Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1380 от 29.04.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 240/2026
Вид
Решение № 1380
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Цветелина Кънева, Даниела Дилова, Габриела Христова-Декова

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.413 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1380

Плевен, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА канд № 20267170600240 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение№47/06.02.2026г., постановено по НАХД №20254430201748 по описа за 2025г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №15-2500182/05.09.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, с което на ЕТ „Елвекс-В. М.“ гр.Плевен, представлявано от В. М., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 8000лв., за нарушение на чл.13 т.3 от Наредба №13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. Със същото решение Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен е осъдена да заплати на ЕТ „Елвекс-В. М.“ гр.Плевен разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Твърди се, че нарушението е установено от контролни органи на Д“ИТ“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП, и правната му [жк], че районният съд постановява своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Счита се за безспорно доказано, че в работният процес санкционираното лице използва определени препарати за растителна защита, които в същността си са опасни химически вещества от групата на инсектициди, фунгициди и хербициди, което е неглижирано от съда. Счита се за установено още, че на лицето П. А., на длъжност „водач, селскостопански машини“ , не е проведено обучение за работа с препаратите Биатлон и Пиктор, както и не е бил информиран за опасностите, произтичащи от употребата им. Счита се, че факта, че лицето не е участвало в процеса на приготвяне на определени разтвори или в преките дейности по обработка на земеделски площи не отменя опасността, която е съществувала за неговото здраве дори при посредствен и страничен досег с тези препарати. Сочи се, че лицето, за което не е проведено обучение, е изпълнявало длъжност „водач селскостопански машини“, като същия ден, в който се е извършвало пръскането с пестициди е карал „водоноска“, т.е. е осъществявало дейност в производствена среда, в която се използват химични разтвори и е имало достъп до зоната на експозиция.Счита се, че нормата на чл.13 ал.1 т.3 от Наредба №13 обхваща не само лица, които пряко работят с химични вещества, но и такива, които извършват спомагателни, транспортни или обслужващи дейности в зона с химичен риск. Твърди се, че в процесния случай лицето е извършвало трудова дейност в непосредствена близост до използването на химични агенти, поради което е съществувала реална възможност за потенциална експозиция при нормални или аварийни условия. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски.

От ответника, чрез адв.Д., е депозиран писмен отговор по касационната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д., който счита касационната жалба за неоснователна. Представя писмени бележки с доводи, аналогични на изложените в писмения отговор. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ „Елвекс-В. М.“ гр.Плевен, представлявано от В. М., за това, че при проверка на място, извършена на 01.08.2025г. в 12:15часа в обект :Стопански двор, намиращ се в с.Бохот, общ.Плевен, стопанисван от дружеството, и документална проверка, извършена в периода 06.08 – 27.08.2025г. в офиса на ДИТ е констатирано нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно работодателят ЕТ „Елвекс-В. М.“ не е осигурил на П. С. А. на длъжност „Водач, селскостопански машини“, работещ с опасни химични вещества, а именно препарати за растителна защита Агрия 1050+, Секатор ОД, Биатлон, Пиктор, Наса СЛ, Дека, Лаудис ОД, Стомп Аква и Пулсар +, обучение и информация за съответните предпазни мерки и действията, които трябва да се предприемат за самозащита, както и за защита на останалите работници при работа с посочените опасни химични агенти; Видно от представената книга за ежедневен инструктаж, работодателят е извършил ежедневен инструктаж на лицето на 08.06.2025г. и на 16.06.2025г. на тема „Мерки за безопасност при пръскане“, като до края на проверката не са представени документи, удостоверяващи провеждане на обучение при работа с опасни химични вещества на П. А.. Нарушението е квалифицирано по чл.13 т.3 от Наредба №13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа.

