Определение № 459 от 28.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. М., 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500301 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във вр. с чл. 396, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от А. Д. А., чрез адвокат Х. С., срещу Определение № 699 от 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2374/2026 г., по описа на Районен съд М., с което е допуснато обезпечение на предявените от П. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата П. Д. е собственик на 1/6 ид.част от подробно описани имоти, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело № 20261630420088/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд М..

В обстоятелствената част на частната жалба жалбоподателката сочи, че определението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се още, че мярката е непропорционална на претендираното от ищеца право, тъй като на практика й забранява да ползва имота и да упражнява правото си на собственост върху останалите 5/6 от процесните имоти. Навеждат се доводи, че не е направена преценка на вероятната основателност на иска, на обезпечителната нужда, както и не е обсъдено действието на влезлите в сила съдебни актове. Сочи също така, че размерът на гаранцията е несъразмерен и немотивиран. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, и обезсилване на допуснатото обезпечение на предявения иск, като евентуално моли, ако се установи, че обезпечителната нужда е налице, то същата да се определи до 1/6 от процесните имоти и при внасяне на гаранция в размер минимум 1300 евро.

Ответната по жалбата страна оспорва същата, като навежда доводи, че обезпечението до размера на 1/6 идеална част от имотите е правилно допуснато от районния съд, при наличието на всички изискуеми от закона 1 предпоставки. Сочи, че съдът е обосновал вероятната основателност на иска и обезпечителната нужда, както и това че обезпечителната мярка е подходяща.

Твърди, че ответницата не е представила доказателства за вредите, които евентуално би претърпяла, което да обоснове извод на съда за вреди поголеми от 300 евро.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 396, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна – ответник в първоинстанционното исково производство и в обезпечителното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК.

Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за частично основателна.

Окръжен съд - М., след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба, обективираща искане за допускане на обезпечение, приложенията към нея, определението на съда, с което се е произнесъл и изложеното в частната жалба, при съобразяване със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разглеждания от Районен съд - М. гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба, подадена от П.

Г. Д., действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. Т., АК М., срещу А. Д. А., с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила Решение № 5/05.01.2024г. по гр. д. № 849/2023г. на Районен съд - М., съдът е уважил предявения от А. Д. А. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на П. Г. Д. и В.П. Г., че А. А. е собственик на ПИ с идентификатор ***.12.260 по КККР на град М. с площ от 446 кв.метра с административен адрес град М., бул. Т. *** с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за ниско застрояване, с номер по предходен план 1781, кв. 85, парцел XI, при съседи: ПИ с идентификатори ***.12.1, ***.12.259, ***.12.507, ***.12.256, ***.12.255 и ***.12.261, ведно с построените в имота 1.еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.12.260.1 с площ от 65 кв.метра и 2. постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.12.260.2 с площ от 10 кв. метра.

Посочва, че на 08.05.2026 г. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2-88/2026г. по описа на ДСИ при РС – М. за предаване на владението върху процесните имоти.

Твърди също така, че след постановяване на въззивното решение е придобила 1/6 идеална част от посочените по-горе имоти чрез дарение.

2

В петитума на исковата молба се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от имотите, придобити след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и не обхванати от силата на пресъдено нещо по така постановеното решение.

В исковата молба е направено особено искане за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка, изразяваща се в спиране на изпълнително дело № 20261630420088/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд М. до размера на правата или до 1/6 идеална част от имотите. Искането е мотивирано с обстоятелството, че при недопускане на това обезпечение, ищцата ще бъде изцяло отстранена от имота, а същата няма друго жилище, ще се избегне повторно водене на допълнителни дела за обратно предаване на владението върху съответните идеални части от тях.

С обжалвания съдебен акт Определение № 699 от 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2374/2026 г., Районен съд - М. е допуснал обезпечение на предявените от П. Д. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата П. Д. е собственик на 1/6 ид.част от подробно описани имоти, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело № 20261630420088/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд М..

