Акт от 21.05.2021, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 117

Гр. Перник, 21.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 210/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Б.Б., ЕГН ********** *** против Решение № 1040-21-159/09.02.2021 г. на директора на териториално поделение – София-град на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба, с вх. № Ц 1012-21-1525/31.12.2020 г. срещу разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП – София-град на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. в размер на 80.97 лв.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Сочи, че с него неправилно е прието, че са налице, предвидените в закона предпоставки за издаване на разпореждането, предмет на оспорване. Оспорва изводът на решаващия орган, че няма качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Твърди, че между него и осигурителят ****ЕООД е сключен трудов договор, който не е обявен за недействителен по реда на чл. 74 от КТ, поради което незаконосъобразно са заличени подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Сочи, че не е уведомяван и не е участвал в административното производство, завършило с издаването на задължителни предписания № ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г., поради което последните са незаконосъобразни и не са влезли в сила. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТП – София град на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП – София град на НОИ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адвокат Х., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП-София град на НОИ и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски съгласно приложен списък.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован не е изпратил представител. Докладвана е молба от процесуалния му представител – юрисконсулт А., с която жалбата е оспорена като неоснователна.

Искането към съда е да я отхвърли по съображенията, изложени в обжалваното решение. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

В съответствие с чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят

****ЕООД,

ЕИК **** е представил удостоверение по болничен лист **** относно правото за изплащане на парично обезщетение на Г.Б.Б. за периода от 11.09.2017 г. до 17.09.2017 г. Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за нея за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. са подавани от осигурителя ****ЕООД, ЕИК ****. Не е спорно между страните, че за ползвания от жалбоподателя отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване за периода от 11.09.2017 г. до 17.09.2017 г. е получил парично обезщетение в общ размер на 80.97 лв.

На основание чл. 108, ал. 1 от КСО контролен орган при ТП – София-град на НОИ е извършил проверка на осигурителят ****ЕООД, ЕИК ****.

Обстоятелствата, установено при провеждането и са обективирани в констативен протокол № КВ-5-21-00805098/31.08.2020 г. В него е отразено, че на 03.12.2015 г. дружеството е продадено на М.А.А., ЕГН **********. В ТД на НАП – София са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансовите години:

2015 г., 2016 г. и 2017 г. Регистрирано е фискално устройство с данни от Z задачи до 29.06.2017 г. на търговски обект – офис с адрес с. Д., общ. Перник, ****.

Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани с квалифициран електронен подпис на М.А.А..

Всички сключени от дружеството трудови договори са прекратени до месец февруари 2017 г., с изключение на този, сключен с Г.Б., който е прекратен, считано от 01.01.2019 г. Управителят Методи Алексиев с декларация от 06.02.2020 г. е декларирал, че не е назначавал лица по трудови правоотношения и не е давал съгласие за придобиване на ****ЕООД, не притежава печат, счетоводни документи и ведомости на дружеството. Изводът на контролният орган е, че от 01.07.2017 г., ****ЕООД е преустановило извършването на търговска дейност, като за периода след тази дата до 31.12.2018 г. е подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО без да има качеството осигурител. Лицето, за което са подавани данните – Г.Б.Б. също няма качеството осигурено лице, тъй като фактически не е извършвало трудова дейност.

Въз основа на установеното в хода на проверката, контролен орган на ТП – София-град на НОИ – главен инспектор по осигуряването е издал задължителни предписания № ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г., с които основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е задължил осигурителят ****ЕООД, ЕИК **** да подаде декларация за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО за осигуряване на жалбоподателя Г.Б.Б. за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г.

Видно от писмо изх.

№ 1043-21-1377#60/20.11.2020 г. на директор на ТД на НАП - София, офис „Витоша“ задължителните предписания са изпълнение служебно на основание чл. чл. 4, ал.

10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2018 г. са заличени от регистъра на осигурените лица.

При това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП – София-град на НОИ е приел, че жалбоподателят не е осигурен за общо заболяване и майчинство при ****ЕООД и затова няма право на парично обезщетение за времето, през което е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода 11.09.2019 г. – 17.09.2019 г. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г., с което го е задължил да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. в размер на 80.97 лв. Разпореждането е връчено на адресата му на 10.12.2020 г. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него с вх. № Ц1012-21-1525/31.12.2020 г. до Директора на ТП – София-град на НОИ. Оспорването е отхвърлено като неоснователно с Решение № 1040-21-159/09.02.2021 г. на директора на ТП – София град на НОИ. Същото е връчено на Г.Б. на 20.02.2021 г. и тя на 08.03.2021 г. е подала жалба срещу него с вх. № 8383/11.03.2021 г.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил разпечатки на справки за статус на социално осигуряване към 19.10.2020 г. и към 25.01.2021 г., писмо изх. № 1030-40-923#6/06.04.2021 г. от директора на ТП на НОИ – София град и писмо изх. № 1030-40-923#4/23.03.2021 г., от които е видно, че сумата определена за възстановяване с разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г. е погасена чрез прихващане с разпореждане №

РП-3-21-00896377/22.03.2021 г.

При така приетото от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП – София град на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-21-1525/31.12.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – София-град на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.

Правилно Директорът на ТП – София-град на НОИ е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г. е издадено от ръководител по контрол на разходите по ДОО при ТП – София-град на НОИ, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.

Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 108 от КСО, приключила с издаване на задължителни предписания на ****ЕООД за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на Г.Б. Б.. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че задължителните предписания не са влезли в сила, тъй като не са му връчени. В административното производство, в което те са издадени, страни са осигурителят и контролният орган. Жалбоподателят не участва в него, поради, което актът, с който то приключва не следва да му бъде връчван. Този акт не може да бъде проверяван за законосъобразност в настоящото производство, тъй като инцидентният съдебен контрол по отношение на административен акт е недопустим.

Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т.

1 от КСО за жалбоподателя, е извършено служебно по реда на чл. 4, ал.

10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на задължителни по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от адресата им в определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО са за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г. За времето от 11.09.2017 г. до 17.09.2017 г. той е ползвал отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, за който е получил обезщетение в размер на 80.97 лв.

Съгласно чл.

40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.