Решение № 466 от 19.09.2019, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 466 гр.Плевен, 19.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №468 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от В.А.В.

*** против Решение №2153-14-11/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-22/08.03.2019г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-1964#8/25.02.2019г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно по отношение на това, че не е признат за учителски стажът за периода от 01.01.1993г.-01.09.1997г. Счита се, че законовите норми са тълкувани твърде стеснително. Твърди се, че за този период приложение намират нормите на Инструкция №3 за изискванията за заемане на учителска или възпитателска длъжност съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, както и Инструкция №2/29.07.1994г., в която са регламентирани изискванията за учител по спорт в спортните училища. Твърди се, че отговаря на всичките изисквания по тези инструкции – завършено образование; престиране на труд в спортно училище, със съответната норма задължителна преподавателска работа, учебен план, учебни часове и др. Счита се, че с оглед вменените права и задължения по трудовото правоотношение безспорно длъжността, която е заемала и заема е от категорията на педагогическия персонал-преподавател с вид на дейност „учебна“. В заключение се моли за отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане.

От Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.А.Д. ***, която моли жалбата да бъде уважена по съображения изложени в нея.

В допълнение счита, че материалната незаконосъобразност на решението е безспорно установено от всички събрани по делото доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Претендира отмяна на решението и прави искане за присъждане на разноски. Представя писмени бележки с подробно развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.

Моли решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен да бъде потвърдено, като съобразено с представените доказателства и приложимата нормативна уредба. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-11/03.04.2019г. на

Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващата, чрез адв.Д., и е получено от последната на 09.04.2019г. (л.82). Съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 17.04.2019г. и е заведена с рег.№ 1012-14-22#5 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№2113-14-1964/11.10.2018г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен В.А.В. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО. Към заявлението са приложени съответните документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.

С писмо от

18.10.2018г. до Директора на Спортно училище „Георги Бенковски“-Плевен е поискано да бъде издадено УП-3 за периода 01.01.1993г.-11.10.2018г. като се уточни и потвърдят длъжностите, които е заемало лицето, поради това, че по трудова книжка от 01.01.1993г. до 01.09.1997г. В. е на длъжност треньор, а след това е учител. Поискано е издаване и на УП-2 за периода 01.01.1997г.-30.06.1997г., тъй като липсва информация в регистъра на осигурените лица.

Във връзка с горното от СУ „Георги

Бенковски“ –Плевен е издадено Удостоверение обр.УП-3 от 25.10.2018г., в което е отразено, че за периода 01.01.1993г.-11.10.2018г. лицето е заемало длъжността учител-треньор, ст.учител спортна подготовка, като всичко прослужено време е 25год.09мес.11дни и за посочения период е начислявано и внасяно УПФ. Посочено е още, че данните отговарят на разплащателната ведомост, по която са изплащани трудовите възнаграждения.

С писмо от 10.12.2018г. на Началник отдел

„Пенсии“ е поискано от Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен да бъде извършена проверка на положения стаж от В.В. *** във връзка с уточняване на заеманата от лицето длъжност за периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. Посочено е в искането, че по трудова книжка В. е на длъжност „треньор“, а в УП-3 от 25.10.2018г. е посочена длъжност „учител-треньор“ с внасяне на вноски за УПФ.

Иска се отговор дали стажът за посочения период следва да се зачете като учителски, имайки предвид, че длъжността „треньор по вид спорт“ се признава за учителски стаж по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС считано от 23.04.2018г., от която дата е обвързана с внасянето на осигурителни вноски в УПФ.

Изготвен е Констативен протокол

№КП-5-14-00517412/28.01.2019г. от инспектор по осигуряването, видно от който е, че при извършена проверка по разходите на ДОО на СУ „Г.Бенковски“ –Плевен за периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. е установено, че В. има диплома за завършено висше образование от 25.06.1984г., издадена от ВИФ и с решение на Държавна изпитна комисия от 25.06.1984г. и се признава квалификация „Учител по физическо възпитание. Треньор по лека атлетика.“; че в СУ „физическо възпитание“ като учебен предмет няма и не са назначавани учители по същия учебен предмет; както и че считано от 01.01.1993г. лицето е назначена в училището на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“. Отразено е, че за периода на В. е изплащано трудово възнаграждение по разплащателни ведомости, в които не е посочена заеманата от лицето длъжност. Отразено е още, че съгласно служебна бележка от 07.01.2019г., до 01.01.1993г. В. е била „треньор“ в ДФС „Спартак“-Плевен с вид дейност „спорт“, а от 01.01.1993г. е назначена на работа като „треньор“ в СУ с вид дейност „учебна“. В заключение е посочено, че В. за периода работи като треньор-специалист с учителски функции, като влиза в учебни часове, има хорариум от часове, поставя текущи, срочни и годишни оценки и има групи в съответните класове по учебна програма, спусната от МОН и от ММС.

