Решение № 112 от 18.09.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Луковит, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20244320100010 по описа за 2024 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. [заличен адрес по GDPR] чрез юрисконсулт Ф.И. е предявил срещу ответниците Е. Т. В., ЕГН ********** с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], Л. Т. В., ЕГН ********** с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR] и В. Т. В., ЕГН ********** с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR] обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност сума в общ размер на 10308.14 лева, от които 8687.17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за период от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 1562.07 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода месец октомври 2020 г. до месец април 2022 г. в размер на 48.07 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите; 10.83 лева - мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г., при следните квоти: Е. Т. В. – 1/3, Л. Т. В. – 1/3 и В. Т. В. – 1/3.

Излагат се твърдения, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за абонатен №****, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия. Облигационното правоотношение е възникнало по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил през процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. топлинна енергия в топлоснабден имот с абонатен № ****, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава. Ето защо претендира от ответниците по 1/3 от дължимите суми.

Претендира и направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. Т.

В., Л. Т. В. и В. Т. В., чрез упълномощен процесуален представител адв. Х. Б., в който се оспорват изцяло обективно съединените искове.

Възразява, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на покойните родители на ответниците Т. Л.ов В. и Ц.С. В.а, както и че наследодателят Т. Л.ов В. е отговарял за натрупаните задължения за изразходвана топлинна енергия в процесния период. Твърди се, че ответниците не са съсобственици на процесния имот, не са живеели в недвижимия имот през периода за който се претендира изразходвана топлинна енергия от ищеца, както и че нищо не ги свързва с въпросния имот.

С отговора на исковата молба е представено и Решение № **** г. по гражданско дело № 17884/ 2018г. по описа на Районен съд - София, видно от което по цитираното дело също са липсвали доказателства Т. Л.ов В. да е бил собственик някога на горепосочения недвижим имот, поради което исковата претенция на „Т.С.“ ЕАД е била отхвърлена.

Твърди се, че липсват доказателства, от които да е видно, че Т. Л.ов В. е бил собственик на горепосочения недвижим имот, както и липсват доказателства, от които да се установява, че има сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия със страна Т.

Л.ов В.. Липсват и доказателства, от които да се установява, че Т. Л.ов В. е подавал молба декларация до ищеца за откриване на партида за битови нужди от негово име относно същия имот. В следствие на което, нито Т. Л.ов В. и Ц.С. В.а, нито техните наследници В. Т. В., Е.

Т. В. и Л. Т. В., следва да отговарят за задълженията натрупани за изразходвана топлинна енергия през периода, за който се претендира в исковата молба от ищеца. Възразява се за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, находящ се в [заличен адрес по GDPR], обема на реално доставената в имота топлинна енергия, както и нейната стойност.

Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства по гр. д. № 60050/ 2021 г. по описа на СРС, където първоначално е подадена исковата молба, че ответниците Е. Т. В., Л. Т. В. и В. Т. В. са наследници – синове на Т. Л.ов В., ЕГН **********, починал на 09.03.2021 г. и на Ц.С. В.а, ЕГН **********, починала на 05.12.2021 г. – което се установява от приложените заверени копия на справки от НБДН и удостоверение за наследници изх. № **** изд. от Столична община, р-н Искър/.

Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства и съдебнотехническата експертиза, че процесният имот е топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е присъединена към топлопреносната мрежа, че в същата ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди.

По делото се допусна и изготви техническа експертиза. На поставените въпроси вещото лице е дало заключение, че общо отчетената енергия от общия топломер в абонатната станция за периода 2020 г.-2021 г. е 185,571 MWh. За същия период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване по отчета на ФДР е 81,610 MWh, топлинната енергия за сградна инсталация в 50,814 MWh, топлинната енергия за отопление имоти е 53,148 MWh. Общо отчетената енергия от общия топломер в абонатната станция за периода 2021 г.-2022 г. е 72,490 MWh. За същия период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване по отчета на ФДР е 72,490 MWh, топлинната енергия за сградна инсталация е 56,550 MWh, топлинната енергия за отопление имоти е 61,313 MWh. Посочена е и общо отчетената енергия от общия топломер в абонатната станция за периода 2020 г. – 2022 г. – 375,924 MWh. За процесния период фирма за дялово разпределение е „Д.“ ЕООД и като такава получава данните за постъпилата енергия за определения период от време и я 2 разпределя между отделните имоти в сграда етажна собственост по определените в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. правила.

По делото се допусна и изготви счетоводна експертиза, като вещото лице е категорично, че за процесния имот няма извършено плащане, което да е отразено по партидата на аб. № **** за процесния имот.

Спорно по делото е обстоятелството, дали ответниците са били в облигационно правоотношение с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия през процесния период, респ. дали същите са пасивно легитимни да отговаря за задълженията за топлинна енергия в процесния недвижим имот през процесния период, доколкото именно те са страна по материалното правоотношение, от което ищецът извежда претенциите си. Ответниците биха могли да отговарят за задълженията на наследодателя си по силата на наследственото правоприемство, но едва след като се установи наличието на процесните парични задължения на техния наследодател.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по ТД № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага извода, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че през исковия период ответниците са били собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

Съдът приема, че за установяване на това обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. Съображенията затова са следните:

По делото не е представен документ за собственост или друг документ, от който да може да се направи категоричен извод, че именно ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот през процесния период.

Представен е Договор за замяна на държавен недвижим имот с имот собственост на граждани от 30.12.1986 г. /л.119/, по силата на който трети лица – Н.В.Д. и Д.К.Д. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот.

Съгласно предоставената справка от Служба по вписванията - Луковит /л. 28-37/ по партидата на ответниците Е. Т. В., Л. Т. В. и В. Т. В., както на починалите им наследодатели Т. Л.ов В. и Ц.С. В.а, няма данни за собственост на процесния недвижим имот.

В същия смисъл е и предоставената справка от Агенция по вписвания - София /л.

38/, видно от която, в кадастралната система за кадастър и имотен регистър не се установява партида с вписвания, отбелязвания или заличавания на имота.

Съгласно предоставената информация от Столична община, Район „Искър“ /л.42/ относно адресно регистрирани лица в имот находящ се в [заличен адрес по GDPR], към 3 настоящия момент не се откриват такива. Единственото открито лице на този адрес – Т.В.Я. е с данни, че е починала на 09.06.2012 г. Съпругът на същата е с регистрация на процесния имот, в периода от 29.12.2004 г. до 14.04.2021 г., а дъщеря й Е.Я.Я., в периода 15.08.2005 г. до 13.01.2020 г.

От писмо ДИС24-ТД26-43-(1) от 13.05.2024 г. на Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Общински приходи - Искър“ /л. 73/ се установява, че няма данни за подавана към отдел „Общински приходи – Искър“ декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за процесния имот находящ се в [заличен адрес по GDPR].

От писмо № РИС24-ТД26-395-(1) на зам. Кмет на Район Искър /л.84/ относно издаване на заверен препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот находящ се в [заличен адрес по GDPR] се установява, че същият не се съхранява в архива на СО – район „Искър“.

С исковата молба ищецът е представил Протокол от 08.08.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици /л.15-17/, на което е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и списък – приложение към протокола, в който срещу апартамент № 96 фигурира името на Т. Л.ов В. /починалият баща на тримата ответници/. От тези доказателства, обаче, не може да се установи пълно и главно обстоятелството, че между наследодателя на ответниците и ищеца е възникнало облигационно правоотношение, доколкото не може да се установи наличието на вещни права върху имота, а и същите са от период предхождащ исковия, с почти двадесет години.