Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 320 от 08.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 356/2023
Вид
Определение № 320
Подписан
08.08.2023
В сила
08.08.2023
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Иван Христов Ранчев, Елена Йорданова Захова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600356 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава 22 от НПК - чл.270, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. А. П. от АК - Пазарджик, като защитник на подсъдимия Л. М. М., против определение № 374/06.07.2023г. по НОХД № 671/2022г. по описа на ОС - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подзащитния му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и без валидни правни аргументи. Изразява несъгласието си с изводите на съда, тъй като подсъдимият М. е с чисто съдебно минало, има адрес на който може да изтърпява мярката и няма опасност да се укрие. Предвид изложеното се прави искане да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което взетата спрямо подсъдимия Л. М. мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека, като се предлага тя да е „Домашен арест“.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази направените оплаквания в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Делото е в съдебната му фаза, в която не е предвиден максимално допустим срок за задържане на подсъдимото лице. Безспорно периодът на задържане на подсъдимия М. не е малък, тъй като надвишава 2 години и 5 1 месеца. Но той не е и неразумен, предвид фактическата и правна сложност на делото, обусловена от наличието на няколко подсъдими, извършили няколко престъпни деяния, в различни форми на съучастие, което предполага по продължителен срок на протичане на процеса и по - дълъг срок на задържане.

На този етап от производството, както е посочено от окръжния съд, няма основания да се отрече виждането, че са налице доказателства за причастност на М. към деянията, за извършването на които е привлечен към наказателна отговорност по чл.195, ал.1 от НК и по чл.199, ал.2, т.2 от НК.

Защитата оспорва приетото от окръжния съд наличие на опасност от укриване и извършване на престъпление в случай на изменение на взетата мярка за неотклонение спрямо подс. М..

Вярно е, че подс. М. е с чисто съдебно минало и има постоянен адрес по местоживеене. Същевременно с това обаче, той няма трайна семейна, трудова ангажираност или друга обвързаност с територията на страната.

Правилно е преценено, че не е за пренебрегване и фактът, че за престъплението по чл.199 от НК са предвидени едни от най-тежките по вид и размер наказания. Последните са достатъчно сериозна предпоставка подсъдимият да се опита да се отклони от правосъдието с цел да избегне евентуалното изтърпяване на тежките наказателни санкции. Всичко това обосновава извод за наличието и на опасност от укриване, а липсата на постоянен законен доход и за опасност от извършване на друго престъпление.

Делото след отмяната на постановената предходна присъда се насрочва ритмично от новия съдебен състав като съдебното следствие е в напреднала фаза.

От защитата не се изтъкват, а и по делото няма данни за влошаване в здравният статус на подсъдимия, което да прави престоят му в затвора опасен за неговото здраве и живот. Не се сочи и някаква семейна или друга житейска причина, която да мотивира налагане на по-лека мярка за неотклонение.

Затова и няма основание да се обори заключението на окръжният съд, че на този етап от процеса единствената адекватна и съответна мярка за неотклонение спрямо подс. М. е „Задържане под стража“, поради което и Пловдивският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 374/06.07.2023г., постановено по НОХД № 671/2022г. по описа на ОС - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Л. М. М. за изменение на мярката за процесуална принуда от „Задържане под стража“ в по-лека.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3