Определение № 482 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. София, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20251001000856 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 226 от 11.05.2026 г., постановено по в. т. д. № 856/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав съдът е потвърдил решение № 35 от 23.06.25 г., постановено по т. д. № 32/23 г. по описа на Видински окръжен съд и е потвърдил определение № 90 от 02.09.25 г., постановено по т. д. № 32/23 г. по описа на Видински окръжен съд.

С писмена молба вх. № 75 617 от 04.06.26 г. по описа на Софийски градски съд „СКМ груп“ АД е поискала да бъде допълнено постановеното въззивно решение в частта за разноските, като бъде осъдена насрещната страна да заплати направените по делото разноски.

Ответникът по молбата „Българска железопътна компания“ ЕАД оспорва молбата. Моли съда да остави същата без уважение.

С писмена молба вх. № 18 496 от 22.06.26 г. „Българска железопътна компания“ ЕАД моли съда да допълни и измени постановеното решение в частта за разноските, като съдът осъди насрещната страна да заплати направените пред въззивната и първата инстанция разноски.

Ответникът по молбата „СКМ груп“ АД редовно уведомен не взима становище по молбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, 1 че с решение № 226 от 11.05.2026 г., постановено по в. т. д. № 856/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав съдът е потвърдил решение № 35 от 23.06.25 г., постановено по т. д. № 32/23 г. по описа на Видински окръжен съд и е потвърдил определение № 90 от 02.09.25 г., постановено по т. д. № 32/23 г. по описа на Видински окръжен съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 35 от 23.06.2025 г., постановено по т. д. № 32/23 г., по описа на Окръжен съд- гр. Видин „СКМ груп“ АД - гр. Видин е осъдено да заплати на „Българска железопътна компания“ ЕАД - гр. София на основание чл. 79 от Закона за железопътния превоз, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 37 172.80 лева, представляваща незаплатени суми по фактури № 22 996/31.12.2022 г. и № 23013/31.12.2022 г., издадени по договор за организиране и осъществяване на железопътни превози на товари от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 17.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата; искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен: за сумата 7 269.82 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактури № 22 832/30.11.2022 г., № 22 991/30.12.2022 г., № 22 993/31.12.2022 г., № 22 994/31.12.2022 г., № 22 995/31.12.2022 г., № 22 996/31.12.2022 г. и № 23 013/ 31.12.2022 г. за периода от 31.12.2022 г. до 16.11.2023 г. и за сумата 26 428.95 лева, представляваща незаплатени лихви върху сумата на главниците по фактурите, посочени в т. 14 от заключението на вещото лице Р. А. Г. (л.243-261), осъдил е „Българска железопътна компания“ ЕАД да заплати на „СКМ груп“ АД сумата от 7 296.43 лв., представляваща разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 90 от 02.09.25 г., постановено по т. д. № 32/23 г. по описа на Видински окръжен съд съдът е оставил без уважение молбата на „Българска железопътна компания“ ЕАД за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните са направили изявления за присъждане на разноски, както следва:

Ищецът „Българска железопътна компания“ ЕАД е поискала да й бъдат присъдени 673.97 лв., представляваща заплатена държавна такса по въззивната жалба, сумата от 15 лв., представляваща държавна такса по частната жалба и сумата от 13 727.18 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Към молбата са представени фактура № 138/11.07.25 г. и доказателства за извършено плащане на сумата от 4 549.58 лв., фактура № 145/ 05.08.25 г. и доказателства за извършено плащане на сумата от 8 697.69 лв. и фактура № 169/ 13.10.25 г. и доказателства за извършено плащане на сумата от 480 лв.

Ответникът „СКМ груп“ АД е поискала да й бъдат присъдени сумата от 4 685.21 евро, вкл. 380.13 евро, държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 4 305.08 евро, представляваща разноски пред въззивната инстанция, сумата от 5 353.84 евро, 2 включваща 409.65 евро депозит за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 4 944.19 евро, направени разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 2 495.10 евро, представляваща разноски за адвокатски хонорар в производството по допускане на обезпечение на бъдещите искове. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие № 2 от 2025 г. страната е представила доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 4 770 лева, за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбите за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските са допустим и частично основателни.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят „СКМ груп“ АД е поискал съда да допълни постановеното решение, като съдът осъди насрещната страна за разноски пред въззивната инстанция. Видно от доказателствата по делото страната е обжалвала постановено първоинстанционно решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати сумата от 37 172.80 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Ищецът в настоящето производство е обжалвал постановеното решение в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за мораторна лихва в размер на 7 269.82 лв. и в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за сумата от 26 428.95 лв., представляваща мораторна лихва.

С постановеното по делото въззивна решение съдът е приел, че подадените от страните въззивни жалби са неоснователни, като е потвърдил атакуваното решение.

Трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд приема, че когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от тях има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на подадената от нея въззивна жалба, ако същата бъде уважена от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - ако тази жалба бъде приета за неоснователна. Ако съдът потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, но не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба В този смисъл са 3 определение № 489 от 22.03.2023 г., по описа на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 784/23 г., III г. о., определение № 60 375 от 29.10.2021 г., по описа на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 2 245/21 г., III г. о., определение № 60 334 от 20.09.2021 г., по описа на ВКС, постановено по ч. т. д. № 1 827/21 г., II т. о., определение № 293 от 15.08.2022 г., по описа на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 4 975/21 г., IV г. о., определение № 74 от 26.04.2022 г., по описа на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 600/22 г., I г. о., определение № 360 от 12.08.2022 г., по описа на ВКС, постановено по ч. т. д. № 1 320/22 г., I т. о., определение № 579 от 26.06.2020 г., по описа на ВКС, постановено по гр. д. № 1 342/20 г., III г. о., определение № 336 от 7.05.2013 г., по описа на ВКС, постановено по ч. т. д. № 638/12 г., II т. о., определение № 797 от 14.12.2015 г., по описа на ВКС, постаяновено по ч. гр. д. № 5 048/15 г., IV г. о., определение № 318 от 11.07.2018 г., по описа на ВКС, постановено по т. д. № 1 092/18 г., I т. о., определение № 579 от 26.06.2020 г., по описа на ВКС, постановено по гр. д. № 1 342/20 г., III г. о. и др. Настоящият състав споделя така цитираната практика, поради което намира, че на страните се дължат разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, съобразно интереса по жалбите на насрещните страни.

С оглед на изложеното и съобразявайки се с извършените процесуални действия, фактическата и правната сложност на производството пред настоящата инстанция настоящият състав намира, че на ищеца в производството се дължат разноски за адвокатска защита в размер на 1 800 евро.

На ответника в производството се дължат разноски за адвокатска защита в размер на 1 700 евро.

Като неоснователни следва да бъдат възприети претенциите за присъждане на разноски за държавна такса. Неоснователно е и направеното изявление за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и възможността за изменение и допълване на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбите за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските са частично основателни.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 226 от 11.05.2026 г., постановено по в. т. д. № 856/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Българска железопътна компания“ ЕАД, ЕИК: 131327920 да заплати на „СКМ груп“ АД, ЕИК: 204081020 сумата от 1 700 (хиляда и седемстотин) евро, на основание чл. 78 от ГПК.

ОСЪЖДА „СКМ груп“ АД, ЕИК: 204081020 да заплати на „Българска 4 железопътна компания“ ЕАД, ЕИК: 131327920 сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) евро, на основание чл. 78 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5