Решение № 111 от 10.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261800600428 по описа за 2026 година НПК.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите във вр. с чл.313 от С Присъда рег. № 7/27.02.2026 г., постановена по н.ч.х.д.№ 498/2024 г.

РС – С., е признал подсъдимия Х. П. В. с ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на ******** в гр.С., живущ в с.Д., общ. С., женен, неосъждан, работещ, със средно образовани за ВИНОВЕН в това че:

На 08.09.2024 г., в землището на с.Д., общ.С. е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, изразяващо се в оток и насиняване на челото, оток и насиняване на гърба на носа, оток на скротума с палпаторна болка на В. А. Д. с ЕГН **********, представляващо лека телесна повреда-престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.

78А, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 512 /петстотин и дванадесет/ евро.

С присъдата си РС – С. е осъдил подс. Х. П. В. да заплати на В. А. Д. сумата от 1 534 /хиляда петстотин тридесет и четири/ евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане 08.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подс. Х. П. В. да заплати по сметка на РС - С. в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1

61.36 /шестдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ евро, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът е осъдил подс. Х. П.

В. да заплати на вещото лице М. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 558 /петстотин петдесет и осем евро/ евро, представляваща дължима сума за изготвена експертиза, надхвърлящи първоначално внесения от частния тъжител депозит. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител В. А. Д. сумата от 696.38 /шестотин деветдесет и шест евро и тридесет и осем евроцента/ евро, направени разноски за заплатено възнаграждение на защитник, за експертиза и държавна такса за завеждане на делото.

Срещу присъдата е постъпила в срок въззивна жалба от а. К. от САК, защитник на подс. Х. В., в която излага своите възражения. Защитникът сочи, че първоинстанционният съд, за да постанови осъдителна присъда е бил мотивиран основно от представения от частния тъжител видеозапис, който не е бил събран по правилата на НПК и не представлява годно доказателство по смисъла на НПК. Излага аргументи още, че от изготвената по делото техническа експертиза става ясно, че процесният видеозапис не е автентичен, като според вещото лице записа има прекъсвания, записани са само определени моменти и не се пресъздава точно реалната фактическа обстановка. Въпреки това съдът е приел записа за автентичен и това е доказателството формирало вътрешното му убеждение за виновност на подсъдимия. Адв. К. сочи още, че без основание РС – С. не е приел, че действията на подсъдимия са били провокирани от поведението на частния тъжител, както и че подсъдимият се е намирал в положение на неизбежна отбрана, като не е обсъдил, че свид. З. и частния тъжител са го нападнали.

Защитникът сочи, че още, че съдът не е преценил и обстоятелството, че подзащитният й не е бил сам, а е бил придружен от съпругата си и непълнолетния си син, като страхувайки се за собствения си живот и за този на близките си той е отстранил нападателите. На следващо място адв. К. оспорва и размера на присъдения от съда граждански иск, тъй като не кореспондира с претърпените болки и страдания от частния тъжител. Намира, че видно от приложеното по делото медицинско свидетелство прегледът на частния тъжител е бил извършен на 10.09.2024 т. или два дни след инцидента, като през това време той е можел да получи констатираните наранявания при друг случай и по друг повод. С оглед на така изложеното адв. К. намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което иска въззивния съд да я отмени и да постанови присъда, с която да признае подс. Х.

В. за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. След изготвяне на мотивите по делото, адв. К. е депозирала допълнение към въззивната жалба, в което е преповторила аргументите, които е изложила в първата жалба срещу атакуваната присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на родс. Х.

В. - адв. К. поддържа подадената жалба на посочените в същата основания.

Подсъдимият Х. В. поддържа подадена от защитника му жалба.

Повереникът на частния тъжител В. Д. - а. М. оспорва жалбата и моли 2 въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, както и да присъди сторените във въззивната инстанция разноски.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с изложените доводи от страните, приема за установено следното:

На първо място обжалваната присъда следва да бъде проверена за това дали при постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са отстраними, като въззивният съд има правомощието да констатира и служебно наличието на такива. В случай, че съдът намери, че липсват процесуални нарушения следва да премине към обсъждане на възраженията, свързани с оценка на доказателствата и с обосноваността на фактическите изводи. По настоящото делото въззивният съд констатира наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Съдът констатира наличието на съществени непълноти и неясноти в изложените съображения от първоинстанционния съд в мотивите, които препятстват установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение. При липсата на мотиви винаги се касае до невъзможност страните и контролиращите инстанции да установят действителната воля на решаващия съд. Този порок, от една страна, накърнява правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на съдебния орган по отношение на съществени факти и обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия, а, от друга, осуетява възможността да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на фактите и правилността на този логически процес в процесуален аспект /в този смисъл Решение № 637 от 7.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 903/2024 г., III н. о., НК/.

