Определение № 436 от 08.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Ловеч, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500216 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „Макроадванс“АД с ЕИК 201127485, представлявано от В.Г.С.,чрез пълномощник Б.Р.,срещу Разпореждане №1197/31.03.2026г.,пост.по ч.гр.д.

№516/2026г.на РС-Тетевен. Обжалва изцяло разпореждането,като счита,че е неправилно и постановено при противоречие с закона. Неоснователно заповедният съд е прекратил производството и не е съобразил подадената от дружеството молба,с която е уточнил посочените в указанието обстоятелства,а именно ,че е изпратено уведомление до длъжника.Развива подробни аргументи за правното значение на уведомяването за извършената цесия и заключава, че е неотносимо към съществуването на задължението на длъжника.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане чрез ЕПЕП на 01.04.2026г., а жалбата е подадена на 07.04.2026г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№516/2026г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 16.03.2026г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№516/2026г. по описа на съда. Заявителят „Макроадванс“АД е предявил вземане срещу Н. Ц. И. от гр.****** за вземане, произтичащо от Договор за стоков кредит с № 615336 от 06.02.2021г.,сключен с „Банка“ДСК“АД, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2828.06лв.,със срок от 48м.

Уговорен е фиксиран лихвен процент от 20.75% и ГПР 22.84%. Предвидена е еднократна застраховка от 599.06лв.Общият размер на кредита е 4186.84лв., от която сума лихвите са 1357.78лв.,съгласно съставения погасителен план. Регламентирани са последиците при 1 неизпълнение.

В заявлението е посочено, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.12.2022г. „Б“ДСК“АД е прехвърлило вземането си към длъжника на цесионера „Макроадванс“АД. Последният е уведомил длъжника. с

Към заявлението са приложени Договор за стоков кредит с №615336 от 06.02.2021г.,Погасителен план,Общи условия,Рамков договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2022г., допълнително споразумение към него от 16.12.2022г., уведомление до Н. Ц.И. по чл.99,ал.3 от ЗЗД,доказателства за пълномощията.

С Разпореждане №1028/19.03.2026г. РС-Тетевен е оставил заявлението без движение,с указания да се уточни кога длъжникът е уведомен за цесията.

В срок с молба заявителят е уточнил,че уведомлението до длъжника е изпратено и прилага обратната разписка,но към подаване на заявлението не е получено.В обратната разписка е отбелязано,че лицето „отсъства“.

С обжалваното Разпореждане №1197/31.03.2026г. РС-Тетевен е приел,че не е отстранена посочената нередовност на заявлението,поради което го е отхвърлил изцяло.Постановен е диспозитив „Отхвърля в цялост заявлението“.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. За да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Съставът намира,че в случая липсват доказателства за легитимацията на заявителя като титуляр на вземането въз основа на цесия с предишния кредитор.

Не е изпълнено указанието за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането към него. В хипотеза на цесия обосноваването на предпоставките, легитимиращи заявителя като кредитор, е част от индивидуализацията на вземането- титуляр, основание и т.н. За да е противопоставимо на длъжника прехвърлянето на вземането, последният следва да е известен за наличието на нов кредитор. Правните последици на цесията за длъжника имат действие от момента, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор.

В случая заявителят твърди,че е изпълнено това условие,както и че уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането не е от значение за настоящето производство.

Съставът не може да се съгласи с тази теза.

Макар уведомяването на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД да не влияе върху действителността на цесията, то е от съществено значение за отговора на въпроса съществува ли вземане на заявителя,който твърди,че е кредитор,към съотв.длъжник, срещу когото е подал 2 заявлението.Заявителят твърди,че е титуляр на вземането, но няма категорични данни длъжникът да е надлежно известен за промяната. Уведомлението е изпратено на посочения в договора адрес,но не е достигнало до лицето. В чл.9 от договора са уговорени фикции за уведомяване на длъжника,с които съставът не може да се съгласи,тъй като без да има данни за променен адрес и неуведомяване на кредитора за това,само по себе си изпращането на обратната разписка не обосновава връчване на заявен в договора адрес. Освен това в договора е посочен и друг начини на уведомяване на длъжника- чрез съобщение на посочен мобилен номер и няма данни кредиторът да е правил опити да връчи съобщението по така уговорения начин.

Затова не може да се приеме,че е налице редовно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането и наличието на нов кредитор.

При изложените съображения съдът не споделя тезата на жалбоподателя за неотносимост на факта на уведомяване на длъжника за цесията.

Обжалваното Разпореждане №1197/31.03.2026г.,пост.по ч.гр.д. №516/2026г. на РСТетевен,следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По искането за връщане на част от внесената държавна такса,съставът намира,че в обжалваното разпореждане съдът е разгледал заявлението по същество и е отхвърлил претенцията поради липса на обосноваване на качеството на кредитор. Заявлението е разгледано и отхвърлено,поради което се дължи такса от 1% върху претендираната сума,а не 7.67евро(15лв.).По изложените съображения няма основания за връщане на суми на жалбоподателя.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1197/31.03.2026г., пост. по ч.гр.д.№ 516/2026г. по описа на РС–Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Макроадванс“АД с ЕИК 201127485, представлявано от В.Г.С.,чрез пълномощник Б.Р., заявление по чл.410 от ГПК срещу Н. Ц. И. с ЕГН **********,от гр.*************** за вземане, произтичащо от Договор за стоков кредит с № 615336/06.02.2021г.,сключен с цедента „Банка „ДСК“АД, прехвърлено на заявителя „Макроадванс“АД с ЕИК 201127485, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3