Решение № 302 от 19.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. П., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №261585/23.03.2023 г. от П. А. Р., ЕГН ********** Л. А. Р., ЕГН ********** и двамата От гр. К., ул. „Б.“ № 9 и А. А. К., ЕГН **********, от с.

Б., обл. С. Ул. „ П.“ № 12, чрез пълномощника си Адв. Й. Д. против Решение № 260017 от 06.03.2023г. по т.д. № 457/2020г. на Окръжен съд-П., XVI т.с ., в частта, в която се отхвърлят исковете на П. А. Р. и Л. А. Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш. като недоказани по своето основание, както и в частта, в която са отхвърлени исковете предявени от А. А. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на Н. А.а Р., Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш., като неоснователни.

В жалбата се поддържа, че в обжалваните части, първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, като се излагат конкретни съображения в тази насока.

Иска се да бъде отменено Решение №260017 от 06.03.2023г на ПОС, XVI търг. състав по т.д. № 457/2021г., в частта, с която са отхвърлени предявените искове и да се постанови съдебен акт, с който да се уважат изцяло претенциите на ищците, както и да се присъдят направените разноски в двете инстанции.

В законния срок, от въззиваемия ЗАД "О.-З.” АД, с ЕИК.... е подаден отговор по жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни 1 съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Евентуално, ако се приеме, че са налице предпоставки за присъждане на обезщетения, същите да се определят в размер до 5000 лв, който да се намали с оглед установеното по делото съпричиняване от страна на покойните и от страна на Е.Ш.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба с вх.

№261756/31.03.2023г. от ЗАД "О.-З.” АД, в частта му, с която е уважен искът на П. А. Р. за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. Р. за сумата над 100 000 лева, в частта му, с която е уважен искът на Л. А. Р. за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на Н. Р. за сумата над 5000 лева, както и в частта му, с която на ищците са присъдени съответни лихва и разноски над обжалваемия размер от посочените суми.

Излагат се съображения, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и за необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, за което са наредени конкретни доводи.

Иска се да бъде отменено атакуваното решение в частта, с която ЗАД "О.-З.” АД е осъдено да заплати на П. А. Р. сумата над 100 000 лева, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Л. А. Р. сумата над 5000 лева, както и в частта, с която на ищците са присъдени съответни лихва и разноски за частта над посочените суми, като бъдат отхвърлени исковете в тази им част.

В законния срок, по жалбата на ЗАД "О.-З.” АД е постъпил отговор от П. А. Р., Л. А.

Р. и А. А. К., с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните със същата части.

От третото лице помагач Б. С. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Б.“ №4, ет.3, ап.9 не са постъпили отговори по жалбите.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, П.ският апелативен съд намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Всеки от ищците е предявил срещу ответното дружество по 3 обективно съединени иска с правна квалификация чл.432 КЗ за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие смъртта на Н.

А.а Р., Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.. Исковете на П. Р. са за по 150 000 лв обезщетение за смъртта на дъщеря й Н. и на всяко от внучетата й Ш. и Д., т.е. общо 450 000 лв, исковете на Л. Р. са съответно за по 50 000 лв обезщетение за смъртта на сестра му Н. и двете й деца (негови племенници), т.е. общо 150 000 лв, а исковете на А. К. са за присъждане на обезщетения от по 20 000 лв за смъртта на внучката й Н. и двете й правнучета, т.е. общо 60 000 лв 2

По делото няма спор, а и от доказателствата по първоинстанционното дело се установява, че ищцата П. А. Р. е майка на Н. А.а Р., ЕГН **********, баба по майчина линия на Ш. Е.Ш., ЕГН ********** и Д. Е.Ш., ЕГН **********. Ищецът Л. А. Р. е син на ищцата П. Р., съответно брат на Н. А.а Р. и вуйчо на децата й Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.. Ищцата А.

А. К. е майка на ищцата П. Р. и съответно баба по майчина линия на Н. А.а Р. и прабаба на децата й Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.. Видно от приложените към ИМ преписи-извлечения от акт за смърт, Н. А.а Р., Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш. са починали на 24.12.2017 г.

