Решение № 387 от 24.08.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Пещера, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20265240100099 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от И. А. А., с която е предявен срещу „Вива Кредит“ АД: за признаване за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем ( Standard 14 plus № 5960668/16.09.2023г.) е нищожен;

Ищецът твърди, че е сключил с „Вива Кредит“ АД договор за паричен заем Standard 14 plus № 5960668/16.09.2023г.), по който е получил заемна сума от 950лв., като заедно с връщането й следвало да заплати, освен договорна лихва - и описаните съответно в разпоредбите на чл.1, ал. 2, 3, и 4 и на чл.5, ал.1 и 2 от договора - такса за експресно разглеждане в размер на 494,78 лв., и неустойка за непредоствено обезпечение в размер на 330 лв. Поддържа се, че конкретните клаузи са неравноправни и нищожни. За тази, уреждаща дължима такса за експресно разглеждане, се сочи, че е в нарушение на императивните разпоредби на чл. 10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, забраняващи уговарянето на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. За неустоечната клауза се твърди да е нищожна поради нарушаване на добрите нрави, с доводи, че: тя е за неизпълнение на задължение, несвързано пряко с претърпени вреди, поради което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; а размерът й е съизмерим с размера на главницата по кредита (повече от 1/3 от него), което води до нееквивалентност на насрещните престации и нарушаване принципите на добросъвестност и справедливост.

Поддържа се, че таксата за експресно разглеждане, както и неустойката всъщност представляват скрито възнаграждение за кредитора, които в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК не са включени при изчислението нито на договорната лихва, нито на годишния процент на разходите по кредита/ГПР/, като по този начин се е стигнало до заобикаляне на закона - чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на сключения между страните 1 договор за паричен заем Standart 14 plus № 5960668/16.09.2023г. Претендират се деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „Вива Кредит“ АД счита иска за недопустим, с аргумента, че с оглед платените вече задължения по конкретния договор - за ищеца липсва правен интерес от само установяване на нищожност. Поддържа се и злоупотреба с право от ищцовата страна, с неясни съображения - че имало предявени и други искове със сходен предмет, свързани с кредитни правоотношения на ищеца, по които се претендирА. деловодни разноски за адвокатски възнаграждения. Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Поддържа се, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита.

Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Изтъква се, че съответната разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено. Прави се позоваване на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорват се твърденията, че договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Поддържа се, че преценката за накърняване добрите нрави по отношение на неустойката следва да се направи при комплексна оценка и отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване; а дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намА. нейният размер. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квА.фикация на претендираните права е: по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5960668/16.09.2023г., по който предвидените съответно в разпоредбите на чл.1, ал. 2, 3, и 4, и на чл.5, ал.1 и 2 от договора 2 такса за експресно разглеждане в размер на 494,78 лв., и неустойка за непредоствено обезпечение в размер на 330 лв. не са включени от кредитора при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.

С доклада на страните е указано и за служебното задължение на съда да следи служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

Приложен по делото е процесния Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5960668-16.09.2023г. Със същия договор ответното дружество е предоставило на И. А. А. заем в размер на 950 лева при размер на двуседмична погасителна вноска от 73.88 лева, срок на договора 44 седмици, годишен лихвен процент 40.32 %, ГПР 50,01 % и общ размер на всички плащания 1625,36 лева.

В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 494,78 лева.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочне от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2/Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, вА.дна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 330 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 88,88 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1955,36 лева.

Начислената в договора такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита е свързана с усвояване на кредита и е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.

3

Неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави. Затова такава също е неоснователно начислена в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. Таксата за тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, би следвало да представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта й да е обусловена от това дА. кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от правилото, посочено в общите условия не е сторено.

В случая в чл. 1, ал. 3 от договора само формално е уговорена такса, като фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща маскирана допълнителна печалба на кредитора. Същата такса е включена изначално в бланков договор. За съда е неясно как кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес за предоставяне на финансови услуги, организиран дружеството, отпускащо кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.

Чрез въпросната клауза се постига още една неправомерна цел, а именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент чл. 8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 от ЗПК. Следователно с подобни клаузи (за такси за експресно разглеждане на документи, за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова) чрез икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит и то поради поведението на кредитора.

В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника. Налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат 4 заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Неустоечната клауза на чл. 4 от договора също е нищожна. За да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за работа по трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчител по друг договор, да няма лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, които следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, вА.дна за срока на договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.