Акт № 20976 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20976 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20251110121081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Я. А. срещу „Уникредит Лизинг“ ЕАД и „Хара Ауто България“ ЕООД, с която са предявени в условията на пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху МПС „Фолксваген Мултиван“, с рег. № А****АР.

В исковата молба ищецът твърди, че е придобил процесния автомобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 15.05.2009г. в гр. Валенсия, Кралство Испания. Излага, че през 2013г. научил, че е образувана прокурорска преписка по повод събрани данни за нарушен номер на рамата на автомобила и установяване по оригиналния номер, че същият е бил собственост на „Уникредит Лизинг“ EАД. Поддържа, че автомобилът бил иззет като веществено доказателство по воденото досъдебно производство като е отказано връщането му и до момента няма достъп до същия. Твърди, че това не рефлектира върху легитимацията му на собственик, тъй като е придобил владението на автомобила добросъвестно на възмездно основание, макар и от несобственик, с което счита за изпълнен фактическият състав на чл. 78, ал. 1 ЗС, като навежда, че не е налице изключението, визирано в посочената разпоредба, доколкото за прехвърлителната сделка се изисква обикновена писмена форма. Посочва, че извършеното в хода на разследването прехвърляне на автомобила от „Уникредит Лизинг“ EАД на „Хара Ауто България“ ЕООД не е породило транслативно действие, след като към момента на сделката собствеността на разпоредения автомобил не е била част от патримониума на прехвърлителя.

В депозирани в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на исковата молба ответниците оспорват исковата претенция. Оспорват да е осъществено твърдяното от 1 ищеца придобивно основание по чл. 78, ал. 1 ЗС, която разпоредба считат за неприложима, тъй като съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите при извършване на разпоредителна сделка с МПС.

От ответника „Уникредит Лизинг“ ЕАД е заявено оспорване на иска и като недопустим спрямо него, поради липса на претенции от негова страна относно собствеността на автомобила.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че на 30.06.2008г. между „Уникредит Лизинг“ АД и „Субару България“ ООД е сключен договор за финансов лизинг № 83993, по силата на който първото дружество се е задължило да придобие в срок до 30.06.2008г. правото на собственост върху употребяван лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Multivan Highline 4 Motion 2.5 TDI”, с рама № ************, и да го предостави за ползване на второто дружество за срок от 24 месеца срещу лизингова цена от 34 288,91 евро, платима на лизингови вноски съгласно погасителен план. На 04.07.2008г. в изпълнение на поетото договорно задължение ответникът е сключил договор за покупко-продажба със „Субару Рент“ ЕООД, с който му е прехвърлено правото на собственост върху посоченото моторно превозно средство. От представената сделка и от свидетелството за регистрация - част I е видно, че пътното превозно средство е регистрирано в Република България под рег.№ СА **** КР на 29.06.2007г.

На 23.10.2008г. „Уникредит Лизинг“ АД е отправило покана до лизингополучателя „Субару България“ ООД да заплати сумата от 8 390,88 лв., представляваща сбор от дължими и непогасени вноски по договора за финансов лизинг № 83993 от 30.06.2008г., в тридневен срок. В нотариалната покана е отправено и изявление за разваляне на облигационното правоотношение при липса на доброволно изпълнение в указания срок. Същата е връчена на адресата на 27.10.2008г.

Установява се, че междувременно – на 15.05.2009г. в гр. Валенсия, Испания е сключен договор за покупко-продажба на употребяван автомобил от 15.05.2009г. между Е.О.Х. и Н. Я. А., по силата на който третото лице продавач е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № *********, обем на двигателя 2 460 куб. см., с рама № **************, срещу продажна цена от 1 500 евро. На 25.05.2009г. ищецът е депозирал заявление за първоначална регистрация на пътното превозно средство. В графа „Представени документи и приети табели с регистрационни номера“ е отбелязано предаването на два броя табели с рег. № *********, както и свидетелство за регистрация с № *********. Върху данните за номера на регистрационните табели се съдържа зачертаване. Упоменато е, че превозното средство е внос от Испания. От приетата като 2 писмено доказателство декларация по чл. 12 от Наредба I-45 от 2000г. е видно, че купувачът е декларирал закупуването на употребяван пътнически автомобил с рег.№ без номер на платформа, с рама № **************.

На 19.11.2013г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК е образувано ДП № 602/2013г. по описа на РУ - МВР - гр. Созопол и ДП № 3735/2013г. на Районна Прокуратура - гр.

Бургас за това, че на неустановено място и дата, за времето от 28.11.2008г. до 25.05.2009г., неизвестен извършител в нарушение на установения за това ред подправил идентификационен номер – номер на рама ************ с номер на рама ************** на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Мултиван“ – престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. На същата дата с протокол Н. Я. А. е предал доброволно фактическата власт върху процесния лек автомобил на Д. К. – служител при РПУ - Созопол, заедно с първа и втора част на свидетелството за регистрация, като веществени доказателства. В хода на досъдебното производство е допусната трасологична експертиза, според която номер на рамата ************** не е заводски изпълнен. Оригиналният номер на рамата е ************, който е бил заличен и променен. От материалите по ДП № 602/2013г. по описа на РУ - МВР - гр. Созопол и ДП № 3735/2013г. на Районна Прокуратура - гр. Бургас е видно, че са извършени множество действия по разследването, като досъдебното производство е било многократно спирано и възобновявано. С постановление от 21.11.2024г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 199, ал. 1, вр. с чл. 243, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 НК поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, изключващ наказателно преследване.

