Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260304 от 04.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 619/2019
Вид
Решение № 260304
Подписан
04.07.2021
В сила
30.05.2023
Състав
МАРИЕТА БЛАГОЕВА БЕДРОСЯН

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е № 260304 гр. Пловдив, 04.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРУДИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 619 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът А.М.С., ЕГН **********,***, *** чрез пълномощника си адв. Н.Д. със съд. адрес:***, ***е предявил срещу ответника „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., причинени вследствие смъртта при ПТП на 27.03.2019 г. на неговия баща М.С.С., ЕГН **********.

Твърди, че на 27.03.2019 г. около 21,00 часа на източно обходния път II-56 край ***, настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ** **** **, управляван от водача А.О., и лек автомобил „Сеат“ с рег.№ * **** **, управляван от водача М.Е.С.., в който като пътник на предната седалка пътувал наследодателят на ищеца – неговия баща М.С.. В резултат на движението на лекия автомобил „БМВ“ с несъобразена скорост от 109 км./час, същият навлязъл в насрещното платно за движение и ударил челно насрещно движещия се лек автомобил „Сеат“, като пътниците в последния, в т.ч. и бащата на ищеца, починали на място.

По случая е образувано ДП № 35/2019 г. на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 11758/2019 г. на РП – Пловдив.

За лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ **

**** **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със срок на валидност 13.09.2018 г. – 12.09.2019 г.

Ищецът А. бил в изключително близки отношения със своя баща М., с когото имали силна емоционална връзка и в когото намирал приятел, съветник, както и материална и морална опора в живота. М.С. бил изключително деен и жизнен, отзивчив, инициативен, помагал на близките си, грижил се за сина си и го подкрепял във всичко. Затова нелепата му смърт причинила на ищеца интензивни душевни болки и страдания – посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност; отчуждение и затваряне в себе си.

На 02.04.2019 г. ищецът депозирал претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди пред застрахователното дружество, като е образувана щета № ****-***-****-****, но и до момента не е получил обезщетение.

Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач А.О. лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ** **** **, МПС, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на неговия баща М.С., вследствие на ПТП на 27.03.2019 г., в размер на 200 000 лв., както и на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното плащане.

Моли в полза на пълномощника му - адв. Н.Д., да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД - София, ул. Света София 7, ет.

5, ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***чрез адв. И.И., е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва всички твърдения, направени в ИМ, както и наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Оспорва твърденията за изключителна вина от страна на водача А.О., както и механизма на самото ПТП. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия М.С., тъй като той се е движил с превишена скорост и с включени дълги светлини в населено място, като по този начин е заслепил другите участници в движението.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.С., тъй като той е пътувал без поставен предпазен колан и доброволно се е качил в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние.

Оспорва претендираното обезщетение като недоказано, завишено по размер и противоречащо на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането.

Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен или евентуално да се уважи до размер от 90 000 лв., ведно с присъждане на разноски, съгласно с представения списък по чл. 80 от ГПК.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ищецът е подал Допълнителна ИМ, в която заявява, че възраженията на ответника са неоснователни, необосновани и недоказани, като излага съображения за това. Моли да се приеме за безспорно наличието на валидна застрахователна полица към датата на ПТП, поддържа всички доказателствени искания и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа всички аргументи и възражения, направени в отговора.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. Присъда № 12/10.02.2020 г. по н.о.х.д.№ 2314/2019 г. на ОС – Пловдив, както и от заключението на приетата комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.

В.Г.С. и д-р М.К.Б. – съдебен лекар в УМБАЛ „***“ ЕАД - *, което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че с влязла в сила на 23.06.2020 г. присъда по н.о.х.д.№ 2314/2019 г., ПОС, А.Х.О., ЕГН **********, е признат за виновен, в това, че на 27.03.2019 г. на път II-56, км. 94 + 150 м, в ***, при управление на лек автомобил „БМВ“, рег.№ ** **** **, движейки се в посока юг – север със скорост от 109 км./час, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от 1 лице, а именно на: М.С.М., ЕГН **********;

М.Е.С.., С.М.С. и С.С.С., поради което на основание чл. 343, ал. 3, б. „б", вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е наложено съответно наказание.

