Решение № 158 от 16.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Смолян, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500301 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 197/18.06.2021г., постановено по гр.д.№ 222/2021г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, ул."Пиротска" № 171А, представлявана от Директора Николай Николов да заплати на СТ. М. Г., с ЕГН ********** от гр.Смолян, ул.“Христо Смирненски“ № 6, сумата от 2 150,99 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 01.01.2018г. до 15.02.2021г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сумата от 297,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска15.02.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 15.02.2021г. до окончателното й плащане, както и 400 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВРгр.София, ул."Пиротска" № 171А да заплати по сметка на СмРС държавна такса в размер на 136,04 лева и разноски за експертиза в размер на 120,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4236/08.07.2020г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, представлявана от главен комисар Николай Николов-Директор, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт С.С. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, като не са отчетени 1 последните изменения на ЗМВР за процесния период от 01.01.2018 г. до 15.02.2021 г. С изменението на чл.187,ал.1 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., законодателят ясно и точно е посочил, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Като не е съобразил това изменение за периода от 11.07.2020 г. до 15.02.2021 г., което изобщо не е коментирано съдът е постановил незаконосъобразно решение. Посоченото изменение на чл.187 от ЗМВР е в сила от 11.07.2020 г., като след тази дата коефициентът за превръщане на нощен в дневен труд безспорно е 1. В процесния период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и това са Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.; Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на - работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,обн. в ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г.; Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.; Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР,обн. В ДВ, бр.

107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. В жалбата се твърди още, че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се постигне баланс между правата и задълженията им, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени.В чл.142,ал.4 от КТ е уредена максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време, която може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не по КТ, от което следва, че е неприложим КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи, всяка от които има гарантирани права и различни отговорности и задължения. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е посочено, че статутът на държавните 2 служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. В случаите на препращане към КТ законодателят изрично е посочил съответните разпоредби. С оглед спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР по чл. 142,ал.1,т.1 от ЗМВР са предвидени компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време по чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР, размер на основния платен годишен отпуск по чл.189, ал.1 ЗМВР, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск по чл.234, ал.1 ЗМВР, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение по чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Това не поставя тези служители в понеблагоприятно положение. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението, обн. В ДВ. бр.60 от 07.07.2020 г.,е регламентирана в чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, съгласно който продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение.

Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Положеният труд на 24-часови или 12-часови смени по график е изплатен и не представлява извънреден труд.Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Същият принцип е възприет и след изменението. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.Неоснователно съдът е приел, че е приложима НСОРЗ. Ищецът не доказва, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми. Необоснован е изводът на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд,като не е направена разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР.

Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е за труд положен в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя. Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.

143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно 3 време.“Следователно дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд е коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.В този смисъл е и съдебната практика. В жалбата се сочи, че ССчЕ дава заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск.

Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от СТ. М. Г. .

В съдебно заседание жалбоподателят ГД „ПБЗН“ чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., поддържа жалбата си.

Въззиваемият СТ. М. Г. в представено писмено становище от пълномощника му адв.В.П. оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през процесния период от 01.01.2018г. до 15.02.2021г. ищецът СТ. М. Г. заема длъжността "Командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението"- гр.Смолян към Регионална Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-Смолян при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-МВР и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.