За да отмени наказателното постановление, след направен анализ на събраните по делото доказателства, включително Дневник за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества за периода 14.03.2025г. – 21.08.2025г., районният съд е достигнал до извод, че в дейността си дружеството не използва описаните в АУАН и НП торове и химични препарати - Агрия 1050+, Секатор ОД, Биатлон, Пиктор, Наса СЛ, Дека, Лаудис ОД, Стомп Аква и Пулсар +, а използваните препарати са Дерби супер 1, Аксиал 050, Даксър, Цитрин Макс, Карате Зеон 5 КС, Трину 75 ВГ, Елатус Ера, Сивар, Тенурон 75 ВГ, Зеррате, Децис 100 ЕК, Питон 75 ВДГ, Зетрола 100 ЕК, Ревидас, Листего Плюс, Тайтър платинум 5 ЕК, Каспър 55 ВГ, Нирлон ОД и Екип ОД. Предвид констатираното е счел, че е налице противоречие между установените в хода на проверката факти от наказващия орган, обективирани в акта и НП, и действителните такива, което е довело до издаване на санкционен акт при неизяснена фактическа обстановка. Счел е още, че предвид неизяснената фактическа обстановка наказващият орган е формирал неправилни изводи за извършено нарушение на чл.13 т.3 от Наредба №13 по отношение на работника П. А.. Районният съд е посочил още, че от събраните доказателства е видно, че на въпросните дати работникът е извършвал действия по превозване на вода, с която били снабдени пръскачките, опериращи с препарати с опасни агенти, но не е участвал по какъвто и да е начин в дейностите по пръскане на съответните площи, но въпреки това е бил инструктиран с оглед неговата безопасност. Счел е също, че се установява, че на посочените две дати – 08.06.2025г. и 16.06.2025г., работодателят не е възлагал на работника П. А. работа, която да излага на риск здравето и живота му, както и че в указаният срок за изпълнение на дадени предписания – на 29.08.2025г. на лицето е било проведено конкретно обучение. В заключение е направил извод, че е санкционирано деяние, което не изпълва признаците от състава на нарушение по чл.13 т.3 от Наредба №13, което прави НП незаконосъобразно.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон, като фактите са установени правилно и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за това, че е санкционирано деяние, което не изпълва признаците от състава на нарушение по чл.13 т.3 от Наредба №13, както и че описаните в АУАН и НП препарати не са използвани в дейността на търговеца за периода 14.03.2025г. – 21.08.2025г. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. По безспорен начин се установява от приложените по делото доказателства, че за периода 14.03.2025г. – 21.08.2025г. санкционираното лице не е използвало в дейността си торове и химични препарати, изрично изброени в АУАН и обжалвано НП. В рамките на този период е и датата на започване на трудова дейност от работника П. А. – началото на м.май 2025г. Установява се, че описаните в картотеката на използваните препарати опасни химични агенти не се използват отдавна от дружеството, поради направена законодателна промяна. Същите са били разрешени за ползване към 2018г., когато е изготвен Планът за действие за предотвратяване и ликвидиране на аварии, инциденти и злополуки, свързани с опасни химични агенти на работно място, утвърден м.март 2018г. От м.август 2024г. е направено допълнение към оценката на риска за работа с препарати за растителна защита – хербициди, инсектициди и фунгициди, в което са описани разрешените за използване препарати. Именно с тези разрешени препарати, видно от доказателствата по делото, дружеството е извършвало дейност в периода, когато е бил инструктиран работникът П. А. – 08.06.2025г. и 16.06.2025г. Т.е. доказан се явява изводът на районния съд, че описаното и санкционирано деяние не изпълва състава на вмененото нарушение по чл.13 т.3 от Наредба №13. Ето защо решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на ответника по касация да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500евро, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, което е съобразно и дори е под минимума на размера, определен с разпоредбите на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение№47/06.02.2026г., постановено по НАХД №20254430201748 по описа за 2025г. на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен да заплати в полза на ЕТ „Елвекс-В. М.“ гр.Плевен, [улица], с ЕИК:*********, представлявано от В. М., направените по делото разноски в размер на 500евро /петстотин евро/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Председател:

Членове: