Решение № 171 от 23.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Силистра, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Т. В. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420102025 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от К. П. К. срещу М. АД, в която се твърди, че на 02.10.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 224758. Отпусната е главница в размер на 2500 лева. Съгласно чл. 10 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема. Общата заплатена сума от заемателя по процесния Договор за потребителски кредит № 224758 е в размер на 4622,38 лева.

Счита Договор за кредит № 224758 от 02.10.2023 г. за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Твърди, че задължението на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от два до три дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция, съответно начисляването на неустойка по кредита представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Твърди, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено, а ако неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл.

19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.

Евентуално, в случай че съдът счете договора за действителен, се твърди, че неустойката по чл. 10 от Договора за кредит е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, 1

Неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и в противоречие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 2122,38 лева над главницата по договора.

Моли съда да постанови решение, с което:

- да установи, че Договор за потребителски кредит № 224758 от 02.10.2023 г., е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК;

- евентуално, в случай че договорът е действителен, да установи, че клаузата на чл. 10, която задължава потребителя да заплаща неустойка за непредоставено обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, поради противоречие с добрите нрави;

- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2122,38 лева, представляваща всичко платено над главницата по договора за кредит, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума;

- Евентуално, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1275,75 лева, представляваща събраната неустойка по договора за кредит, с която ответникът се е обогатил неоснователно, изпълнявайки хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендира направените в производство разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "М." АД признава исковете за основателни.

Твърди, че претендирата чрез предявения осъдителен иск сума, ведно със законна лихва е заплатена в пълен размер по посочената в исковата молба банкова сметка.

Счита, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на исковете, поради разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което в случай че приеме установителния иск за допустим, да го уважи като основателен. Моли да се отхвърли осъдителния иск, 2 поради плащане. Относно разноските, моли същите да бъдат оставени в тежест на ищеца, евентуално - адвокатското възнаграждение да бъде присъдено с оглед правната и фактическа сложност на делото съгласно практиката на СЕС, за един иск.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът К. П. К. е страна по Договор за потребителски кредит № 224758 от 02.10.2023 г., сключен с М. АД.

Договорът за кредит е сключен при следните параметри: размер на кредита 2500 лева, ГПР от 49,65% и ГЛП от 41 % (преференциален ГЛП 36,99%), при срок на кредита от 24 вноски.

Съгласно чл.10 от договора кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора. Неустойката е в размер на 15,75лв. плюс 0,210% за всеки ден забава, в който кредита не е обезпечен.

Общата заплатена сума от заемателя по процесния Договор за потребителски кредит № 224758 е в размер на 4622,38 лева.

Съгласно чл.20 ал.1 от договора вземането по настоящия Договор се обезпечава с ПОРЪЧИТЕЛСТВО за пълния размер на кредита. Съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на настоящия Договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от КРЕДИТОРА. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20 ал. 3 изисквания, като КРЕДИТОРЪТ не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия.

Съгласно ал.3 поръчител може да бъде дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания:

1. физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв;

2. работещо по трудов договор, с най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател;

3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни;

4. да не е страна по договор за кредит сключен с „М.“ АД.

3

След завеждане на делото, от страна на ответника е заплатена претендираната от ищеца сума по осъдителният иск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането, общо в размер на 1100 евро.

С определение в съдебно заседание на 17.03.2026 г. съдът е обявил на страните, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК и че ще се произнесе съобразно признанието.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно, че между страните е сключен Договор за кредит №224758 от 02.10.2023 г., при следните параметри: размер на кредита 2500 лева, ГПР от 49.65% и ГЛП от 41 % (преференциален ГЛП 36,99%), при срок на кредита от 24 вноски.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, който трябва да отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.

Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а именно ответникът признава основателността на предявения срещу него установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така и претенцията на ищеца е подкрепена от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, от които се установява недействителността на договора, поради нарушаване изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК, предвид невключването на дължимата неустойка при изчисляване на посоченият в договора ГПР и неговото надвишаване. С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и без съдът да обсъжда всички изложени в тази насока доводи.

По осъдителният иск, съдът намира, че следва на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да бъдат отчетени освен направеното в хода на производството признание и настъпилите в хода на съдебното производство факти и по-конкретно – извършеното 4 плащане от страна на ответника, което не е спорно. Поради това обстоятелство този иск следва да бъде отхвърлен, но поради постъпилото след завеждане на делото плащане.

Предвид уважаване на главният установителен иск и отхвърляне на главният осъдителен иск, но поради плащане в хода на процеса, няма основание за разглеждане на предявените евентуални искове.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, за които има доказателства по делото. По делото е заплатена държавна такса в размер на 229,32 лева, както и има представени доказателства, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро (в представеният списък с разноски по чл. 80 ГПК се претендират 500 евро), като следва да се съобрази направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника. Ищецът претендира заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 500 евро, което е около предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ако се вземат предвид двата главни предявени иска), която съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС не е обвързваща за съда. Съдът трябва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е висококвалифициран. По делото са е провело едно открито съдебно заседание на което не е присъствал представител на ищеца и претенцията на ищеца е уважена по отношение на установителният иск и отхвърлена по отношение на осъдителният иск, но поради плащане от ответника. Решението е постановено при признание на исковете.

Съдът счита, че на ищеца следва да се уважат разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 280 евро, изчислени за един иск и върху по-голямата сума – размера на кредита от 2500лв., която сума отговаря на фактическата и правна сложност на предявените искове и извършената защита и ангажиране на доказателства.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не е станало повод за образуване на настоящото производство. Предвид признаване на договора за недействителен, както и признанието на иска, ответникът е станал причина за предявяване на искове, както за установяване недействителността на договора, така и за връщане на вече платени суми по него. Поради това не е налице хипотезата на чл.

78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от заплащане на направените от ищеца разноски и същите следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит № 224758 от 02.10.2023 г., сключен между К. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

Силистра, ул. „Серес“ № 9, ет. 3, ап. 5 и М. АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап.14, с ЕИК ******, представлявано от В. Г. С., е нищожен поради противоречие със закона.