Определение № 258 от 10.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500308 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№14060/19.04.2024г. от Г. Н. Т., чрез служебен защитник И. П. П., с адрес за призоваване: гр. П., ул. ********* против Определение № 923 / 09.04.2024 г., постановено по гр.д. №39/2024 по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се прекратява производството по посоченото дело.

В жалбата се излагат съображения за неоснователност и незаконосъoбразност на атакуваното определение, за което се наведени конкретни доводи. Иска се да се отмени същото, тъй като надлежната процесуална легитимация на ответниците касае съществото на спора и съдът следва да се произнесе по тях с решението си, а не с преграждащо хода на делото определени.

В законния срок, ответникът М. з. не взема становище по жалбата. Отговор по същата е подаден само от ответника М. ****** като се изразява становище за нейната неоснователност

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда по-нанатъшното развитие на производството. По същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че първоинстанционният съд е постановил атакуваното прекратително определение в рамките на процедурата по чл.129, ал.1 ГПК, проведена на основание дадените му от Апелативен съд-Пловдив, в мотивите на Решение №164/18.10.2023г. по в.гр.дело №396/23г., с което е обезсилено изцяло първоинстанционното решение по съществото на спора и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, указания за оставяне без движение на исковата молба на Г. Н. Т. за 1 отстраняване на нередовността й досежно надлежната пасивна легитимация по предявените искове, както и за конкретизиране на цената на всеки един от исковете и неговата валута. С оглед изложеното в мотивите на прекратителното определение, че исковете са недопустими, както и формулирания диспозитив за прекратяване на цялото производство, в случая очевидно не се касае за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й, на основание чл.129, ал.3 ГПК, а за определение по чл.130 ГПК, основано на извод за недопустимост на иска.

Според настоящата инстанция, в случая не са налице нито предпоставки за връщане на ИМ, на основание чл.129, ал.3 ГПК, нито за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове, на основание чл.130 ГПК.

По отношение редовността на ИМ, видно от материалите по делото, след като с Решение №164/18.10.2023г. по в.гр.дело №396/23г. на Апелативен съд-Пловдв е обезсилено изцяло първоинстанционното решение и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, окръжният съд е дал указания на ищеца да конкретизира пасивната процесуална легитимация, като посочи надлежен ответник по всеки от двата иска, както и да посочи цената, съответно валутата на всеки един от исковете. Тъй като първоначално разпореждането с указанията е връчено лично на ищеца, а не чрез назначения му по реда на чл.95 ГПК адвокат, това е наложило повторното им изпращане и връчване чрез адв.П., осъществяващ правната помощ в полза на ищеца.

В рамките на определения от съда срок, от адв.П., като представител на ищеца, е подадена уточняваща молба вх.№11685/02.04.2024г., в която се посочва следното:

„Ответниците по исковете са: М. з., с ЕИК ********, с адрес : гр. С., ********* и М. с ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. Т.******.

Пасивната процесуалната легитимация на ответниците, произтича от обстоятелството, че доверителят ми твърди, че са му нанесени вреди от двете министерства, които са били праводателите, респективно принципали на домовете за лишени от родителски грижа в град К. и град К., в който Г. е бил настанен и твърди, че са му нанесени вредите в периоди, в които домовете са били учреждения под тяхна юрисдикция, респективно е налице хипотезата на чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД.

Пасивната процесуална легитимация по иска на М. з. с ЕИК ******** произтича от обстоятелството, че в периода през 1969 г., когато е роден Г. претърпява увреждане в болницата чрез нанесен му удар при раждане. Министерството е пасивно легитимирано, тъй през 1945 г. с Наредба-закон за цялостно обединение на здравните служби, службата която той обвинява за причинените му вреди е „В. ****** (У. С. Г.), която към датата на деликта 1969 година, съгласно горецитираната наредба закон е обединена с други здравни служби и е под контрола на М. з., а не е самостоятелно юридическо лице.

Пасивната процесуална легитимация по иска на М. (МТСП) с адрес : гр. С., ул.

Т.****** , произтича, че в периода след 1969 година Г. претърпява увреждане удар и изпускане от персонала в дом за деца, лишение от родителски грижи, който е под тяхната 2 юрисдикция. Изрично признато от тях (МТСП) в отговора на исковата молба е, че до 2000 година тези домове са били под тяхната юрисдикция.

Единият иск на Г. Т. е на стойност 3 (три) милиона евро срещу ответника : М. с адрес с ЕИК ******* : гр. С., ул. Т.****** за претърпени вреди и пропуснати ползи, вследствие на удара.

Вторият иск е за 22 (двадесет и два) милиона евро пропуснати ползи и имуществени вреди срещу ответника : М. з. с ЕИК ********, с адрес: гр. С., *********, вследствие на причинения деликт на удара в болницата.

Исковете са два, а валутата и на двата иска е евро - съответно 3 милиона евро и 22 милиона евро.“

При така направените уточнения, окръжният съд е приел, че въпреки дадената нееднократна възможност на ищеца да конкретизира пасивната легитимация, която да съответства на материалната легитимация на страните по правния спор, това не е изпълнено, доколкото са посочени отново първоначалните ищци. Въз основа на тази констатация, е направени извод, че предявените искове са недопустими и производството следва да бъде прекратено.

Според настоящия съдебен състав, горният извод е незаконосъобразен. Предвид направените уточнения на ИМ, съдът намира, че ищецът е изпълнил надлежно дадените му указания относно конкретизиране пасивната легитимация на посочените в ИМ ответници, както и относно посочване на цената и валутата по всеки от двата иска. Следователно, не са налице основания за връщане на исковата молба, в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите й.

По отношение допустимостта на предявените искове срещу посочените ответници, според настоящата инстанция, такава несъмнено е налице. Съдът намира, че в случая не е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, водеща до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лица, които нямат качеството на надлежни страни. Изложената в ИМ фактология, в т. число направените уточнения с горепосочената молба от служебния защитник на ищеца, обосновава пасивната процесуална легитимация на всеки от ответниците според твърденията на ищеца, като обстоятелствата за това защо се ангажира отговорността на всеки от ответниците за причинените на ищеца неимуществени вреди не водят към други пасивно легитимирани по предявените искове лица. Изрично е уточнена тезата на ищеца, че болничното заведение, в което е бил роден, не е имало самостоятелна правосубектност и е било с принципал М.з., а по отношение на социалните домове, в които е пребивавал впоследствие, че към тези периоди принципал са били и двете министерства, с което е обоснована отговорността им за причинените на ищеца неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД. В тази връзка, доколкото съгласно чл.6, ал.2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, диспозитивното начало в гражданския процес би било нарушено, ако съдът, независимо от твърденията на 3 ищеца, на които основава отговорността на всеки от ответниците, наложи свое, различно от това на ищеца мнение кой е надлежен ответник по предявените искове, като на практика го принуди или да води дело срещу „надлежния“ ответник, или производството ще бъде прекратено като недопустимо. Процесуалната легитимация на ответниците се определя от твърденията на ищеца в ИМ и в случая не са налице противоречия в тази насока. От своя страна, въпросът за наличието на материалноправна легитимация на посочените ответници, т.е. дали същите отговарят за причинените на ищеца вреди по фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД, ще получи своя отговор едва с решението по съществото на спора, тъй като касае не допустимостта, а основателността на предявените искове.

С оглед горното, обжалваното Определение № 923 / 09.04.2024 г., постановено по гр.д. №39/2024 по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се прекратява производството по посоченото дело следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 923 / 09.04.2024 г., постановено по гр.д. №39/2024 по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се прекратява производството по посоченото дело следва да се отмени и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4