Решение № 224 от 08.12.2022, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Севлиево, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Х. при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Гражданско дело №

20224230100329 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от „БИОТЕРА 2" ООД, с ЕИК 114633484, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, пл. "*** № 20 пчеларски магазин представлявано от управителите Д.Б.Т. и С.Г.Б. срещу ЕТ "***“, с ЕИК 205570013, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Севлиево, обл. Габрово, махала „***", представляван от Н.М.В..

Ищецът твърди, че бил сключил договор за наем на 16.06.2021 г., като същият бил наемодател по договора, а ответника наемател, за имот придобит с нотариален акт № 04, том I, рег. № 307, дело № 04 от 10.01.2019 г. на Сграда на един етаж - обществен обект с дворно място, в което има басейн и летен бар, находящи се в с. ***, общ. Севлиево, обл. Габрово, ул. "***" № 6. Договорът бил сключен за срок, считано от 16.06.2021 г. до 31.10.2021 г., включително, като наемателят започнал ползването на имота непосредствено след подписване на договора за наем на 16.06.2021 г.. Съгласно т. 2 от договора, наемателят следвало да заплаща до 15-то число на следващия месец, месечен наем в размер на 200 лв., както и да покрие разходите за целия имот и да заплати съответните за срока на ползването разходи за изразходена ел. енергия, вода и за интернет. Ползването на имота по предназначение продължило до края на уговорения в него срок, като след тази дата наемателят освободил имота, без обаче да е изпълнил задължението си за заплащане на уговорения наем и без да покрие направените от него разходи за ползваните от него ел. енергия и вода, които задължения били общо в размер на 2337,58 лв.. Ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за горната сума, като Районен съд - Севлиево му издал заповед за изпълнение срещу длъжника, но постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Ищеца иска признаване за установено, 1 че има вземане срещу ответника за сумата 2337,58 лева, включваща: 900,00 лв., дължим наем за периода от 16.06.2021 г. - 31.10.2021 г., по договор за наем от 16.06.2021 г.; незаплатени консумативи за използвана електроенергия, съгласно т. 2 от договор за наем от 16.06.2021 г., за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2021 г., в размер общо 1039,32 лв. с включен ДДС по фактури № ФП ***/15.09.2021 г., № ЛП 3230547447/12.10.2021 г., № ФП ***/14.10.2021 г., № ТП **********/27.10.2021 г., издадени от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, включително сумата от 10,50 лв., с включен ДДС по фактура № 1301034358/24.11.2021 г., издадена от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, по издадено извлечение за фактури и плащания по партида 7600003503 и сумата от 398,26 лв., с включени ДДС, представляваща стойност на изразходвана и незаплатена вода за периода от 15.06.2021 г. до 15.10.2021 г., съгласно служебна бележка изх. № 4760/24.11.2021 г., издадена от „В и К" - гр.

Габрово, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на окончателното заплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20224230100033 по описа на 2022 г. на Районен съд – Севлиево. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника подал писмен отговор. Излага доводи за неоснователност на иска. Заявява, че между страните бил сключен договор за наем от 16.06.2021 г. с предмет ползване на недвижим имот, находящ се на ул. *** № 6 в с. ***, представляващ сграда на един етаж обществен обект с дворно място, в което има басейн и летен бар. Този договор, обаче, не бил изпълняван, тъй като Н.М.В. била назначена по трудов договор във фирмата наемодател и именно като работник в това дружество, а не като наемател, извършвала дейност в обекта, описан в договора. Поради тази причина ЕТ „***" не дължала, нито наем, нито заплащане на консумативи за имота. Доказателство за това била и липсата на издадени от ищеца фактури за дължим наем. Освен това, от представените към исковата молба фактури за платена ел. енергия и вода не ставало ясно дали същите се отнасят конкретно за имота, описан в договора за наем. Видно от приложен нотариален акт, Д.Б.Т. бил собственик на УПИ II - 32 от кв. 63 по плана на с. *** с площ от 500 кв. м., заедно с построени в него сграда — мандра и навес. Това описание на имота не съвпадало дори частично с описанието по договора за наем, което водело до невъзможност да се определи за кой точно имот се отнасят финансовите документи. Адресът на обекта по тях бил с. ***, ул. „***" № 2, който бил различен с този от договора за наем - ул. „***" № 6. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа иска по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, в докладвана молба, оспорва иска по съображенията изложени в отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от договор за наем от 16.06.2021 г., че страните са сключили договор, по силата на който ищеца, като наемодател предоставил на ответника, като наемател под 2 наем недвижим имот находящ се на улица „***" № 6 в с. ***, съставляващ сграда на един етаж — обществен обект с дворно място, в което има басейн и летен бар за срок от 16.06.2021 г. до 31.10.2021 г., включително.

Наемателят се задължил да плаща месечен наем в размер на 200,00 лв., месечно до 15-то число на следващият месец, както и да покрива разходите по целия имот и да заплаща съответните разходи по изразходената ел. енергия, ВиК, СОТ и интернет.

Да подава и получава документи, както и да се подписва за срока на договора във връзка с възникнали ситуации от битов характер пред ВиК и ЕНЕРГО ПРО и във връзка с поддържането на имота в изправност, като в същото време се задължил да уведоми наемодателя за възникналия проблем.