Според комплексната

СМАТЕ, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП:

Водачът А.Х.О. управлявал лек автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” по платното за движение на източно обходен път на гр. * в посока от юг на север. По същото време водачът М.Е.С.. управлявал лек автомобил „Сеат Толедо” по платното за движение на същия път в посока от север на юг срещу лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д”. При преминаване през ляв завой на пътя водачът на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” навлязъл в лявата пътна лента на платното и така настъпил неизбежен удар в предната лява част на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” и в предната лява част на лекия автомобил „Сеат Толедо”, като след удара и двете МПС са се установили на местата и в положенията, отразени в Протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ 330 Д” в момента на удара е била около 109 km/h, а скоростта на движение на лекия автомобил „Сеат Толедо” в момента на удара е била около 57 km/h, като е възможно е единият или и двамата водачи да са намалили скоростта си преди удара. Изследваното ПТП е настъпило на 27.03.2019 г. около 2100 часа между лекия автомобил „БМВ 330 Д”, управляван от водача А.О., по платното за движение на път II-56

(извън населено място) и лекия автомобил „Сеат Толедо”, управляван от водача М.Е.С.. ПТП е настъпило на равен участък от пътя в зоната на завой при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. Върху платното за движение в мястото на произшествието има оставени следи.

В Протокола за оглед на ПТП от 29.03.2019 г. в зоната на местопроизшествието се описват пътни знаци: В24, А15 и Т14, т.е. нормативно определената скорост следва да е при движение за извън населено място – максимум 90 km/h и /или съобразена с конкретната пътноклиматична обстановка.

Причина за настъпилото

ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” - А.Х.О., е навлязъл в лявата пътна лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел лекият автомобил „Сеат Толедо”.

Изследваната хипотеза, при която според твърденията на свид. А.О. - водач на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д“, че светлините на насрещното МПС – лек автомобил „Сеат Толедо“ са го заслепили, не отговаря на обективните данни по делото. При дистанция по-малка от 150 м между автомобилите е било възможно да настъпи заслепяване на водача на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д“ – А.О., от дългите светлини на лекия автомобил „Сеат Толедо“, но такъв механизъм съществено противоречи на скорости и дистанции посочени от самия него.

По време на произшествието в лекия автомобил „БМВ ЗЗ0Д” е пътувал водачът му и един пътник, а в лекия атомобил „Сеат Толедо” е пътувал водачът му и 3-ма пътници. В резултат на произшествието са починали М.Е.С.., М.С.М., ЕГН **********, С.М.С. и С.С.С.. От аутопсията на трупа на М.С.С., ЕГН **********, са установени следните травматични увреждания:

- тежка гръдна травма - разкъсвания на сърцето и перикардната торбичка, излив на кръв в лявата гръдна половина и счупвания на 4-то и 5-то ребра вдясно;

- ЧМТ - кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупвания на носни кости и на долната челюст;

- коремна травма - разкъсване на слезката и наличие на кръв в коремната кухина;

- бледи, слабоизразени послесмъртни петна, бледи вътрешни органи;

- разкъсно- контузии рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа.

Причината за смъртта на М.С.С., ЕГН **********, е тежката гръдна травма, свързана с разкъсвания на сърцето и перикарда, с излив на кръв в лявата гръдна половина, което от своя страна е довело до остра вътрешна кръвозагуба. Описаните травматични увреждания по трупа са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и е напълно възможно да са получени при станалото на 27.03.2019 г. ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП, причинените травматични увреждания и причината за смъртта на пострадалия М.С..

При ПТП на 27.03.2019 г. същият е бил пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Сеат Толедо“.

След анализ на материалите по делото се установовява, че М.С. към момент на ПТП не е бил с правилно поставен предпазен колан. Травматичното увреждане, довело до смъртта му, е причинено от удар и/или притискане със или върху твърд тъп предмет и е настъпило в резултат на удар на арматурното табло в предната част на гръдния кош. Ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, то тялото му не би достигнало до предното арматурно табло и не би настъпил тежкият удар между арматурното табло и предната гръдна половина.

Правилно поставеният предпазен колан би предотвратил в голяма степен тежките травматични увреждания, причинени на М.С., но предвид високо енергийния удар между двете МПС не може да се даде еднозначен и категоричен отговор дали, ако е бил с правилно поставен предпазен колан, той би останал жив след настъпване на ПТП.

В материалите по делото не се откриват данни водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо“ по време на процесното ПТП да е шофирал след употреба на алкохол. Няма спор, а и от представените от ответника писмени доказателства на л. 259 и 260 се установява, че за управлявания от виновния водач А.Х.О. лек автомобил