На 08.07.2022г. между „Уникредит Лизинг“ ЕАД и „Хара Ауто България“ ЕООД е сключен договор, по силата на който първото дружество прехвърля безусловно, веднага и безвъзмездно правото си на собственост върху моторни превозни средства, описани в Приложение № 1, сред които и процесният лек автомобил марка „Фолсваген“, модел „Multivan Highline 4 Motion 2.5 TDI”, с рама № ************.

С Решение № 2778 от 27.12.2025г. по гр.д.№ 4822/2024г. по описа на Районен съд - гр. Бургас е отхвърлен предявен от Н. Я. А. осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо Прокуратурата на Република България, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Мултиван“ с рег.№ А099АР, с оригинален номер на рама ************, и за предаване на владението.

Съдебният акт е влязъл в сила на 28.01.2025г.

При така приетата фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Наведеното от ответника „Уникредит Лизинг“ ЕАД възражение за недопустимост на предявения срещу него иск съдът намира за неоснователно.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, в това число и установителните искове за собственост, за която 3 съдът следи служебно и преценява конкретно и с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия / в този смисъл ТР № 4 от 14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС/. От събраните по делото писмени доказателства е видно, „Уникредит Лизинг“ ЕАД е отправяло многократни молби в хода на ДП № 602/2013г. по описа на РУ - МВР - гр. Созопол и ДП № 3735/2013г. на Районна Прокуратура - гр.

Бургас за връщане на процесното пътно превозно средство. Депозирането на искания по чл. 111, ал. 2 НПК в рамките на образувано досъдебно производство, в които страната се легитимира като титуляр на правото на собственост, по естеството си представляват действия, чрез които се оспорва собствеността на Н. Я. А., поради което същите обосновават неговия правен интерес от търсената искова защита.

Допълнителен аргумент в тази насока може да бъде изведен и от обстоятелството, че през 2022г. ответното дружество се е разпоредило с процесната движима вещ в полза на втория ответник, чрез който правен акт в най-интензивна степен се засяга твърдяното от ищеца субективно право. За оспорване от страна на „Уникредит Лизинг“ ЕАД правата на ищеца свидетелства и процесуалното му поведение, което включва защитната му теза, че ищецът не е придобил правото на собственост на оригинерно основание. При това положение следва да се приеме, че са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и валидното упражняване правото на иск, поради което и повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.

Съобразявайки наведените фактически твърдения, от които ищецът извежда предявеното субективно право, и заявеното искане за защита, съдът приема да е сезиран с пасивно субективно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 124, ал. 1 ГПК. Тяхната основателност е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че е придобил правото на собственост върху процесния лек автомобил на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно основание – придобито добросъвестно и на възмездно основание владение върху нерегистрирано МПС.

С разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС е регламентиран оригинерен способ за придобиване на вещни права върху движими вещи в случаите на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС – когато владелецът упражнява фактическа власт върху вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. От приложното поле на този институт са изключени онези движими вещи, за прехвърлянето на собствеността върху които се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.

Страните не спорят относно идентичността на лек автомобил „Фолсваген“, модел „Multivan Highline 4 Motion 2.5 TDI”, с рама № ************, с рег. № СА****КР, и лек автомобил „Фолсваген“, модел „Multivan Highline 4 Motion 2.5 TDI”, с рама номер на рамата ************** и рег.№ А099АР. Не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че в периода от месец май 2009г. до 19.11.2013г. (датата на доброволното му предаване на разследващите органи) въпросният лек автомобил „Фолксваген“, модел „Мултиван“ е бил във фактическата власт на Н. Я. А..

За да се придобие правото на собственост върху движима вещ по реда на чл. 78, ал. 1 ЗС, е необходимо владението върху вещта да е придобито на възмездно правно основание, което е годно да възпроизведе вещнопрехвърлителен ефект. Нищожната 4 сделка не е годно юридическо основание по смисъла на визираната разпоредба да прехвърли правото на собственост върху движимата вещ поради факта, че тя изначално не поражда правни последици. В процесния случай ищецът се легитимира като титуляр на правото на собственост въз основа на владение, установено по силата на договор за покупко-продажба, сключен в гр. Валенсия, Испания, т.е. касае се за частноправно отношение с международен елемент, което налага необходимостта да бъде изследвано приложимото право. В приетия като писмено доказателство договор за покупко-продажба е посочено място на сключване в гр. Валенсия. Същевременно обаче според самите му твърдения в исковата молба ищецът се срещнал с продавача в гр. София, предоставил му задатък от 1500 евро и било уговорено лекият автомобил да му бъде доставен в гр. Бургас. Съгласно чл. 65, ал. 1 КМЧП придобиването на вещни права се урежда от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието, което обуславя придобиването. С оглед на заявеното от ищеца придобивно основание, свързано с получаването на владението на вещта, трябва да се приеме, че след като същото е предоставено на територията на Република България, за придобиването на собствеността върху превозното средство е приложимо българското право. Този извод не се разколебава от факта, че оригинерното основание по чл. 78, ал. 1 ЗС включва във фактически си състав и съществуването на правно основание (правен акт), въз основа на който е предадено владението. От съществено значение за приложението на този институт обаче е именно фактът на придобитото владение върху вещта, тъй като тя е придобита от несобственик. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от самото наименование на раздел 1 от глава VIII - „Придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владение“. По тези съображения следва да се приеме, че мястото, където е получено владението, е от значение за определяне на приложимото право.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f66ad2f4-6430-458b-a786-d9acaff2b6c4