Решение № 107 от 06.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. С., 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11/09.01.2022г., постановено по гр.д.№ 949/2022г. по описана С.ски районен съд е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“ - С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 1, представлявана от комисар Ивайло Славчев Стоянов на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на А. Е. К., ЕГН **********, от с. А., общ. Кирково, сумата от 1 832,12 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени 187 часа нощен труд в периода 04.10.2019 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 03.10.2022г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и н а основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 248,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 03.10.2022 г. и разноски по водене на делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 1, представлявана от комисар Ивайло Славчев Стоянов на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - С. сумата от 223,28 лв., от която 123,28 лв. държавна такса и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 408/18.01.2023г. от Регионална дирекция „Гранична полиция“-С., представлявана от комисар Ивайло Славчев 1

Стоянов чрез пълномощника му юрисконсулт Мила Христова с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснован. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че е налице празнота в специалния закон-ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, поради което субсидиарно е приложил общото трудово законодателство и в частност - чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудови правоотношения. Твърди се, че неправилно е тълкуван чл.46,ал.2 от ЗНА, поради което неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със статута на ищеца по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и приложимите спрямо него норми.

Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 във връзка е ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №81213-776/29.07.2016г.(обн.ДВ, бр.60 от 2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, в чл.З, ал.3 от която е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е се установява, че ищецът е полагал по 8 часа нощен труд. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и според него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа.

Различието на двете правни уредби е пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на специфичните функции на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславя и редица различия по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Това тълкуване е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в Решение от 24.02.2022г.на Съвета на Европейския съюз по дело № С-262/ 2020г., в т.1 от което е прието, че„ Член 8 и член 12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, 2 заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“. Съгласно т.2 от решението „ Чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на таза цел.“ Само за държавните служители в МВР е предвидено, че извън допълнителните възнаграждения им се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Твърди се, че не е налице колизия между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР, тъй като логическото тълкуване на чл.188, ал.2 от ЗМВР обуславя извода, че препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“.

Норми извън посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР. В чл.2, ал.З от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е 8:7 = 1,143. Разпоредба идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд.

Липсата в специалното законодателство на разпоредба съответстваща на чл.9,ал.2 от НСОРЗ не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в KТ и ЗДСл, в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР няма предвидено основание за превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При 3 паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват приложението на общите.Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката е на органа по чл.187, ал.9 от ЗМВР министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е но тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР.

Като е приложил неправилно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да е обосновавал полагането на такъв. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение. Твърди се още, че съдът не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни факти, поради което е постановил неправилно решение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението и в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлени предявените искове.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Е. К., чрез пълномощника му адв.Б., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като от заключението на ССчЕ се установява, че положения от ищеца нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба №81213-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време наредби, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е приложима общата разпоредба на с чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

Основния спорен въпрос между страните е дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143. Чл.187 ал.1 от ЗМВР определя нормативната рамка относно отчитането на положения труд. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР (в редакцията, действаща през процесния период) предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187 т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на Министъра на вътрешните 4 работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период са действали последователно Наредба №81213776/29.07.2016г., Наредба № 8121 з36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 812131174/21.10.2020г. в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. в сила от 01.01.2021г., в които липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1,143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Това не означава, че не следва да се приложи посочената НСОРЗ и такова преизчисление не следва да се извърши.