Решение № 3842 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3842 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330101341 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. П. Г., чрез пълномощник – адв. С. Н., против „Файненшъл България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 104,76 лева, представляваща получена без правно основание по недействителна клауза за заплащане на възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ** от ** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № **, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата в размер на 300 лева, при фиксиран лихвен процент 40,00% и ГПР в размер на 45,53 %. На същата дата ищцата сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № **, като поела задължение да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 104,76 лева, платимо разсрочено на вноски. Посочва се, че ищцата е изпълнила задължението си по процесния договорът, но не дължала плащане на възнаграждението. Излагат се доводи за 1 недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в договорения ГПР не било включено възнаграждението на поръчителя. По този начин се нарушавали изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като била налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че кредиторът е действал недобросъвестно и в ущърб на потребителя, доколкото не му е предоставил по ясен и разбираем начин информация за действителния размер на разходите по кредита. По отношение на процесния договор за предоставяне на гаранция се твърди, че е недействителен поради противоречие с добрите нрави и явна нееквивалентност на насрещните престации. Твърди се, че клаузата за заплащане на възнаграждение за осигуряване на гаранция прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до увеличаване размера на задълженията. Изтъква се, че посочената клауза е неравноправна и не поражда последици. Наред с изложеното се сочи, че договорът за предоставяне на гаранция има акцесорен характер, поради което нищожността на кредитната сделка води и до неговата недействителност. По изложените съображения се моли за уважаване на предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, с който се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция е двустранен, като ищецът дължи възнаграждение за услугата, предоставена от ответника по обезпечаване на кредита. Изтъква се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, поради което следвало да получава възнаграждение по всяка сделка, която сключва.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за паричен заем, водеща до нищожност на договора за предоставяне на гаранция, доколкото същият нямал акцесорен характер и не представлявал предоставяне на поръчителство. Поддържа се, че дори при недействителност на договора за заем потребителят дължи връщане на чистата стойност, поради което договорът за предоставяне на гаранция не бил нищожен. Сочи се, че разпоредбите на ЗПК не намирали приложение към процесния договор, доколкото същият не бил потребителски и нямал за предмет предоставяне на 2 кредит. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че клаузите на договора за предоставяне на гаранция противоречели на добрите нрави. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че между ищцата А. П. Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **/** г., по силата на който й е предоставена сумата в размер на 300 лева за срок от 12 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 45,53 %. За обезпечаване на заема с ответното дружество е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **/** г. По силата на договора ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на заемателя с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за заем, включително и последиците от неизпълнение, за сума, покриваща: задължение за връщане на заемната сума в размер на 300 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора гаранцията се издава и влиза в сила в срок от 3 дни от подписването му, в случай че потребителят не изпълни задължението си по договора за паричен заем за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 2 от договора изрично е посочено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението на потребителя по договора за заем да предостави някое от другите обезпечения, като в противен случай не поражда правни последици.

В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 104,76 лева, платимо разсрочено на вноски.

От представена справка за извършените плащания по процесния договор се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 104,76 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

3

По делото безспорно се установи, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. С характеристики на потребителски договор е и Договорa за предоставяне на гаранция № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за гаранция е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на гаранцията е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В сключения договор за паричен заем е предвидено задължение на заемополучателя в тридневен срок да представи обезпечение измежду 4 поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или гаранция, предоставена от дружество – гарант. Тълкуването на така вмененото на потребителя задължение налага разбирането, че предоставянето на обезпечение е неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране.

В случаите, когато обезпечението е чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция, възниква задължение на потребителя да заплати възнаграждение на дружеството – гарант. Това дружество е именно ответникът в настоящия производство - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за паричен заем.

Потвърждение за това се съдържа в отговора на исковата молба. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. От изложеното следва, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесният договор за предоставяне на гаранция и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. В случая, както бе посочено, възнаграждението за гаранта не е включено в ГПР, с което потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за паричен заем, както и реалните разходи по кредита, които ще направи. Изложеното представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира за недействителен и Договорa за предоставяне на гаранция № **/** г., доколкото се явява лишен от основание с оглед нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за предоставяне на гаранция. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за гаранта е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника 5 отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от гаранта обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените суми (арг. чл.

5 от Договора). Следователно дружеството - гарант получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване.

Напротив, за длъжника заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от гаранта. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – гарантът, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване. При това положение недействителни се явяват и отделните клаузи на договора, включително тази на чл. 3, ал. 1 предвиждаща заплащане на възнаграждение за гаранта.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f668510f-8421-4a77-a1a1-d4de7cf3bfd1