Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 946 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 583/2023
Вид
Решение № 946
Подписан
21.08.2023
В сила
10.03.2025
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.21, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.21, ал.3 · Семеен кодекс
  • чл.22 · Семеен кодекс
  • чл.22, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.23 · Семеен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Бургас, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500583 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от И. Г. З. от ***, подадена чрез пълномощник адв.Кристина Гунева, против решение № 260039 от 17.10.2022 г., постановено по гр.д.

№ 953/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което са отхвърлени предявените от И. Г. З. против Ю. Г. В. от *** и НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23, ал.1 СК, за признаване за установено по отношение на ответните страни, че ищецът Злтанов е изключителен собственик, вследствие на пълна трансформация на негово лично имущество, на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с административен адрес на сградата: гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл., ваканционно селище „Елеганс“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 43 кв.м. и с разгърната застроена площ от 88,79 кв.м., брой етажи: 2 (два), състояща се на първо ниво от: дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба към второ ниво, а на второ ниво спални, баня-тоалетна, коридор и балкон, предназначение: една сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници на сградата по предходен документ за собственост: изток – външен зид, запад – външен зид към жилищна сграда тип „А“ № 20, север – външен зид и юг – 1 външен зид, ЗАЕДНО с припадащите се към сградата 137.03 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият поземлен имот с площ от 5532 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

6035, 6036, квартал: 5, парцел: II, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***, който поземлен имот по предходен документ за собственост представлява УПИ II-6035, 6036 от кв.5 по ПУП на гр.Свети Влас-юг, при граници на имота: от три страни улици, УПИ III-6006, УПИ IV-6006, УПИ V-6006 и УПИ VI-6006, ЗАЕДНО с паркомясто за една кола, при граници: зелена площ, алеи и жилищна сграда тип „А“ № 20 и ЗАЕДНО с 2.41 % ид.ч. от отредените за общо ползване алеи.

С решението И. З. е осъден да заплати на Ю. В. сумата от 3000 лв. за направените по делото разноски, както и да заплати на НАП сумата от 1825.90 лв. за разноски по делото.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от решението, като същото се счита за неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Според въззивника, изводът на съда за недоказаност на исковата претенция противоречи на приетата по делото фактическа обстановка и на събраните писмени доказателства, установяващи, че ищецът е изключителен собственик на имота вследствие на пълна трансформация на негово лично имущество.След извършен собствен анализ на доказателствата по делото, въззивникът излага съображения за наличието на всички предпоставки за основателност на иска. Въззивникът сочи, че вземането му за дивиденти е негово лично имущество, вложено за придобиване на процесния имот и покрива изцяло продажната цена, поради което е налице пълна трансформация на лично имущество, като презумпцията по чл.21, ал.3 СК е успешно оборена в производството и приетият в обратния смисъл извод от НРС е неправилен, за което също са изложени подробни съображения. В тази връзка се сочи, че ищецът и ответницата са били във фактическа раздяла още от 1997 г. и не са имали ненавършили пълнолетие деца, които обстоятелства не са оспорени по делото от В., а нейните твърдения се основават единствено на това, че е била в брак с ищеца, поради което не може да се говори за наличие на принос и „грижа за децата“ по смисъла на чл.21, ал.2 СК, тъй като двамата не са поддържали общо домакинство. Предвид това, въззивникът счита, че липсва какъвто и да било принос от страна на ответницата, която от 1997 г. е полагала грижи единствено за себе си, като не е разполагала и със значителни средства, които да вложи за задоволяване на семейните нужди, поради което презумпцията за съвместен принос е опровергана по делото и като е приел обратното, районният съд е постановил неправилен съдебен акт. Сочи се също, че направените от В. възражения за наличие на принос и твърдения за нищожност на решенията от 04.04.2017 г. на ОСС на „Изамет 2

1991“ ООД са недопустими, като направени извън преклузивните срокове и въобще не е следвало да бъдат разглеждани от съда, поради което НРС е допуснал съществено процесуално нарушение. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Не са направени нови доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските пред двете инстанции. С допълнителна молба е направено възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемите страни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Ю.