Установява се, че с присъда по н.о.х.д.№428/2019 г. по описа на ОС П., влязла в сила на 30.03.2022 г., Б. С. П., ЕГН **********, от гр.П., е признат за виновен в това, че на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.П. – гр.П.), при управление на МПС – товарен автомобил Ф. с рег.№...., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1 ЗДвП; чл.63, ал.2, т.1, пр.І ППЗДвП; чл.68, т.1 ППЗДвП – третиращи забраната за навлизане и движение в пътната лента за насрещно движение и за пресичане на надлъжна непрекъсната пътна маркировка М1, както и задължението за непрекъснат контрол над управляваното превозно средство, в следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица, а именно: Е.К.Ш., ЕГН **********, Н. А.а Р., ЕГН **********, Ш. Е.Ш., ЕГН **********, и Д. Е.Ш., ЕГН ********** Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което и горепосочените факти, установени с присъдата, са задължителни за настоящия съд, като съдът ги приема за безспорно установени.

По делото няма спор, че за товарен автомобил Ф. с рег.№...., управляван от водача Б.

С. П., е имало сключена с ответното дружество застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП. Установява се също и че при ответното дружество, всеки от ищците е депозирал на 11.04.2019г. уведомление за щета и искане за заплащане на обезщетение по повод процесното застрахователно събитие, като нито се твърди, нито се установява на ищците да са определени и изплатени застрахователни обезщетения в рамките на визираните в КЗ срокове, вкл. към датата на завеждане на делото. Това обуславя допустимост на предявените искове, с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ.

С Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС бе прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тази връзка, в мотивите на решението, ВКС разяснява следното:

„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови 3 братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от найблизкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“

По настоящото дело, такава преценка дали е налице основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, следва да се извърши по иска на П. Р. за присъждане на обезщетение за смъртта на Ш. Ш. и Д. Ш., както и по исковете на Л. Р. и А. К., доколкото ищците по тези искове не са от найблизкия кръг роднини на починалите, очертан с постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС.

По отношение на иска на П. Р. за присъждане на обезщетение за смъртта на дъщеря й Н. Р., същият е уважен от окръжния съд в пълния предявен от 150 000 лв, като за частта до размер от 100 000 лв, първоинстанционното решение не е обжалвано от застрахователя и е влязло в сила. Съответно, поради това, не подлежат на преразглеждане фактите по основанието на иска (настъпване на застрахователното събитие, отговорността на застрахователя на делинквента, претърпените от ищцата в резултат на смъртта на дъщеря й неимуществени вреди). Ищцата е от най-близкия кръг роднини на починалата, поради което е легитимирана да получи обезщетение заради смъртта й, ако се докажат действително претърпени неимуществени вреди. В случая, необжалването на решението от ответника в частта, с която искът й е уважен до размер от 100 000 лв, следва да се прецени основателността на иска относно размерът му в обжалваната част над 100 000 лв, в това число съответствието на претендираното обезщетение с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, за което се съдържат конкретни възражения в жалбата на застрахователя, както и да се отговори дали са налице предпоставки за намаляване на обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата (непоставяне на предпазен колан), за което също е налице възражението на застрахователя във въззивната жалба.

Според настоящата инстанция, от доказателствата по делото се установява, че Н. Р. е била с поставен предпазен колан в момента на ПТП. Според заключението на приетата по 4 делото пред първата инстанция комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обоснована, Н. Р. е била пътник на предна дясна седалка в л.а.БМВ, като най-вероятно е била с поставен предпазен колан. Този извод на вещите лице, макар и изразен с известна степен на вероятност, е основан на установения при огледа на ПТП факт, че предпазният й колан е бил сразян. Според съда, това срязване няма как да стане вследствие удара и очевидно е било необходимо, за да бъде извадено тялото й от автомобила, което означава, че при удара, Н. е била с поставен колан. Ето защо, съдът намира, че не е доказано наличието на противоправно поведение на загиналата при инцидента, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, тежестта за което бе на ответника.

По отношение справедливия размер на следващото се на П. Р. обезщетение за смъртта на дъщеря й, в жалбата на застрахователя се посочва, че не са доказани вреди, обуславящи присъдения размер от 150 000 лв, който многократно надхвърлял обичайния, който се присъжда от съдилищата в подобни случаи. Възразено е и че неправилно не са взети предвид възрастта на ищцата и на покойната, социално-икономическата обстановка в страната, както и обстоятелството, че Н. Р. е била в отделно домакинство и е създала свое семейство, което обстоятелство, според дружеството предполага по-малка степен на взаимна обвързаност.