Определение № 1367 от 24.09.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1367 гр. Шумен, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500562 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 12957/25.07.2025 г. при ШРС, депозирана от П. М. Р., действащ чрез пълномощника си адв. И. И. от ШАК, против определение № 2071/16.07.2025 г. по гр.д. № 856/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че първоначално считал, че бившият му работодател нямал правоприемник и поради това представил към исковата си молба, с която предявил иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред, удостоверение, изд. от ТП на НОИ. Впоследствие, установил, че правоприемник на работодателя му е „Национална агенция Музика“ ЕООД гр. София. Независимо от това, счита, че представеното от него удостоверение отговаря на изискванията на закона поради обстоятелството, че разплащателните ведомости са иззети по реда на Инструкция № 5/30.06.2005 г.

Предвид изложеното, доказателствено искане. моли съдът да отмени определението, като прави

В законния срок, насрещната страна – „Национална агенция „Музика““ ЕООД не взема становище по депозираната частна жалба.

В законния срок, насрещната страна – ТП на НОИ гр. Шумен заявява, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 856/2025 г. е образувано въз основа на иск, предявен от П. М. Р. срещу Национална агенция „Музика“ гр. София и Териториално поделение на НОИ гр. Шумен. Твърденията в исковата молба са, че през периода от 01.08.1984 г. до 31.01.1989 г. ищецът полагал труд въз основа на трудово правоотношение, изпълнявайки длъжността „артист – оркестрант“ при Дирекция „Музика“ гр. Шумен. Същият не разполагал документи, с които да удостовери трудовия си стаж.

Правоприемник на дирекцията била „Национална агенция „Музика“ гр. София, но след разговор с лица, полагащи труд при същата, се установило, че всички документи били предадени в НОИ и не били налични документи. Р. получил отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ гр. Шумен, тъй като разплащателните ведомости били предадени на ТП на НОИ гр. Кюстендил. Поради това отправил искане по отношение на ответниците да бъде признато за установено, че за периода от 01.08.1984 г. до 31.01.1989 г. работил в Дирекция „Музика“ гр. Шумен на длъжността „артист – оркестрант“ на осемчасов работен ден, като това време му бъде зачетено за трудов стаж.

Първоинстанционният съд провел производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в едномесечния срок отговор депозирал единствено ответникът ТП на НОИ, който възразил срещу допустимостта на претенцията.

След проведено производство по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, с определение № 2071/16.07.2025 г., постановено по делото, ШРС е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Приел е, че липсва представено по делото удостоверение към исковата молба, изискуемо по чл.5, ал. 1 от ЗУТОССР. Посочил е, че същото следва да се издаде от правоприемника на бившия работодател на ищеца, а не от ТП на НОИ.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Доказателственото искане в частната жалба се явява недопустимо, тъй като чрез същото Р. фактически се домогва да бъде продължен срок, за който това процесуално действие е недопустимо.

Районен съд – Шумен бил сезиран с установителен иск за установяване на трудов стаж на ищеца през периода 1984 г. – 1989 г. при работодател – Дирекция „Музика“ гр.

Шумен. Към исковата молба е представено удостоверение, изд. от ТП на НОИ гр.

Кюстендил, в което се сочи, че в осигурителния архив липсва информация за трудовия стаж през процесния период за П. Р.. След проведено производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищецът отново заявил, че бившият му работодател няма правоприемник.

Съгласно предвиденото в чл. 4 от ЗУТОССР, към исковата молба, по който и да е от трите предвидени в закона установителни искове, се представя удостоверение по чл. 5 от същия нормативен акт. Според, чл. 4, ал. 3 от закона, искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5 се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за 2 представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца. По същия начин се процедира и когато удостоверението е представено, но същото не удовлетворява изискванията на чл. 5 относно неговите реквизити, в това число и лицето, което го издава. В случая, твърденията са били, че бившият работодател на ищеца не съществува и няма правоприемник, поради което, позовавайки се на хипотезата, визирана в чл. 5, ал. 2 от закона /когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник/, Р. настоявал, че представеното от него удостоверение, изд. от ТП на НОИ удовлетворява изискванията за редовност на исковата молба. От доказателствата по делото, обаче, се установява, че правоприемник на Дирекция „Музика“ гр. Шумен /твърденият работодател и осигурител/ се явява „Национална агенция „Музика““ ЕООД гр. София. Едва с депозиране на частната жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 562/2025 г. по описа на ШОС, ищецът навежда твърдения, че работодателят му не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт. Недопустимо е жалбоподателят да изправя нередовности на исковата молба, надлежно указани му от първоинстанционния съд в хода на въззивното производство. Дори и да се приеме, че това твърдение е вярно, следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, съответното ТП на НОИ е това, в чийто осигурителен архив са или би трябвало да са съхранявани ведомостите, книгите и документите на работодателя, за които се иска издаване на удостоверението. В случая, това териториално поделение се явява ТП на НОИ гр. София, а не ТП на НОИ гр. Кюстендил, издало представеното с исковата молба удостоверение.