Г. В. , в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд, като съобразени с конкретната фактическа обстановка, разпоредбите на закона и с практиката на ВКС. Сочи се, че придобитият от ищеца дивидент е от неразпределена печалба за годините преди 2017 г., но той не е доказал по несъмнен начин, че в тези предхождащи години е бил във фактическа раздяла със съпругата си, че не са живели заедно и тя не е подпомагала по никакъв начин неговата възможност да развива търговската си дейност и да реализира печалба. В тази връзка, според въззиваемата, от гласните доказателства е установено, че съпрузите са живели заедно до началото на 2017 г. и съпругата се е грижела за дома и семейството до този момент, поради което съдът правилно е приел, че ищецът не е опровергал презумпцията за съвместен принос и съответно искът по чл.23 СК е неоснователен. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на НРС като правилно и законосъобразно. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК н е е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Национална агенция за приходите. След срока е представено писмено становище от НАП, чрез ю.к.Северина Йорданова, в което са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се моли за оставяне на същата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№ 953/2020 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на И. Г. З. против Ю. Г. В. и НАП-София за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик, вследствие на пълна трансформация на негово лично имущество, на следния недвижим имот – 3

Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с административен адрес на сградата: гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл., ваканционно селище „Елеганс“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 43 кв.м. и с разгърната застроена площ от 88,79 кв.м., брой етажи: 2 (два), състояща се на първо ниво от: дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба към второ ниво, а на второ ниво спални, баня-тоалетна, коридор и балкон, предназначение: една сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници на сградата по предходен документ за собственост: изток – външен зид, запад – външен зид към жилищна сграда тип „А“ № 20, север – външен зид и юг – външен зид, ЗАЕДНО с припадащите се към сградата 137.03 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият поземлен имот с площ от 5532 кв.м.

Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак, сключен на *** г., е прекратен с развод с решение № 49057/24.02.2020 г. по гр.д.

№ 70893/2018 г. по описа на СРС. Твърди се, че ищецът е съдружник в „Изамет 1991“ ООД, ЕИК 831580356 и притежава 60 % от капитала на дружеството. Твърди се също, на 04.04.2017 г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, на което е взето решение да се продадат на ищеца притежаваните от дружеството три недвижими имоти, два находящи се в гр.София и един в гр.Свети Влас, а именно – Сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Свети Влас, общ.Несебър, ваканционно селище „Елеганс“, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ: 43 кв.м. и с разгърната застроена площ от 88,79 кв.м., заедно с припадащите се към сградата 137.03 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият поземлен имот с площ от 5532 кв.м. На същото събрание на съдружниците било взето и решение за разпределяне под формата на дивидент към съдружника И. З. на част от неразпределената печалба на „Изамет 1991“ ООД за минали години в размер на 940 857.17 лв., както и решение на основание чл.103 ЗЗД за прихващане до размера на по-малкото на дивидента към съдружника И. З. в размер след приспадане на дължимия данък на 893 814.31 лв., срещу дължимата се от него като физическо лице на „Изамет 1991“ ООД продажна цена в общ размер на 457 000 евро за придобиване на недвижимите имоти – 1/. Сграда е идентификатор *** заедно с ПИ с идентификатор ***, находящи се в гр.София, ул.“Симеоновско шосе“ № 192-А; 2/. Апартамент № 9, на трети етаж в сградата, означена като дом № 6, находяща се в гр.София, ул.“Симеоновско шосе“ № 110, и 3/. Сграда с идентификатор ***, заедно е припадащите се към сградата 137.03 кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, заедно с паркомясто за една кола, при граници: зелена площ, алеи и жилищна сграда тип "А" № 20 и заедно с 2.41 % ид.ч. от отредените за общо ползване алеи, находящи се в гр.Свети Влас, общ.Несебър, ваканционно селище 4

„Елеганс“.

Ищецът твърди, че предвид така взетите от съдружниците решения, на 07.04.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 140, том I, peг.№ 1360, дело № 133/07.04.2017 г. на нотариус Л.Чуткина, рег.№ 600 в района на РС-Несебър, с който „Изамет 1991“ ООД е продало на ищеца И. Г. З. следния собствен на дружеството имот – Сграда с идентификатор ***, заедно е припадащите се към сградата 137.03 кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, заедно с паркомясто за една кола, при граници: зелена площ, алеи и жилищна сграда тип "А" № 20 и заедно с 2.41 % ид.ч. от отредените за общо ползване алеи, находящи се в гр.Свети Влас, общ.Несебър, ваканционно селище „Елеганс“, като в нотариалния акт изрично е уговорено, че цената на имота в размер на 67 000 евро се прихваща от изискуемото задължение на продавача към купувача, произтичащо от разпределен и подлежащ на изплащане дивидент от минали години.

По същия начин с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том ІІ, рег.№ 15018, дело 296/03.05.2017г. на нотариус с рег.№ 274 в района на СРС, ищецът придобил собствеността и върху двата недвижими имота в гр.София. Предвид това, З. твърди, че макар и имотите да са придобити по време на брака му с ответницата, те са придобити единствено на негово име и с изцяло лично негово имущество по смисъла на чл.23, ал.1, вр. чл.22, ал.1 СК, а именно: негово вземане в качеството му на съдружник в „Изамет 1991“ ООД, произтичащо от членствено правоотношение с дружеството, за разпределен и подлежащ на изплащане от дружеството дивидент.