния период продължил повече от месец, през което време ищцата търпяла най-интензивни физически болки и емоционални страдания. Била извадена от обичайния си жизнен ритъм, станала потисната и затворена. Не желаела да излиза от вкъщи.
Към момента на предявяване на иска, ищцата при влажно и студено време изпитвала болка в областта на дясната китка.
Ищцата изпитала силно притеснение и тревога във връзка с планирана за 08.11.2021г. и отменена заради инцидента онкологична операция. Тази операция била належаща и дългоочаквана (5 месеца) – свързана с редица административни и организационни трудности. Провалът и отлагането за неизвестно време с оглед утежняващата се ковид обстановка задълбочили тревогите на ищцата относно продължителността на живота и шансът ѝ за отстраняване на карцинома.
Настъпилите на ищцата неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица от бездействието на *** и неизпълнение на задължението да поддържа тротоара на *** в изправно и безопасно за движещите се по него състояние, което довело до настъпване на инцидента.
Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната сума, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Описанието на мястото където е настъпил твърдения инцидент било прекалено общо, процесния участък не бил конкретизиран и индивидуализиран, с което се нарушавало правото на защита на ответника.
2
На следващо място се твърди, че ако в действителност състоянието на тротоара било силно компрометирано, то ищцата движейки се по него имала обективна възможност да възприеме от дълго разстояние процесните неравности и да предотврати настъпването на деликта. При тези обстоятелства било спорно дали травматичното увреждане е настъпило вследствие на виновно поведение на ответника или на поведението на ищцата.
Ищцата с неполагане на т.н.
„дължима грижа“ улеснила механизма на увреждането, с което следвало да се приеме наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредите и прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Твърдените в исковата молба обстоятелства относно здравословното състояние на ищцата били недоказани и необосновани.
Моли за отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен и присъждане на разноски. В условията на евентуалност моли за значително намаляване размера на обезщетението съобразно правилата визирани в чл.52 ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. При уважаване на иска законна лихва върху присъденото обезщетение следвало да се присъди от датата на исковата молба, а не от настъпване на събитието, както претендира ищеца. Въвежда се и възражение за съпричиняване.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител, поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноски. Ответната страна не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение на обща клинична онкологична комисия/ клинична комисия по хематомия от 28.06.2021г. на ищцата е поставена диагноза „злокачествено новообразувание на правото черво (ректум)“ и е взето решение за оперативно лечение и лъчелечение /л.9/.
Според представен от ищцата лист за преглед на пациент от 22.10.2021г., ищцата е включена в листа за планов прием на дата 08.11.2021г. във връзка с поставената основна диагноза /л.10/.
От представен с исковата молба лист за преглед на пациент се установява, че ищцата е посетила Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД на 05.11.2021г. в 19:45 часа с описани травма на главата с рана 1 см. над дясната вежда и на дясната китка /л.5/.
По делото са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Л.Л.Х. и И.В.Д.
В показанията си св. ***твърди, че познава ищцата от повече от 25 години, тъй като са работили заедно в ***. Ищцата се пенсионирала преди 7-8 години и отишла да живее в с.
***. Оттогава двете се чували по телефона и по-рядко се виждали. След като открили 3 онкологично заболяване на ищцата, тя се преместила да живее при сина си в гр. ***и отново започнала да се вижда по-често със свидетелката. В началото на м. ноември 2021г. ищцата отишла заедно със свидетелката да посрещне внукът си, който бил на 10 години, от училище „Никола Вапцаров“. Това се случило след 18:00 часа и вече се било стъмнило. Ищцата била със зимни обувки, без ток и с равни подметки. На връщане от училището тримата пресекли булеварда и вървели към спирката. Свидетелката била от страната на булеварда, ищцата вървяла по средата, а детето било към тревната площ. Ищцата се спънала в тротоарна плочка, която била халтава и леко хлътнала и паднала. Предната плочка била издадена и имало разстояние от около 10 см. и ищцата се спънала. Нямало обозначение за препятствие.
Ищцата паднала на дясната си страна и така останала. Непознати мъж и жена помогнали на ищцата да стане. От дясната и вежда течала кръв, тъй като си ударила и главата. Детето се обадило на баща си и той дошъл заедно с още един мъж след около 10-15 минути. След като се прибрали, ръката на ищцата започнала да се подува и да я боли. Синът на ищцата решил да я закара на спешен кабинет, а свидетелката си тръгнала. На следващата сутрин свидетелката се обадила по телефона на ищцата и научила, че китката на ищцата била счупена и ръката била гипсирана от пръстите до лакътя. На обяд свидетелката посетила ищцата. Последната била много разтревожена, защото се отлагала спешна онкологична операция. Изпитвала силни болки и ръката била подута. Следващите три-четири седмици свидетелката всеки ден ходела у ищцата за да помага да се облича, да ходи до тоалет. Ръката на ищцата била гипсирана един месец, а три месеца след това ръката я боляла и не можела добре да си служи с нея. Към момента на съдебното заседание ръката била възстановена, но имало положения, в които ищцата трудно я движела, усещала бола, а при продължително натоварване (дълго време да нареже нещо да сготви) ръката се подувала.
Свидетелят И.Д., син на ищцата, твърди, че на 05.11.2021г. около 16 часа надвечер получил обаждане от сина си А., който бил много разтревожен, плачел и казал, че баба му е паднала. Свидетелят работел в строителството и бил на адрес. Веднага оставил всичко и отишъл на мястото, близо до спирката пред дома на свидетеля. Там имало възрастно семейство, които помогнали на ищцата да стане. Ищцата била превита, държала си ръката, дясната вежда била ударена и имала кръв по лицето. Показали на свидетеля мястото, където се спънала ищцата. Плочката била на една страна. Когато ищцата стъпила на плочката, тя поддала и ищцата се спънала и паднала, при което си ударила ръката и главата. Свидетелят благодарил на хората и помогнал на ищцата да се приберат за да очисти кръвта. Дясната ръка на ищцата започнала да се подува и свидетелят я завел в спешен кабинет. Там установили, че ръката е счупена, гипсирали я и след това се прибрали. Ищцата изпитвала болки и приемала обезболяващи. Много била разтревожена, защото след няколко дни била насрочена операция в онкологията. Отделно от това доста били ограничени движенията на дясната ръка, с която си служела за хранене и за обличане. Свидетелят помагал на ищцата, а когато бил на работа идвала приятелката на ищцата Люба за да полага грижи за нея. След инцидента ищцата се променила – станала по-затворена, редовно плачела, казвала, че ще умре и всичко ще свърши и за кратко време отслабнала много. Притеснявала се и не било приятно, че се налага да и помагат.
4
За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-медицинска експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че на 05.11.2021г. ищцата е получила счупване на дясната лъчева кост в долна трета и разкъсно-контузна рана в областта на лицето. Травматичните увреждания били резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на лицето и десния горен крайник, респективно при падане и удар в подлежащата настилка.
Счупването на дясната лъчева кост обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца. Към момента на извършения преглед на ищцата (20.09.2022г.) функцията на крайника била възстановена без дефицит, като била налице болезненост в движенията на дясната киткова става.
Разкъсно-контузната рана обуславяла временно разстройство на здравето неопасно за живота, като същата обичайно отзвучала за около 20 дни. Към момента на прегледа ищцата приключила с оздравителния процес на разкъсно-контузната рана с белег в областта на дясната вежда.
Съдът кредитира заключението на вещото лица като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.46-48/.
Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f66bd33d-7105-4571-a9cb-a23ed066124f