Предвид горното, настоящият състав счита, че не са изпълнени специалните изисквания за редовност на исковата молба, предвидени в чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗУТОССР.

Съгласно практиката на ВКС /решение № 217/03.10.2014 г. по гр.д. № 223/2014 г., III г.о., определение № 277/13.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2052/2018 г., IV г.о., определение № 136/09.04.2020 г. по ч.гр.д. № 484/2020 г., III г.о., удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, представлява особена процесуална предпоставка за предявяване на иска по реда на посочения закон, както и че съгласно чл. 4, ал. 3 от закона, исковата молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му и ако то не бъде представено в 7 дневен срок, исковата молба се връща. Действително, с обжалваното определение е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на претенцията, което е неправилно. Като краен резултат, обаче, предвид и развилото се производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, постановения съдебен акт се явява правилен, тъй като са били налице предпоставките за прекратяването на производството по делото.

Предвид всичко изложено, ШОС приема, че постановявайки определение за прекратяване на производството, Районен съд – Шумен е действал правилно като краен резултат и актът му следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2071/16.07.2025 г. по гр.д. № 856/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което производството по делото, образувано по искова молба, депозирана от П. М. Р. с ЕГН ********** срещу „Национална агенция „Музика““ ЕООД гр.

София и Териториално поделение на НОИ гр. Шумен е прекратено.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1367 гр. Шумен, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500562 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 12957/25.07.2025 г. при ШРС, депозирана от П. М. Р., действащ чрез пълномощника си адв. И. И. от ШАК, против определение № 2071/16.07.2025 г. по гр.д. № 856/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че първоначално считал, че бившият му работодател нямал правоприемник и поради това представил към исковата си молба, с която предявил иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред, удостоверение, изд. от ТП на НОИ. Впоследствие, установил, че правоприемник на работодателя му е „Национална агенция Музика“ ЕООД гр. София. Независимо от това, счита, че представеното от него удостоверение отговаря на изискванията на закона поради обстоятелството, че разплащателните ведомости са иззети по реда на Инструкция № 5/30.06.2005 г.

Предвид изложеното, доказателствено искане. моли съдът да отмени определението, като прави

В законния срок, насрещната страна – „Национална агенция „Музика““ ЕООД не взема становище по депозираната частна жалба.

В законния срок, насрещната страна – ТП на НОИ гр. Шумен заявява, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 856/2025 г. е образувано въз основа на иск, предявен от П. М. Р. срещу Национална агенция „Музика“ гр. София и Териториално поделение на НОИ гр. Шумен. Твърденията в исковата молба са, че през периода от 01.08.1984 г. до 31.01.1989 г. ищецът полагал труд въз основа на трудово правоотношение, изпълнявайки длъжността „артист – оркестрант“ при Дирекция „Музика“ гр. Шумен. Същият не разполагал документи, с които да удостовери трудовия си стаж.

Правоприемник на дирекцията била „Национална агенция „Музика“ гр. София, но след разговор с лица, полагащи труд при същата, се установило, че всички документи били предадени в НОИ и не били налични документи. Р. получил отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ гр. Шумен, тъй като разплащателните ведомости били предадени на ТП на НОИ гр. Кюстендил. Поради това отправил искане по отношение на ответниците да бъде признато за установено, че за периода от 01.08.1984 г. до 31.01.1989 г. работил в Дирекция „Музика“ гр. Шумен на длъжността „артист – оркестрант“ на осемчасов работен ден, като това време му бъде зачетено за трудов стаж.

Първоинстанционният съд провел производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в едномесечния срок отговор депозирал единствено ответникът ТП на НОИ, който възразил срещу допустимостта на претенцията.