Определение № 50088 от 05.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50088 гр. С., 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20251110147407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК.

С исковата молба по делото са предявени искове от Х. М. С. срещу М. Х. С. за разваляне, а в условията на евентуалност – за отмяна на договори за дарение, обективирани в Нотариален акт № ***, том ******, дело № 24600/26.06.2006 г. по описа на Служба по вписванията – С., и Нотариален акт № **, том ****, дело № 7461/2020 г. по описа на Служба по вписванията – С..

С Разпореждане № 163979/22.10.2025 г. производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на допуснати в исковата молба нередовности. На 29.10.2025 г. е постъпила уточняваща молба от ищцовата страна, с която нередовностите са отстранени частично, което е наложило даването на повторни указания с Разпореждане № 174402/12.11.2025 г. В изпълнение на същите е подадена молба от ищеца с вх. № 392271/01.12.2025 г., в която се поддържа, че с процесните дарения били установени задължения в тежест на дарените лица, неизпълнението на които обуславяло наличието на предпоставките по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договорите. Изложени са твърдения в условията на евентуалност, че процесните договори за дарения били нищожни на основание чл. 226, ал. 3, предл. 1 ЗЗД като противни на закона и морала, поради наличието на недопустимо установени чрез договорите задължения в тежест на дарените, на основание чл. 226, ал. 3, предл. 2 ЗЗД като противоречащи на добрите нрави, поради наличието на установено чрез договорите задължение за нормални семейни отношения и постоянна благодарност, както и на основание чл. 226, ал. 3, предл. 3 ЗЗД поради невъзможност за изпълнение на установените с договорите условия и/или тежести.

1

Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове за разваляне на процесните договори за дарение по реда на чл. 87 ЗЗД са недопустими, тъй като развалянето е приложимо само при двустранните договори и не се прилага при едностранните, какъвто именно е дарението.

Твърденията на ищеца, че претендира развалянето на договорите поради неизпълнение от страна на ответника на възникнали в неговата правна сфера задължения по двата договора не са от естество да обусловят допустимостта на така предявените искови претенции. Дарението е едностранен договор, по силата на който за надарения възникват единствено права. Уговорката за тежест не е част от същественото съдържание на договора за дарение и не променя неговия характер.

Договорът остава едностранен и в това си качество не подлежи на разваляне при неизпълнение на тежестта, а дарителят, в чиято полза е уговорката, може да претендира единствено обезщетение, в случай че тежестта не е изпълнена.

Константната съдебна практика и правната теория приемат, че договорът за дарение е едностранен – правни задължения възникват със сключването му само за дарителя, а дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. Поради това съдът намира, че иск за разваляне на дарение поради неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 87 ЗЗД е недопустим.

Производството се явява недопустимо и в частта по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на процесните договори за дарение на основание чл. 226, ал. 3, предл. 1 – 3 ЗЗД. Изложените в уточняващите молби фактически твърдения за заявените от ищеца основания за недействителност са вътрешно противоречиви и несъответни на вложената от законодателя идея за прогласяване нищожност на дарение по реда на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, съответно – на правна сделка по реда на чл. 26 ЗЗД. По естеството си релевираното от страната не съдържа конкретни изявления за наличие на основанията за недействителност, предвидени в посочените разпоредби, а представлява различна формулировка на поддържаното от ищцовата страна становище за двустранния характер на процесните дарения, като ищецът не е изложил твърдения, съответстващи на дадените от съда указания, които да обусловят правен интерес от предявените искове на така заявените основания.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в предоставения срок ищцовата страна не е изпълнила указанията, дадени с Разпореждане № 174402/12.11.2025 г., което налага подадената от Х. М. С. исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено в цялост.

Така мотивиран, СРС, І-во ГО, 47-ми състав,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК подадената от Х. М. С. срещу М. Х. С. искова молба с вх. № 313812/26.09.2025 г., уточнена с молби с вх. № 354035/29.10.2025 г. и с вх. № 392271/01.12.2025 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47407/2025 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, поради връщането на исковата молба.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3