Решение № 260605 от 14.12.2021, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Добрич, 14.12.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: Детелина М.

Разгледа докладваното от Районния съдия гр. дело № 3139 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Със заявление вх.№ 14751 от

14.09.2020г. по описа на ДРС заявителят „Б. Д..”ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу С.Г.М., ЕГН **********. Със заповед № 1029 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 17.09.2020г. ДРС е разпоредил на длъжника да заплати следните суми: 1) 5 915,14 лева (пет хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща част от неизплатена главница по Договор за кредит „.” № ***от 16.10.2015г. (цялата в размер на 7 139,75 лева ), ведно със законната лихва върху размера на уважената част от главницата от датата на подаване на заявлението – 14.09.2020г., до окончателното плащане; 2) 1 780,90 лева (хиляда седемстотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща договорна / възнаградителна лихва за периода 19.10.2016г. до 30.08.2020г. 3) 924,25 лева (деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 20.11.2016г. до 30.08.2020г. 4 ) 129,71 лева (сто двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща такса застраховка. 5) 275 лева (двеста седемдесет и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 02388/2020г. по описа на ДРС.

Искането за присъждане на сумата 1 224,61 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 5 915,14 лева до претендираните 7 139,75 лева; сумата 19,83 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 31.08.2020г. до 10.09.2020г., както и сумата от 60 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, е отхвърлено. В отхвърлителната част разпореждането не е обжалвано.

С молба вх.№ 15086 от

09.10.2020г. пълномощникът на заявителя е поискал съдът да се произнесе по отношение на отхвърлената част по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в случай, когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай искът е осъдителен – чл. 415, ал. 3, предл. второ от ГПК.

С определение № 2098 от

12.10.2020 г. по ч. гр. Дело № 2388/2020 г. Добричкият районен съд е указал на „***, със седалище и адрес на управление гр.. район „***, ул.”***” № *, ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., че може да предяви осъдителен иск относно вземането си срещу С.Г.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, за следните суми: 1 224,61 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 5 915,14 лева до претендираните 7 139,75 лева; 19,83 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 31.08.2020 г. до 10.09.2020 г.; 60 лева, представляваща разходи при изискуем кредит.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 3139/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за осъждане на длъжника да заплати посочената по-горе сума от 1 224,61 лв.

Установено е по делото, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.

Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.10.2015 г. между „***“ АД

/чийто правоприемник е „***/, от една страна като кредитор, и С.Г.М., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „**” № ***от 16.10.2015г.

По силата на този договор ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 8 000 лв., за срок от 84 месеца, считано от усвояването на сумата, като срока на договора е до 19.10.2022 лв. Страните са уговорили кредитът да се погасява с месечни вноски на 19-то число, с размер на погасителните вноски 128,59 лв., съгласно погасителен план към договора. За целия срок на договора лихвения процент е фиксиран в размер на 8,35% на година.

Със заповед № 1029/17.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2388/2020 г.

Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ С.Г.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „*** със седалище и адрес на управление гр.С., район „**”, ул.”***” № **, ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., следните суми: 1) 5 915,14 лева (пет хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща част от неизплатена главница по Договор за кредит „***” № ** от 16.10.2015г. (цялата в размер на 7 139,75 лева), ведно със законната лихва върху размера на уважената част от главницата от датата на подаване на заявлението – 14.09.2020г., до окончателното плащане; 2) 1 780,90 лева (хиляда седемстотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода 19.10.2016г. до 30.08.2020г. 3) 924,25 лева (деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 20.11.2016г. до 30.08.2020г. 4) 129,71 лева (сто двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща такса застраховка. 5) 2 7 5 лева (двеста седемдесет и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 02388/2020г. по описа на ДРС.

Със същата заповед ДРС е отхвърлил искането за присъждане на: сумата 1 224,61 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 5 915,14 лева до претендираните 7 139,75 лева; сумата 19,83 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 31.08.2020г. до 10.09.2020г., както и сумата от 60 лева, представляваща разходи при изискуем кредит.

По искане на ищеца, с оглед установяване фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която С.И. дава следното заключение:

1.

