Решение № 244 от 08.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. ХАСКОВО, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от Г. К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500479 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба на Й. П. Д. – ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител адв. В..

С Решение № 839/13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1561/2022 г., Районен съд – Хасково e приeл за установено по отношение на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. ***, Й. А. А., ЕГН ***, от гр. ***, Т. А. Т., ЕГН **********, от гр. ***, Д. А. Т., ЕГН **********, от с.***, обл. Пловдив, П. А. Д., ЕГН **********, от с.***, обл. Хасково, Й. П. Д., ЕГН **********, от гр. ***, П.

С. К., ЕГН **********, от гр. ***, Г. С. П., ЕГН **********, от гр.***, Б. С.

И., ЕГН **********, от гр.***, Л. Д. Д., ЕГН **********, от гр.***, че С. Д.

С., ЕГН **********, от гр.***, и С. Б. И., ЕГН **********, от гр.***, са собственици въз основа на наследствено правоприемство на 2/16 ид.ч. за С. Д.

С., ЕГН ********** и 1/16 ид.ч. за С. Б. И., ЕГН ********** на поземлен имот пл. № ***, с площ 870 кв.м., за който са отредени УПИ *** и УПИ *** в кв.

***, по кадастралния и регулационен план на с. ***, общ. ***, обл. Хасково.

С решението съдът е отменил нотариален акт № *** от *** г. за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по 1 давност и наследство, с който Й. П. Д., ЕГН **********, е признат за собственик на поземлен имот ***, в квартал 9 по плана на с. ***, общ. ***, одобрен със заповед № 614/1981 г., с площ 870 кв.м., при граници : улица, УПИ *** и УПИ ***, в частта над 4/16 ид.ч. от поземления имот.

С решението съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между С.

Д. С., ЕГН **********, от гр.***, С. Б. И., ЕГН **********, от гр. ***, Д. Г.

Д., ЕГН **********, от гр.***, Й. А. А., ЕГН ***, от гр.***, Т. А. Т., ЕГН **********, от гр.***, Д. А. Т., ЕГН ********** от с. ***, обл. Пловдив, П. А.

Д., ЕГН **********, от с.***, обл. Хасково, Й. П. Д., ЕГН **********, от гр.***, П. С. К., ЕГН **********, от гр.***, Г. С. П., ЕГН ********** от гр.***, Б. С. И., ЕГН **********, от гр.***, Л. Д. Д., ЕГН **********, от гр.

***, на следния техен съсобствен недвижим имот, придобит по наследство: поземлен имот пл. № ***, с площ 870 кв.м., за който са отредени УПИ *** и УПИ *** в кв. 9, по кадастралния и регулационен план на с. ***, общ. ***, обл. Хасково; при квоти: 6/48 ид.ч. за ищеца С. Д. С.; 3/48 ид.ч. за ищеца С. Б.

И.; по 3/48 идч. за ответниците Й. А. А.; Т. А. Т.; Д. А. Т.; П. А. Д. и Б. С. И.;

6/48 ид.ч. за Д. Г. Д.; по 2/48 ид.ч. за Л. Д. Д., П. С. К. и Г. С. П.; 12/48 ид.ч. за ответника Й. П. Д..

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Й. П. Д..

Счита, че съдът е уважил установителния иск за собственост срещу всички ответници без да отчете обстоятелството, че искът е лишен от правен интерес срещу част от тях. В тази връзка добавя, че искането за частична отмяна на НА № *** том 1, peг. № ***, дело № *** г. следвало да се постанови само за идеалните части от правото на собственост, притежавани от двамата ищци общо 3/16 ид.ч. Твърди, че включването на останалите ответници извън Й. П.

Д. в делбата би било допустимо само при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Посочва, че процесният имот не е индивидуализиран, поради което решението се явява недопустимо.

Отделно от горното излага подробна аргументация за придобиване на поземления имот от неговия баща П.Д. въз основа на неформална делба.

Навежда също така доводи за придобиване на имота поради изтекла придобивна давност. Моли въззивната инстанция да приеме, че процесният имот е еднолична собственост на ответника Й. П. Д. на основание наследство и давностно владение.

2

По изложените аргументи прави искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото.

Алтернативно прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите.

В съдебно заседание въззивникът Й. П. Д. се представляват от адв. В..

Последната излага пространни доводи, че ищците е следвало да защитят правата си с отрицателен установителен иск, насочен единствено срещу нейния доверител, като с този иск следвало да се съедини искът за отмяна на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Навежда редица аргументи в насока на това, че въззивникът е провел пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот. Претендира разноски.

Въззиваемите С. Д. С. и С. Б. И. се представляват от адв. Р.

Процесуалният представител изтъква, че е право на ищеца е да избере вида защита на своите права. Счита, че недвижимият имот, предмет на спора, е ясно индивидуализиран. Излага множество аргументи в насока на това, че процесният имот е собственост по наследство на всички страни по делото.

Претендира разноски.

Останалите въззиваеми не се явяват и не изпращат представител.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е 3 неоснователна.

РС – Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, чл. 341 и чл. 537, ал. 2 от ГПК, предявени от С. Д. С. и С. Б. И. против Д. Г. Д., Й. А. А., Т. А. Т., Д. А. Т., П. А. Д., Й. П. Д., П. С. К., Г. С. П., Б. С. И. и Л. Д. Д..

Страните са законния кръг от наследници на Й.Т.Д., починала на 15.03.1969 г., по коляно на четиримата й синове Д.С.Д., починал на 28.02.1977 г., А.С.Д., починал на 28.12.1995 г., П.С. Д., починал на 15.08.1996 г. и Г. С.Д., починал на 08.08.1997 г. Й.Д. приживе със съпруга си придобили земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, както и застроен недвижим имот в същото населено място - поземлен имот ***, находящ се в кв. 9 по плана на с.

***, общ.***, одобрен със заповед № 614/1981 г. с площ от 870 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ *** и УПИ ***.

На 27.06.2012 г. въззивникът Й. П. Д. се е снабдил с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, с който е признат за собственик на поземлен имот ***, в квартал 9 по плана на с.***, общ.***, одобрен със заповед № 614/1981 г., с площ 870 кв. м., при граници: улица, УПИ I*** и УПИ *** В приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза вещото лице описва процесния недвижими имот, чиято делба се иска - поземлен имот пл. № ***, с площ 870 кв. м., за който са отредени УПИ *** и УПИ *** в кв. 9, по кадастралния и регулационен план на с.***, общ.***, обл. Хасково. В заключението е посочено, че за територията на с. *** в техническата служба на Община *** се поддържа и актуализира един разписен лист - към кадастралния план от 1981 г., който е основен. Всички последващи изменения на този план са частични/локални. Границите на процесния имот не са променяни и няма изменение на кадастралния план. В разписния списък към плана от 1981 г. първоначално е вписан П.С.Д., а в покъсен момент Й. П. Д. - с нотариален акт № *** г.

Първоинстанционният съд е приел, че от факта на снабдяване с нотариален акт за собственост върху целия недвижим имот от въззивника несъмнено следва извод, че се оспорват твърдените от ищците собственически права върху имота, което обосновава допустимост на предявения установителен иск за собственост и иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Изложил е 4 аргументи за наследствен характер на процесния имот.

Посочил е, че твърденията на част от ответниците за извършена неформална делба, в обхвата на която попадал процесният недвижим имот, остават неподкрепени с доказателства. Мотивирал е, че не се установява наличието нито на обективния критерий, нито на субективния критерий, въз основа на които да се правят изводи, че Й. Д. е придобил по давност процесния недвижим имот. Формирал е краен извод за основателност на исковете по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК и е уважил същите, като е допуснал до делба недвижимия имот при съответните квоти за страните.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са основателни. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Изложените от въззивниците аргументи могат да се обобщят в две групи.

Първата съдържа твърдения за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасянето на съда по недопустим иск и липса на индивидуализация на поземления имот. Втората група аргументи са в насока придобиване на правото на собственост от въззивника на оригинерно основание – по наследство и поради изтекла в негова полза придобивна давност.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и обоснования от него иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, което определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл. 124, ал. 1 от ГПК за наличие на правен 5 интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всички видове искове, включително на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран.

В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по изложените по-горе съображения, съдът приема, че положителния установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като за С. Д. С. и С. Б. И. е налице правен интерес от търсената съдебна защита. От страна на Й. П. Д., Т. А. Т. и П. А. Д. са депозирани отговори на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с които оспорват правото на собственост на двамата ищци, инициирали производството. Останалите въззиваеми не изразяват становище в настоящото производство. Последното не би могло да се тълкува като признаване на правото на собственост на С. С. и С. И. върху претендираните от тях идеални части от процесния имот. Изложеното води до извод за наличие на правен интерес от предявения установителен иск за собственост и иска по чл. 537, ал.

2 от ГПК.

По делото безспорно е установена и идентичността на имота, предмет на спора. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) това е поземлен имот пл. № ***, с площ 870 кв. м., за който са отредени УПИ *** и УПИ *** в кв. 9, по кадастралния и регулационен план на с. ***, общ. ***, обл. Хасково. При разпита си в съдебно заседание (л. 165) вещото лице изразява ясно становище, че имотът в исковата молба е правилно описан, така, както се конфигурира по действащия план. Веднага след приемане на заключението от страна на процесуалния представител на двамата ищци и въззиваеми е обективирано искане за уточнение на петитума на исковата молба – в частта на описанието на имота. Последното е допуснато от съда. Представените доказателства относно установяване фактическата страна по спора, очертана и с помощта на приетото заключение на СТЕ, не поставят съмнение у въззивната инстанция относно идентичността на процесния имот.