Решение № 4219 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4219 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110125047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по искова молба на **** срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1818,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка **** по щета № ******* за възстановяване на уврежданията на застрахования при ищеца л. а. „***“, рег. № ****, във връзка с нанесени му материални щети вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2024 г., които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка „**** на виновния за настъпване на вредите водач л. а. „***, рег. № ********, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2024 г., в *******, при разклона за ***, водачът на л. а. „***, рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „****, извършва маневра за ляв завой, като отнема предимството на л. а. „***“, рег. № ****, застрахован при ищеца по имуществена застраховка ****, който също извършва ляв завой по пътя с предимство, като по този начин водачът на л. а. „***, предизвиква ПТП; че бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, като в него, а и в документацията по образуваната при ищеца преписка по щета № ******* били отразени следните увреждания на л. а. „***“: ляв калник, заден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, средна лява колона и др. Сочи се, че за отстраняване на щетите ищецът е заплатил на доверен сервиз „******, извършил ремонта, сумата от 4313,17 лв. с ДДС. Ищецът счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 КЗ, се е суброгирал в правата на своя застрахован срещу застрахователя по застрахова „**** на причинителя на вредата. Твърди, че е предявил пред ответника претенцията си за сумата в размер на 4313,17 лв. и 25 лв. ликвидационни разноски - общо 4338,17 лв.; че между двете дружества е извършена операция по прихващане на насрещни вземания, като по процесната щета ответникът е одобрил и изплатил сума в размер на 2519,21 лв. Поради това ищецът претендира непогасения остатък в размер на 1818,96 лв., ведно със законната лихва от датата на 1 исковата молба, както и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска по размер. Не оспорва, че към момента на процесното ПТП е било налице застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „**** на автомобилистите между него и собственика на л.а. „***, рег. № ********. Не оспорва и сочения от ищеца механизъм на ПТП, както и че ищецът е отправил регресна покана за сумата от общо 4338,17 лв., вследствие на което ответното дружество е заплатило на ищеца сумата в размер на 2519,21 лв. Оспорва претендираното обезщетение като завишено, тъй като процесното ПТП е настъпило на 01.10.2024 г., към който момент л. а. „***“, рег. № ****, е било в експлоатационен период от около 10 години, поради което липсва основание при определяне на дължимото обезщетение да се взимат предвид цени на официални вносители и официални сервизи. Излага съображения, че застрахователното обезщетение следва да съответства на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, т.е. настъпването на ПТП, затова гаранционнообезпечителната отговорност на застрахователя по договор за застраховка “**** не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, но не може да е по-ниска от установената с методиката в Наредба № 24/2006 г. Поради това счита, че липсва основание за ангажиране отговорността на ответника за по-голям размер от заплатения от него. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „****, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „**** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „****. За наличие на вината нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 01.10.2024 г., в *******, при разклона за ****, водачът на л. а. „***, рег. № ********, е извършил маневра за ляв завой, като е отнел предимството на л. а. „***“, рег. № ****, който също извършвал ляв завой по пътя с предимство, като по този начин водачът на л. а. „*** е предизвикал ПТП; че към датата на ПТП л. а. „***“, рег. № ****, е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка ****, в изпълнение на която ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 4313,17 лв. по сметка на сервиза, извършил ремонта; че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „***, рег. № ********, е била застрахована по задължителна застраховка „**** на автомобилистите при ответника, като ответното 2 дружество е заплатило по регресна претенция на ищеца сумата от 2519,21 лв. чрез извършено прихващане на насрещни вземания.

Съдът приема, че с извършеното прихващане на сумата от 2519,21 лв. ответникът извънсъдебно е признал, че всички юридически факти, обуславящи възникването на спорното регресно право са породени в обективната действителност, с оглед на което на основание чл. 411 КЗ застрахователят-ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „**** на причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение в размер на действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

Основният спорен въпрос по делото е дали е останал незаплатен от ответника остатък от регресното вземане.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „**** са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ). На следващо място, следва да се посочи и, че при претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна е средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, I ТО; решение № 59/6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г., I ТО; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, I ТО.

За определяне размера на спорното вземане по делото е прието заключение на съдебнo-автотехническа експертиза. От експертното заключение се установява, че всички увреждания по процесния автомобил (преден ляв калник, двете леви врати, праг, заден калник, греда, огледало), отразени в протокола за ПТП и в съставения от ищеца опис на щети, са причинени именно в резултат от реализираното на 01.10.2024 г. ПТП, при съобразяване механизма на настъпването му, за който страните не спорят.

Вещото лице възприема вида и степените на описаните от застрахователя вреди, като счита, че посочените увреждания отговарят на механизма на настъпване на ПТП и на предоставения по делото снимков материал. Установява се, че към датата на 3 застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 10 години, 4 месеца и 21 дни от датата на първоначалната си регистрация. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност по възстановяване на нанесените щети на л. а.

„***“, рег. № ****, към датата на ПТП възлиза на 8093,58 лв. с ДДС, а действителната стойност на автомобила към онзи момент е 10 380 лв. При това положение вещото лице намира, че е налице хипотезата на „тотална щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, с оглед на което, като се приспаднат 25% от стойността на автомобила за запазени части, пазарната стойност по възстановяване на нанесените щети на процесния автомобил възлиза на 7785 лв. С оглед на поставените от ответното дружество задачи, експертът сочи, че необходимата стойност за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база Наредба № 24/2006 г. към датата на ПТП е в размер на 4203,94 лв.

В съдебно заседание вещото лице е уточнява, че въз основа на данните по делото приема, че увредените врати на автомобила са били подменени, поради което е изчислил стойността на ремонта, включвайки цена за подмяната им.

Съдът кредитира експертното заключение в частите относно наличието на причинно-следствената връзка между описаните в протокола за ПТП и в описа на застрахователя щети от процесното ПТП, както и относно действителната стойност на автомобила към момента на ПТП (10380 лв.) и пазарната стойност по възстановяване на нанесените щети към датата на ПТП (8093,58 лв.).

Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ, критерият за наличие на „тотална щета“ не е техническата възможност за възстановяване на лекия автомобил в състояние преди настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние, поради това че тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането.

В конкретния случай, макар вещото лице да дава заключение, че пазарната стойност по възстановяване на нанесените щети на л. а. „***“, рег. № ****, към датата на ПТП надвишава 70% от действителната стойност на автомобила, то по делото са налице данни, че автомобилът е отремонтиран, респективно е в експлоатация. Ето защо стойността на запазените части не следва да бъде приспадана, а релевантна в конкретния случай е пазарната стойност по възстановяване на нанесените щети към датата на ПТП. В този смисъл - решение № 2037 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 5874/2021 г. на СГС.