Определение № 771 от 05.08.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 633/2025
- Вид
- Определение № 771
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 771 гр. ХАСКОВО, 05.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500633 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 248, ал.
3 от ГПК.
С определение № 698/29.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 1716/2024 г., Районен съд – Димитровград е оставил без уважение направеното с молба вх. № 3390/15.4.2025г. от адвокат П. С. П. - САК процесуален представител на ищцата Т. Т., ЕГН **********, искане за поправяне на явна фактическа грешна и/или изменение на Решение № 109 от 14.04.2025 г., постановено по ГД 1716/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград в частта за разноските.
Недоволен от постановеното определение на съда, с което е отказано изменение на определеното възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 200 лв., е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си адв. П. обжалва в срок. Счита, че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК и бъде присъдено в полза на адвокат П. П. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 589.80 лв. Твърди, че определянето на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв в размер на 200 лв. е неправилно и не съответства на реално положения труд от адвоката. Съдът неправилно приложил решението 1 на СЕС от 25.01.2024 г. и не отчел, че е налице изменение на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в която не се предвиждал минимум на адвокатското възнаграждение.
Насрещната страна „Кеш Пойнт България“ ЕООД представя отговор на частната жалба. Излага аргументи в насока нейната неоснователност.
Прави искане за прилагането на останалите искови молби между същите страни.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето по чл. 248 от ГПК обстоятелства по надлежен ред. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е завършило с Решение № 109/14.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 1716/2024 г. на РС Димитровград, с което съдът е обявил за нищожен Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от Н.П.П., и Т. Т. Ч., ЕГН **********, от гр.***, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 21 ЗПК.
С решението „Кеш Пойнт България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. П. С. П. - пълномощник на ищеца Т. Т. Ч., адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Със същото решение „Кеш Пойнт България“ ЕООД е осъдено също да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 418.92 /четиристотин и осемнадесет лева и 92 ст./
Постановеното определение в режима на чл. 248 от ГПК е изцяло правилно и е адекватно приложение на относимите правни норми. Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. е обосновано приложено по делото, като първата инстанция е съобразила единствено правно релевантните в случая критерии - фактическата и правна сложност на делото. В случая е намерен балансът с правото на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката - защита по един иск, който обаче е идентичен с други 2 многобройни производства, вкл. и водени от същия адвокат и страна, които са завършили с еднакъв правен резултат, което води до значителен автоматизъм на работата на защитата.
Съдът е определил дължимото възнаграждение в размер, съобразен с правната и фактическа сложност на иска и съответно с неговия размер. Не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, в която съдът е определил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в адекватен размер.
Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви, към които на основание чл. 272 вр. с чл. 278 ал. 4 от ГПК въззивният съд препраща.
Не се налага прилагането на останалите искови молби между същите страни, поискано в отговора на частната жалба.
Предвид на изложеното атакувания акт на РС - Хасково е правилен и следва да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 698/29.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 1716/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3