Решение № 33 от 19.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кюстендил, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500364 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Г. С. с ЕГН **********, чрез особения представител адв. д-р инж. В. Р., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 33, вх. А, ет.

2, кантора 234, насочена против Решение № 600 от 19.06.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2067/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че Д. Г. С. дължи и следва да заплати на “Изи Финанс" ЕООД сумата от 805.62 лева, от които: 700.00 лева главница по договор за кредит от разстояние № 359454 от 27.10.2021 г., 92.40 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. - 25.05.2022 г. и 13.22 лева лихва за забава за периода от 25.05.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума; осъдил е Д. Г. С. да заплати на “Изи Финанс" ЕООД сумата 925 лева представляваща деловодни разноски за исковото производство, както и сумата в размер на 75 лева деловодни разноски направени в хода на заповедното производство; осъдил е “Изи Финанс" ЕООД да заплати по сметка на Районен съд Кюстендил 100 лева допълнително възнаграждение на вещото лице Анна Томова за изготвената съдебно - счетоводна експертиза, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за същата.

1

Въззивникът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изрично поддържа всички посочени в писмения отговор доводи за незаконосъобразност и недействителност на процесния договор за кредит от разстояние, които счита че не са изследвани в пълнота от съда при постановяване на решението си.

Възразява като незаконосъобразен срещу извода на районния съд, който позовавайки се на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние приел, че ищецът правилно и законосъобразно е сключил договор на основание разпоредбите на този закон. Излага становище, че ЗПФУР е общ закон по отношение на специалните нормативни актове, регулиращи дефинираните с разпоредбата на пар. 1 от ДР на ЗПФУР като „финансови“ услуги и по конкретно ЗПК, който счита за приложим към казуса. Твърди, че е налице конкуренция между правните норми на двата нормативни акта, като ЗПК дерогира прилагането на ЗПФУР, независимо от това кой от двата нормативни акта е по-нов/стар.

Подчертава, че по делото липсват доказателства, че кредитът не е потребителски, както и че ответникът е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, респективно твърди, че кредитът е потребителски по смисъла на ЗПК, а с действията си ищецът е заобиколил разпоредбите на този закон, нарушавайки правата и законните интереси на потребителя. С въззивната жалба се възразява и срещу определеното на особения представител възнаграждение в размер 200 лева като значително занижено и необосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото, несъответстващо с Наредба № 1 за МРАВ. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително в частта за определеното възнаграждение за особено представителство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна “Изи Финанс" ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Александър Гюров, с който се изразява становище за недопустимост на депозираната въззивна жалба.

Навеждат се доводи, че особеният представител не е процесуално легитимиран да подава въззивна жалба и да инициира въззивно производство в хипотезата на иск по чл. 415 ГПК.

Твърди се липса на правен интерес от обжалването, като въззиваемата страна счита, че в жалбата липсва валидно волеизявление за наличие на конкретен порок на решението. Излага се становище, че депозирането на въззивната жалба е злоупотреба с право, целящо допълнително възнаграждение за особения представител. По същество се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания.

Твърди се, че ЗПФУР е специалният закон спрямо ЗПК, доколкото той урежда сключването само на кредити от разстояние, като при сключване на процесния договор не са заобиколени разпоредбите на ЗПК. Иска се прекратяване на производството поради липса на правен интерес и злоупотреба с право, респективно оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодните разноски за въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, 2 намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, като мотиви в тази насока са изложени от съда в определението по чл. 267, ал.1 ГПК. Основната функция на назначения от съда особен представител е гарантиране правата и законните интереси на представляваната страна.

Обжалването на съдебен акт, който рефлектира отрицателно в правната сфера на представлявания, безспорно сочи на защита на негово материално право, при което подаването на жалба срещу такъв акт, е процесуално допустимо действие. Излагането на доводи относно размера на възнаграждението на особения представител във въззивната жалба, не налага извод за недопустимост на жалбата, нито сочи за злоупотреба с процесуално право.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Страните по делото са били обвързани от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 359454 от 27.10.2021 г., сключен при условията на ЗПФУР. По силата на договора и посредством уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg, възникнала договорна обвързаност между тях по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Към договора са приложени и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД.