Установява се от фактура № 1301034358/24.11.2021 г., издадена от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, издадена за обект в с. ***, улица „***" № 2, за сумата 10,50 лв., представляваща неустойка и от справка за текущи и просрочени задължения, издадена на 24.11.2021 г. от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, за обект в с. ***, улица „***" № 2, за фактури на общо стойност 1028,82 лв., както следва № ФП ***/15.09.2021 г. за сумата 494,29 лв., № ЛП **********/12.10.2021 г., за сумата 2,14 лв., № ФП ***/14.10.2021 г. за сумата 482,39 лв., № ТП **********/27.10.2021 г. за сумата 50,00 лв., че са издадени посочените фактури.

Установява се от служебна бележка с изх. № 4760/24.11.2021 г., издадена от „В и К" ООД Габрово, че за обект на Д.Б.Т. в с. *** има задължения от 398,26 лв., за периода от 15.06.2021 г. до 15.10.2021 г..

Установява се от нотариален акт № 04, том I, рег. № 307, дело № 04 от 10.01.2019 г. на нотариус **** с район на действие - района на Ссвлиево, от удостоверение от 03.11.2022 г. от Община Севлиево и разрешение за строеж от 16.04.2019 г., че със покупко – продажба, обективирана в посоченият нотариален акт Д.Б.Т. е купил УПИ II – 312, кв. 63 по плана на с.

***, общ. Севлиево, заедно с построените в него мандра и навес, като имота е с административен адрес, видно от удостоверението от 03.11.2022 г. от Община Севлиево с.

***, ул. „***" № 6, като съгласно разрешението за строеж от 16.04.2019 г., е променено предназначението на мандрата в заведение за обществено хранене.

Видно от справка за трудови договори на Н.М.В., същата е имала трудов договор от 01.07.2021 г. до 10.09.2021 г. с „БИОТЕРА 2" ООД.

Видно от системни бонове № 02287717, № 02287715, № 02287712 и № 02287719, всички от 26.11.2021 г., издадени от „Български пощи" ЕАД и разписка № 0400014391431654 от 26.11.2021 г. на Ийзи Пей, че сумите описани в посочените документи са заплатени.

От приложеното ч. гр. д. № 33/2022 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 24/18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 2337,58 лв. – главница, 3 включваща сумата 900,00 лв. – дължим наем за периода от 16.06.2021 г. до 31.10.2021 г. по договор за наем от 16.06.2021 г.; незаплатени консумативи за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2021 г. в размер общо 1028,82 лв., с включен ДДС по фактури, издадени от ЕНЕРГОПРО Продажби АД; сумата 10,50 лв., с включен ДДС по фактура № 1301034358/24.11.2021 г., издадена от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД за издадено извлечение за фактури и плащания по партида 7600003503 и сумата 398,26 лв., с включен ДДС, представляваща стойност на изразходвана и незаплатена вода, съгласно служебна бележка изх. № 4760/24.11.2021 г., издадена от ВиК – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 46,75 лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата от 390,00 лв. – адвокатски хонорар. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в предоставения му срок е подал възражение за недължимост на сумите по заповедта, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

От показанията на свидетелката В.Д.Т., съпруга на законния представител на ищцовото дружество, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост, се установява следното: имота бил закупен 2019 година и започнал строеж същата година, от мандра го направили заведение за обществено хранене с басейн; след това го дали под наем на ответницата; сключен бил договор за наем; задълженията й били 200,00 лева наем и да заплаща използваните консумативи; ползвала го от юни 2021 година до края на септември и след това напуснала обекта без да се обади; свидетелката търсила контакт юли, август, септември, но й казвали, че нямали пари и от неудобство не й вдигали; пред свидетелката ответницата признала, че дължи наем; ответницата била наета по трудов договор, за да ползва разрешение за ползване на ищеца в Агенцията по храните; ответницата си вкарвала алкохол, бири и всичко, но не си плащала консумативите; няколко месеца било без видеонаблюдение, ток и всичко, след което свидетелката ги платила.

От показанията на свидетелката С.Х.Г., се установява следното: свидетелката виждала документ, за сключен с фирмата на Невяна договор да си плаща наем по 200,00 лева и консумативите, но като тръгнали да ги издирват, не си вдигала телефона; лятото обекта работел, прибирали витрини октомври месец.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявения иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването на валиден договор за наем, по който ищеца е наемодател, а ответника наемател, изпълнение на задълженията на наемодателя, предвидени в договора. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

4

Установи се от договор за наем от 16.06.2021 г., че страните са сключили договор, по силата на който ищеца, като наемодател предоставил на ответника, като наемател под наем недвижим имот находящ се на улица „***" № 6 в с. ***, съставляващ сграда на един етаж — обществен обект с дворно място, в което има басейн и летен бар за срок от 16.06.2021 г. до 31.10.2021 г., включително. Страните се договорили, че наемателят се задължава да плаща месечен наем в размер на 200,00 лв., месечно до 15-то число на следващият месец, както и да покрива разходите по целия имот и да заплаща съответните разходи по изразходената ел. енергия, ВиК, СОТ и интернет.