Сумата от 8 000 лв. по договора за кредит от 16.10.2015 г. от кредитополучателя С.Г.М. е усвоена на 19.10.2015 г., по разплащателна сметка BG****, с операция № ****** 2. Последното плащане по кредита е направено на

15.11.2016 г., когато са внесени 158,20 лв. Забавата от страна на длъжника за периода от 15.11.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.11.2020 г. е 1 459 дни. Размерът на просрочените суми към датата на подаване на исковата е 6 152,79 лв., от вноска № 13 с падеж 19.11.2016 г. до вноска № 60 с падеж 19.10.2020 г. както следва:

· неплатена главница – 4 324,05 лв.

· неплатена договорна лихва – 1 704,69 лв.

· неплатени суми за застраховка – 124,05 лв./от вноска № 14 до вноска № 60 3.

За размера на дължимата неплатена главница/падежирани вноски и предсрочно изискуем остатък/ към различните дати да се чете т.3 на констативната част. Предвид присъдената главница със заповед № 1029 на РС Добрич, в размер на 5 915,14 лв., остава сума в размер на 1 224,61 лв., която е предмет на настоящата искова молба на ищеца до размера на общо дължимата неплатена главница 7 139,75 лв.

От събраните по делото доказателства се налагат следните фактически и правни изводи:

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.

10, ал. 1 от&nbsp ЗПК.

Договорът, при който заемодателят предава в собственост пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума, представлява заем за потребление. Този договор е неформален и реален, тъй като за неговата действителност не е необходима специална форма и същият се счита сключен в момента на предаване на сумата.

В настоящият случай по делото е доказано, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което „***“ АД /чийто правоприемник е „**** ЕАД/, е предоставил в заем на С.Г.М. сумата от 8 000 лв. Кредитополучателят по този договор е поел задължението да върне заетата сума в срок до 19.10.2022 г., ведно с начислената договорна /възнаградителна/ лихва в размера и в сроковете, уговорени между страните.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, ответницата, в качеството й на заемател, следва да установи факта, че е изпълнила задължението си за периода на действие на договора за заем. Като не е сторила това, съдът е длъжен да приеме, че такова не се е осъществило.

Според изложените в исковата молба твърдения ищецът претендира предсрочна изискуемост на главница, включваща падежирани вноски и обявена за предсрочно изискуема в размер на 1 224,61 лв. В производството по осъдителния иск преценката дали са настъпили условията за предсрочна изискуемост на дълга е към датата на предявяване на иска. В случая, съобразно заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, последното плащане по процесния договор от страна на кредитополучателите е от 15.11.2016 г. Според в.л. просрочените вноски, които са дължими, с настъпил падеж по погасителния план, и са неплатени към датата на изготвяне на счетоводната експертиза – 04.10.2021 г. е общо 7 139,75 лв., от която:

·

5 668,96 лв. – падежирани вноски от вноска № 13/19.11.2016 г. до вноска № 72/19.10.2021 г. и

·

1 470,79 лв. – предсрочно обявен остатък от вноска № 73/19.11.2021 г. до вноска № 83/19.10.2022 г. – 1 470,79 лв.

Предвид пресъдената в заповедното производство по чл. 417 от ГПК от ДРС вземане в полза на ищеца в общ размер от 5 915,14 лв., дължими остават процесните 1 224,61 лв.

Вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предвид изложеното и съобразно фактите, установени от вещото лице, на неплатени вноски с настъпил падеж преди датата на подаване на исковата молба, респ. преди обявената предсрочна изискуемост на целия кредит, мотивират извода, че предявеният осъдителен иск за сумата от 1 224,61 лв., представляваща неплатена главница по договора, е основателен и доказан.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, съответно на уважената част от исковете и съобразно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно в размер на 305,51 лв. /триста и пет лева и петдесет и една стотинки/.

С оглед гореизложеното,

Добричкият районен съд

Р

Е Ш И:

ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА *** със седалище и адрес на управление гр.С., район „**”, ул.”***” № *, ЕИК по БУЛСТАТ *** представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., следните суми: 1) 1 224,61 лв. /хиляда двеста двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща част от неизплатена главница по Договор за кредит „***” № *** от 16.10.2015г., включваща падежирани вноски, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2020г., до окончателното плащане; 2) 305,51 лв. /триста и пет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

Разпечатката съдържа 55 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6656f8c-a981-4ca9-b490-c1ffdfe25008