Видно от представено копие от договор за финансови услуги от разстояние № 359454/27.10.2021 г., ведно с погасителен план към него, между страните е уговорено, 3 ответникът да получи в заем сумата от 700 лева, а потребителят се е задължил да върне същата на кредитора при следните условия: срок на кредита: 210 дни; фиксиран годишен лихвен процент 40.15%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11%; обща дължима сума: 792.40 лева при представено обезпечение по чл.3, ал.1 и изплащане на погасителните вноски в срок и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 и изплащане на погасителните вноски в срок –1027.30 лева; годишен процент на разходите по кредита: 48.44%.

Представена е електронна кореспонденция между страните, свързана със сключване на договора от разстояние и превеждане на заемната сума от 700,00 лева по посочена от ответника банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.

От приобщеното нареждане за превод по сметка /лист 55 от първоинстанционното дело/ се установява извършен такъв за сума в размер на 700,00 лева от 28.10.2021 г. с наредител - ищцовото дружество и получател – ответника в настоящото, по сметка с IBAN BG79STSA93000026709461.

С депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД, като трето неучастващо по делото лице, писмо до съда банката е потвърдила, че Д. Г. С. е титуляр на горепосочената сметка.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Стелиян Тодоров. От заключението на експерта се установява, че технически процедурата по кандидатстване за договора за кредит е изпълнена. Ответникът има регистриран профил в информационната система, като в хода на регистрацията е предоставил лични данни. На база попълнените от клиента лични данни се генерирали основните документи. Вещото лице е уточнило, че в системата на дружеството се намира история на статусите, която включва етапите на взаимоотношенията между страните във връзка с договора за заем № 359454. На 27.10.2021 г. на личния профил на клиента са прикачени договора за кредит и общи условия, както и пояснения относно потвърждаване на сключването му. Видно от приложенията към експертизата на потребителя е изпратен имейл, с който е уведомен, че трябва да потвърди сключването на договора, като отвори прикачения линк, въведе кода, който му е изпратен с SMS, в празното поле и да натисне бутон Потвърди. В същия имейл е уведомен за размер на главница, обща сума на връщане, обща сума на връчване при непредставяне на обезпечение, падеж на последна вноска. Вещото лице е проверило и SMS-логове, в които се съдържат всички SMSси, които са изпратени на клиента. Посочило е, че на 27.10.2021 г. на потребителя е изпратен SMS с код за потвърждаване на сключването на договора „4424“. Заключило е, че договор за кредит № 359454 е потвърден на 27.10.2021 г. от IP на потвърждаване 45.67.89.91. Вещото лице установява, че на 28.10.2021 г. на електронната поща посочена от потребителя е изпратено писмо, със съдържание, че му е преведена сума в размер на 700 лева по договора за кредит от разстояние № 359454, на банкова сметка BG79STSA93000026709461, посочени са срок на договора, обща сума за връщане и погасителен план.

От приетата в производството съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 28.10.2021 г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е превело на Д. Г. С. сума в размер на 700 лв., по 4 сметка BG79STSA93000026709461. С писмо до съда банка ДСК е потвърдила, че Д. Г. С. е титуляр на сметката. Вещото лице е уточнило, че в счетоводните записвания по договора се съдържат данни за размер на предоставения заем - 700 лева, договорна лихва в размер на 92,40 лева и лихва за забава в размер на 13,22 лева. Освен това е описало, че за периода от 26.11.2021 г. до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение няма извършени плащания по договора. Изчислило е, че размерът на законната лихва за забава върху главницата за периода от 25.05.2022 г. до 31.07.2022 г. е в размер на 13.22 лева.

По делото е установено, че е настъпил крайният срок на договора – 25.05.2022 г.

Приложено е и ч.гр.д. № 1479/2022 г. на КнРС, по което е издадена Заповед № 712/10.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя, за сумите, предмет на настоящия правен спор. Доколкото връчването на длъжника е при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК / чрез залепване на уведомление/, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок; респективно в срока по чл.