Във връзка с горното, от Директор на

Дирекция „Пенсии“ при НОИ е поискано становище следва ли стажът на длъжността „треньор“ за посочения период да бъде зачетен като учителски, имайки предвид, че длъжността „треньор по вид спорт“ се признава като такъв по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС, считано от 23.04.2018г. Такова е дадено с писмо от 12.02.2019г., в което е направен извод, че осигурителният стаж на В. за периода не може да се зачете за учителски, тъй като длъжността „треньор по вид спорт“ е включена в Списъка на длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС и се признава за осигурителен стаж, считано от 23.04.2018г.

С Разпореждане №2113-14-1964#8/25.02.2019г. на Ръководител ПО (л.43) на В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО с мотиви, че за проверяваният период от 01.01.1993г.-01.09.1997г. лицето е назначено на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“, а длъжността „треньор по вид спорт“ фигурира в списъка на длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС, считано от 23.04.2018г., от която дата е обвързана с внасянето на осигурителни вноски в УПФ и се признава за учителски осигурителен стаж. Разпореждането е получено от В. на 26.02.2019г. (л.44).

В едномесечния срок за оспорване на разпореждането е подадена жалба от В. (л.46), в която се изразява несъгласие с изводите на контролния орган. Към жалбата са приложени множество доказателства.

С Решение №2153-14-11/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране-11.10.2018г. В. има навършената възраст 58год. 02мес. 14дни и общо зачетен осигурителен стаж 35год.02мес.06дни, от които учителски стаж 22год.02мес.16дни, поради което лицето отговаря на изискването за навършена възраст по чл.69в от КСО, но не отговаря на изискването за изискуем учителски стаж от 25год и 8месеца, за да бъде отпусната лична пенсия по чл.69в от КСО.

Позовал се е на нормата на чл.19 ал.2 от НПОС. Посочил е, че длъжността „треньор по вид спорт“ фигурира в списъка на длъжностите по чл.19 ал.2 от НПОС, но считано от 23.04.2018г., а в конкретния случай от наличните писмени документи е видно, че за периода 01.01.1993г.-01.09.1997г. лицето е назначено на работа на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“, а стажът на тази длъжност се признава за учителски считано от 23.04.2018г., поради което към момента на полага не труда като „треньор“ 1993-1997г. стажът не следва да се признава за учителски.

За изясняване фактите по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно последното, към датата на подаване на заявлението – 11.10.2018г. В. е навършила възраст 58год. 02мес.

14дни. Вещото лице сочи, че В. има диплома за завършено висше образование, издадена от ВИФ, с призната квалификация „Учител по физическо възпитание, Треньор по лека атлетика“. Сочи още, че в СУ „физическо възпитание“ като учебен предмет няма и не са назначавани учители по същия учебен предмет. Посочено е, че считано от 01.01.1993г. В. е назначена в СУ „Г.Бенковски“ гр.Плевен на длъжност „треньор“, „треньор по лека атлетика“ с вид дейност „учебна“, като е получавала трудово възнаграждение по разплащателни ведомости, в които не е отразена изпълняваната длъжност. Вещото лице сочи още, че за периода на проверката 01.01.1993г.-01.09.1997г. В. работи като „треньор – специалист с учебни функции“, като влиза в учебни часове, има хорариум от часове, поставя текущи, срочни и годишни оценки и има групи в съответните класове от учебна програма, спусната от МОН и ММС. Според заключението, относими за преценка на трудовия и осигурителния стаж за конкретния период са Закона за пенсиите (отм.) и Правилника за неговото прилагане (отм.) и по точно чл.41 ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗП. Вещото лице сочи, че идентични условия на тези по чл.41 от ППЗП са регламентирани в чл.19 ал.1 и ал.2 от НПОС, действащ към момента. Позовавайки се и на Инструкция №3 от 1993г. за изискванията за заемане на учителска или възпитателска длъжност, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и Инструкция №2 от 1994г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и на доказателствата по делото, вещото лице е направило извод, че В. отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, а според извършваната от нея дейност е направен извод, че е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска работа.

Вещото лице сочи, че за В. са начислявани вноски от СУ за УПФ, както и че общият осигурителен стаж на лицето към датата на подаване на заявлението е 35год. 02мес.19дни.