Мотивите на първоинстанционната присъда следва да съдържат фактически обстоятелства, такива, каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения (Решение № 181 от 30.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 697/2018 г., III н. о., НК). Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд при изготвяне на мотивите е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните - по чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал.1, т.2 от НПК, поради което постановената присъда следва да бъде отменена и делото върнато на РС – С. за разглеждане от друг състав на съда. Съдът е следвало да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 305, ал.

3 от НПК, което не е направил. Видно от мотивите към постановената присъда, РС – С. е приел, следното за установено от фактическа страна:

„….Заедно с Д. към колата на Х. тръгнали с негови приятели. Те се скупчили около подсъдимия, който се притеснил, излязъл внезапно от колата и нанесъл удари върху тъжителя с юмрук. След като последният паднал на земята и вече бил безпомощен последвали още удари с ритник и юмруци…“. От така записаното не става ясно какъв механизъм на нанасяне на леката телесна повреда е приел съдът, че е осъществен от подс. В. и къде точно по тялото на частния тъжител е нанесъл той сочените удари с юмрук и крак. Съдът на 3 следващо място е приел, че вследствие на ударите, които му нанесъл подс. Х.

В., частният тъжител чувствал силна болка, но отново не е посочено в кои части на тялото е имал болки. Сочи се също така, че частният тъжител, заедно с негови приятели, в множествено число, тръгнали към подсъдимия. Не става ясно защо съдът приема, че освен частния тъжител и приятеля му свид. Б. З., е имало и друг приятел на В. Д. на мястото на инцидент и че са били трима млади мъже.

На следващо място първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота и взаимна връзка всички относими доказателства и доказателствени средства, за да изложи вътрешното си убеждение, което му е дало възможност да приеме изложената в мотивите макар и непълна и неясна фактология. Съдията единствено е посочил, че изложената в мотивите фактическа обстановка приема за установена от събраните по делото гласни доказателства – свидетелите Б. З., А. Д., А. В. и Х. В., изготвената съдебно-медицинска експертиза и всички писмени доказателства. Съдът не е откроил наличието на съществени противоречия между показанията на свидетелите Б. З. и А. Д. от една страна и тези на А. В. и Х. В. от друга, както и не е изложил конкретни и ясни мотиви защо кредитира изцяло показанията на първите двама свидетели, а на вторите двама свидетели само частично, като след като е заявил, че ги цени частично, не е изложил аргументи в кои техни части им дава вяра, и в кои не и каква е причината за това негово решение. От гореизложеното следва, че не може да се проследи пътя на изграждане на вътрешното убеждение у съда, по който той е достигнал до съответните изводи за съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК от обективна и субективна страна. От мотивите не става ясно и защо съдът не дава вяра на обясненията на подс. Х. В., като не е съпоставил твърденията, изложени от същия с останалите събрани по делото доказателства. При обсъждане на обясненията на подсъдимия, съдът се е позовал единствено на изготвената по делото видео техническа експертиза и това, което съдията е установил, че се вижда на записа. Видео техническата експертиза обаче е оспорена от защитника на подсъдимия –адв. К. в хода на съдебните прения по делото и тези възражения, касаещи фрагментарното и избирателно представяне на изследвания видеозапис, са останали без отговор в мотивите към постановената присъда, които са декларативни и не удовлетворяват изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и отговор на всички възражения на страните.

С оглед на гореизложеното и обстоятелството, че съдебната практика е константна в това, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, страдащ от такъв порок. Окръжен съд – София намира, че следва да отмени присъда рег. № 7/27.02.2026 г., постановена по н.ч.х.д.

№498/2024 г. по описа на РС – С. и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като констатираните нарушения са от такова естество, че те не могат да бъдат отстранени от въззивния съд.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, Софийският окръжен съд, 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда рег. № 7 от 27.02.2026 г. постановена по н.ч.х.д. № 498/2024 г. по описа на РС – С., 4-ти състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр.С..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5