Решение № 4560 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4560 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря И.Р. А. като разгледа докладваното от Г.СТ. Г.Административно наказателно дело № 20231110209088 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г. при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №9088 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №Р-10-120/05.06.2023 г. на заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на „******е наложено следното административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лв.

В депозираната пред съда жалба на „***** се изразява мнение, че постановеното от Комисията за финансов надзор наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно.

Иска се отмяна на постановлението.

Редовно призовано, „****, се представлява от юрк.Р***** който не сочи доказателства.

Моли за отмяна на НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.Н***, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №Р-10-739 от 17.09.2021 г., влязло в сила на 29.10.2022 г. на *******е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.

На 20.02.2023 г. в КФН постъпила жалба от ****** с оплакване за забавено произнасяне по предявена претенция.

По повод на жалбата от „****** са изискани обяснения по случая и заверени преписи от всички документи по претенцията.

След проверка на документите било установено, че на 20.01.2023 г. пред „*******е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №93002210015196.

На датата на завеждане на претенцията, 20 .01.2023 г., пред застрахователя са представени всички писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, и на същата дата е извършен оглед на увредения автомобил.

На 23.02.2023 г. на Е.Симова е изплатено обезщетение в размер на 268,22 2 лв. по банкова сметка.

Св.С. съставила АУАН.

Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е издал обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.С. и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили други относими към предмета на делото доказателства.

Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е събирал такива.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи дружеството.

Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.

Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз основа на събраните доказателства.

На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.

След 20.01.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108, ал.1 от КЗ за „******** е възникнало задължение, в срок до 15 работни дни 3 от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от 10.02.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.

Доколкото с наказателно постановление №Р-10- 739 от 17.09.2021 г., влязло в сила на 29.10.2022 г., с което на ******е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, като размерът на имуществената санкция е определен съгласно разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ, то на ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид нарушение и процесното деяние се явява извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, а именно в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното НП.

По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.

В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение, извършено повторно.

Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на нарушението и е наложена такава в минималния размер, то липсва основание за намаляването й.

Наложената санкция е съответна на нарушението.

Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не страдат от пороци.

Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.

Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.

Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на 4 юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за в бъдеще.

С отмяна на постановлението на посоченото в жалбата основание целите на наказанието не могат да бъдат постигнати.

Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за в бъдеще да не нарушава закона.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът следва да осъди „***** да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-120/05.06.2023 г. на заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор” като законосъобразно.

ОСЪЖДА „***********, ЕИК*****да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г*******

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5