Решение № 119 от 29.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Б., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810103267 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба на Г. Т. Г., ЕГН: **********, гр. В., ул.

„Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. Х. Я., гр. Б., ул. „С. О.“ № *, ет. *, оф. *, срещу Община Б., гр. Б., пл. „О.“ № *, с правно основание чл. 124 ГПК.

В исковата молба (ИМ) на Г. Т. Г. се твърди, че той бил собственик на ПИ с идентификатор № * по КККР на с. К., общ. Б., м. „Х.“, одобрени със Заповед на ИД на АГКК, площ 1 000 кв. м., предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория – 7, № по предходен план *, при съседи: *, *, *. Собствеността била придобита от ищеца чрез наследяване на майка му С. Ц. Т.а, която пък я придобила въз основа на наследство на баща си (дядо на ищеца) Ц. Т. Х.в и делба с останалите му наследници. След като ищецът извадил скица на имота, установил, че в графа „собственици“ било записано „земи по чл. 19 ЗСПЗЗ“. Имотът бил включен в картата за възстановяване на собствеността с номер *, а в кадастралната карта на селото получил номер *. Имотът винаги бил владян от дядото на ищеца, майка му и сега от него. С оглед на изложеното Г. моли Б.ския районен съд (БРС) да приеме по отношение на Община Б., че именно ищецът е собственик на процесния н. и. Претендират се и разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на Община Б. се признава, че н. и., описан с нотариалния акт от 1970 г. и в протокола за съдебна делба от 1990 г., бил идентичен с идентификатор № * по ККРС на с. К. с площ от 1 000 кв. м. Твърди, че общината била издала Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6555/11.02.2026 г. въз основа на Скица № 15-175349/06.02.2026 г., издадена от АГКК, където било записано, че по данни на КРНИ собствеността на имота била „земи по чл. 19 ЗСПЗЗ“. Актуването било на основание чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 45г ППЗСПЗЗ. С оглед на изложеното се признава иска по фактите и по правото. Претендират се разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК; при условията на евентуалност – се възразява за прекомерност на разноските на ищеца, платени за адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

БРС намира, че е сезиран с УИ на Г. Т. Г., ЕГН: **********, гр. В., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, срещу Община Б., гр. Б., пл. „О.“ № *, с който Г. Т. Г. иска да се признае по отношение на Община Б., че именно той е собственик на н. и. идентификатор № * по КККР на с. К., общ. Б., м. „Х.“, одобрени със Заповед на ИД на АГКК, площ 1 000 кв. м., предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория – 7, № по предходен план *, при съседи: *, *, *, въз основа на наследяване (чл. 5, ал. 1 ЗН) и давностно владение (чл. 79, ал. 1 ЗС). Общината признава иска по фактите и по правото.

При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на страните, че по делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че всички факти са безспорни.

Съдът намира, че така предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. С Нотариален акт за собственост върху н. и., т. II, по нот. д. № 480/1970 г. на Б.ския народен съд Ц. Т. Х.в е бил признат за собственик на основание давностно владение на н. и.

(чл. 79, ал. 1 ЗС) с дворно място и къща в м. „Х.“ на с. К., от ок. 2 дка, при съседи: улица, Д.

К. Х.в от двете страни и ДЗС „Р.“.

С протоколно опр. от 07.06.1990 г. на БРС по гр. д. № 225/1990 г. съдът е предложил, а страните – низходящи на Ц. Т. Х.в, които са го наследили при равни части (чл. 5, ал. 1 ЗН) – са постигнали доброволна делба (чл. 35, ал. 1 ЗС): в дял на В.Ц. Т. се поставя дв. м. от 1 000 кв. м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, а в дял на С. Ц. Т.а – дворно място от 1 000 кв. м.; за уравняване на дяловете Трифонов се задължил да плати на Т.а сумата от 2 395.99 лв. и сумата от 564.25 лв. за подобрения в имота.

С Констативен нотариален акт № *, т. *, рег. № *, по нот. д. № */2003 г. на нотариус Д.

Г., рег. № ., С. Ц. Т.а, с. Л. д., обл. М., ЕГН: **********, била призната за собственик на н. и. по наследство (чл. 5, ал. 1 ЗН) и по силата на доброволна делба (чл. 35, ал. 1 ЗС) в землището на с. К., извън регулацията му, при съседи: В.Ц. Т., л. К. Х.в, н-ците на И. Х.в В..

От Удостоверение за наследници от 01.04.2024 г. на Община Б. е видно, че С. Ц. Т.а е починала на 19.04.2019 г. и е била наследена от сина си Г. Т. Г. (чл. 5, ал. 1 ЗН).

С Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6555/11.02.2026 г. въз основа на Скица № 15-175349/06.02.2026 г., издадена от АГКК, където било записано, че по данни на КРНИ собствеността на имота била „земи по чл. 19 ЗСПЗЗ“, Община Б. е актувала процесния имот като частна общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 45г ППЗСПЗЗ.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът – чл. 78, ал. 1 ГПК.

Възражението по чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника за присъждането му на разноски е неоснователно, тъй като – макар и да е признал иска – той, ответникът, е дал повод за завеждането му, след като е актувал имота като частна общинска собственост. Ето защо ответникът дължи сумата от 25.56 евро за ДТ, 5.11 евро за такса за вписване на ИМ; или всичко 30.67 евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, обаче е основателно, тъй като делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност и е приключило в едно о. с. з., без да са събирани доказателствени средства, различни от писмените, ето защо справедливото възнаграждение в случая е 500 евро. Прочее общата сума за разноски, която ответникът дължи на ищеца, е 530.67 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд 2

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Т. Г., ЕГН: **********, гр. В., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, е собственик на основание давностно владение (чл. 79, ал. 1 ЗС) и наследявания по закон (чл. 5, ал. 1 ЗН) по отношение на Община Б., гр. Б., пл. „О.“ № *, на н. и. с идентификатор № * по КККР на с. К., общ. Б., м. „Х.“, одобрени със Заповед на ИД на АГКК, представляващ земеделска земя с площ от 1 000 кв. м., начин на трайно ползване – ливада, категория – 7, № по предходен план *, при съседи: *, *, *.

ПРЕДОСТАВЯ на Г. Т. Г. шестмесечен срок, за да впише съдебното решение, считано от влизането му в сила, като му УКАЗВА, че след изтичането на този срок вписването на исковата му молба губи действието си (чл. 115, ал. 2 ЗС).

ОСЪЖДА Община Б. да плати на Г. Т. Г. сумата от 530 (петстотин тридесет) евро и 67 цента за съдебно деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Б., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810103267 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба на Г. Т. Г., ЕГН: **********, гр. В., ул.

„Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. Х. Я., гр. Б., ул. „С. О.“ № *, ет. *, оф. *, срещу Община Б., гр. Б., пл. „О.“ № *, с правно основание чл. 124 ГПК.

В исковата молба (ИМ) на Г. Т. Г. се твърди, че той бил собственик на ПИ с идентификатор № * по КККР на с. К., общ. Б., м. „Х.“, одобрени със Заповед на ИД на АГКК, площ 1 000 кв. м., предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория – 7, № по предходен план *, при съседи: *, *, *. Собствеността била придобита от ищеца чрез наследяване на майка му С. Ц. Т.а, която пък я придобила въз основа на наследство на баща си (дядо на ищеца) Ц. Т. Х.в и делба с останалите му наследници. След като ищецът извадил скица на имота, установил, че в графа „собственици“ било записано „земи по чл. 19 ЗСПЗЗ“. Имотът бил включен в картата за възстановяване на собствеността с номер *, а в кадастралната карта на селото получил номер *. Имотът винаги бил владян от дядото на ищеца, майка му и сега от него. С оглед на изложеното Г. моли Б.ския районен съд (БРС) да приеме по отношение на Община Б., че именно ищецът е собственик на процесния н. и. Претендират се и разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на Община Б. се признава, че н. и., описан с нотариалния акт от 1970 г. и в протокола за съдебна делба от 1990 г., бил идентичен с идентификатор № * по ККРС на с. К. с площ от 1 000 кв. м. Твърди, че общината била издала Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6555/11.02.2026 г. въз основа на Скица № 15-175349/06.02.2026 г., издадена от АГКК, където било записано, че по данни на КРНИ собствеността на имота била „земи по чл. 19 ЗСПЗЗ“. Актуването било на основание чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 45г ППЗСПЗЗ. С оглед на изложеното се признава иска по фактите и по правото. Претендират се разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК; при условията на евентуалност – се възразява за прекомерност на разноските на ищеца, платени за адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

БРС намира, че е сезиран с УИ на Г. Т. Г., ЕГН: **********, гр. В., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, срещу Община Б., гр. Б., пл. „О.“ № *, с който Г. Т. Г. иска да се признае по отношение на Община Б., че именно той е собственик на н. и. идентификатор № * по КККР на с. К., общ. Б., м. „Х.“, одобрени със Заповед на ИД на АГКК, площ 1 000 кв. м., предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория – 7, № по предходен план *, при съседи: *, *, *, въз основа на наследяване (чл. 5, ал. 1 ЗН) и давностно владение (чл. 79, ал. 1 ЗС). Общината признава иска по фактите и по правото.

При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на страните, че по делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че всички факти са безспорни.

Съдът намира, че така предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. С Нотариален акт за собственост върху н. и., т. II, по нот. д. № 480/1970 г. на Б.ския народен съд Ц. Т. Х.в е бил признат за собственик на основание давностно владение на н. и.