Обжалваното определение е частично недопустимо. Видно от съдържанието на молбата на ищеца за обезпечаване на иска му, със същата действително е поискано налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело № 20261630420088/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд М., но до размер на правата й - 1/6 идеална част от посочените в исковата молба имоти. По отношение на останалите идеални части от имотите такова искане не е формулирано, поради което в тази му част определението, както и издадената въз основа на него обезпечителна заповед, в съответната й част, следва да бъдат обезсилени.

В останалата му част определението е правилно. При произнасяне по искане за обезпечение, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда (ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение), както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда, т. е. да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица.

В чл. 397, ал. 1 от ГПК са посочени видовете обезпечителни мерки, като освен налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху движими вещи са посочени и други определени от съда подходящи обезпечителни мерки. В случая поисканата от ищцата-молител обезпечителна мярка по чл.

397, ал. 1, т. 3 от ГПК е спиране на изпълнително дело.

3

Основателността на молбата по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявен иск е обусловена от наличието на следните нормативно установени в чл. 391 ГПК кумулативни предпоставки, а именно: предявеният иск да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда, както и посочената обезпечителна мярка да е подходяща (адекватна на нуждата от обезпечаване).

В настоящия случай Районен съд - М. е сезиран с установителен иск за собственост, който е допустим. Що се отнася до следващата предпоставка за допускане на поисканото обезпечение – вероятна основателност на исковете, настоящият съдебен състав намира, че доколкото са представени с исковата молба писмени доказателства - нотариални актове за дарение, то същите са вероятно основателни. На този етап от производството, относно вероятната основателност следва да се има предвид, че в производството по обезпечение не е необходимо провеждането на пълно и главно доказване. Съобразно целите на обезпечителното производство, за да се приеме, че искът е подкрепен с доказателства е достатъчно да са представени такива относно основните обстоятелства, от които ищецът извежда спорното право, без да е необходимо те да се отнасят към всички елементи на съответния фактически състав. Изискването за пълно доказване на правопораждащия фактически състав касае само исковото производство по разглеждане и решаване спора по същество, но не и обезпечителното, в което изискваната от закона степен на доказване е по-ниска. От представените по делото писмени доказателства и заявени доказателствени искания могат да се направят изводи за вероятното съществуване на твърдените отношения.

С оглед твърденията в исковата молба, относно процесните недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението по изп. дело № 20261630420088/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд М., съставът на Окръжен съд М. намира, че за ищеца е налице и обезпечителна нужда.

Продължаването на принудителните изпълнителни действия върху процесните имоти би създало реална опасност от невъзможност или значително затруднение за ищеца да реализира правата си при евентуално решение в негова полза по предявените искове.

По отношение адекватността на допусната обезпечителна мярка настоящият съдебен състав намира, че спиране на принудителното изпълнение, отговаря на съществуващата към настоящия момент обезпечителна нужда и обезпечава в достатъчна степен спорното право.

Поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението е подходяща, съответства на обезпечителната нужда и е допустима от закона (чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК).

Що се отнася до размера на внесената от ищеца парична гаранция, при условията на която е допуснато обезпечението, следва да се отбележи, че същият е определен от съда при съобразяване на изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК и трайната каузална практика на ВКС, обективирана в множество актове (Определение № 180/02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 111/2009 г. на ІV г. о.;

4

Определение № 446/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1832/2015 г. на ІІ т. о.;

Определение № 223/18.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4478/2017 г. на ІІ г. о. и др.), поради което не следва да бъде ревизиран.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 699 от 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2374/2026 г., по описа на Районен съд - М., с което е допуснато обезпечение на предявените от П. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата П. Д. е собственик на 1/6 ид.част от подробно описани имоти, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело № 20261630420088/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд М., над размер на претендираните права - 1/6 идеална част от посочените в исковата молба имоти, както и издадената въз основа на същото определение, обезпечителна заповед в тази й част.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 699 от 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2374/2026 г., по описа на Районен съд М., в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 44 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6677a5c-8a76-457a-817a-467660c70ad0